Наш фермер постига чудеса в растениевъдството с уникален мет...
Иновативен способ за екологично и икономично произвеждане на листни зеленчуци, подправки и овощни типове ползва за първи път освен в България, само че и в Европа математик по обучение, само че фермер по предопределение. Казва се Асен Багашев и по рождение е софиянец. Съдбата обаче му е начертала професионален път в пловдивското село Ново село. От дълги години той развива там сполучлив аграрни бизнес в региона на овощарството. През 2010 година агропредприемачът завоюва наградата „ Фермер на Тракия “ в раздел „ Растениевъдство “ в седмото издание на едноименния конкурс на вестник „ Марица “. Тогава отглеждаше над 400 декара интензивна овощна градина с ябълки и круши в землището на с. Ново село. Скоро по-късно построи и плодохранилище с съвременно съоръжение за подбиране, пакетаж и предпазване. През годините усилва трайните насаждения до 700 декара, в това число с череши и праскови, записва и две организации на производители на плодове.
Поредното предизвикателство пред Асен Багашев е
полското и оранжерийно суперинтензивно зеленчукопроизводство,
с приложение на микробиални торове, съдържащи потребни микроорганизми. В оранжерия на повърхност от 5 декара в с. Ново село той отглежда безпочвено, по метода на хидропониката, разнообразни типове салати - къдрава, дъбов лист, копф салата, както и подправките босилек, кориандър, мента, джоджен и девесил. Растенията се развиват във водни басейни, построени по системата „ deep water culture “.
Иновативният способ с микробиалните торове се ползва и при главесто зеле, отглеждано при полски условия, също и при производството на ябълки, круши и череши. „ Целта ни е да намерим метод и научно да потвърдим, че е допустимо да се прави стабилно земеделско произвеждане, без потреблението на пестициди и други химикали, да вземем за пример за дезинфекция на почви.
Идеята е приемането на чист аграрни артикул, колкото може по-малко третиран и с използване на по-малко торове, оптималната по размер и качествена годишна продукция и в това време да не се замърсяват почвите и водите “, изясни философията на метода Асен Багашев и разясни, че за последните три години не е изхвърлено нищо от оранжерията. Вътре водата циркулира, няма отпадъчна вода и не се отделят замърсители в околната среда.
Модерното оборудване е построено преди няколко години от водеща френска компания, а
оборудването е последна дума на технологиите в бранша.
Благодарение на това факторът работна ръка е редуциран до най-малко, а цялата активност е поверена на 7 служащи и двама агрономи. Съоръжението е с изкуствено осветяване, действа 365 дни в годината, а готовата продукция се осъществя главно на българския пазар в съвсем всички огромни търговски вериги.
За прилагания способ при оранжерийни и полски условия неотдавна е получено европейско и национално финансиране след извоюван план по подмярка 16.1 „ Подкрепа за съставяне и действие на оперативни групи в границите на ЕПИ “ от Програмата за развиване на селските региони (2014-2020). Името на плана, който ще се извършва 3 години, е „ Устойчиво биологично ръководство на почвеното и хидропонно произвеждане с потребни микроорганизми “. Той се осъществя с партньорството на учени от Института по зеленчукови култури „ Марица “ - Пловдив, и микробиолози с опит от Аграрния университет под тепетата с концепцията да има повече просвета в земеделското произвеждане. „ Първите резултати от взаимната ни работа са отлични, нямаме нито едно болно растение в оранжерията, а при зелето, за разлика от други години, липсват бактериози, което ни дава убеденост, че системата работи сносно. В момента извеждаме опити, като понижаваме питателните субстанции в обособени сектори, с цел да забележим има ли разлика в добивите и здравното положение на растенията, а единият от агрономите ни приготвя докторантура по тематиката. Целта е да покажем, че употребявайки микроорганизми и получавайки биоразнообразие и в почвата, и в хидропониката, пазиме кореновата част, получаваме здрави растения и висок рандеман, както и 30% по-малко вложение на торове, защото с помощта на микроорганизмите торовете се усвояват по-добре, изясни господин Багашев. Той посочи, че
досега в Европа няма систематично проучване
при друг почвен състав, както и при хидропонно произвеждане, какъв „ коктейл “ от микроорганизми да се приложи, тъй че да се отбрани кореновата система и да се получат здрави растения и добър рандеман. В същото време да се икономиса потреблението на торове, а при полско произвеждане да се понижат поливните правила. През идващите две години следва затвърждаване и обобщаване на получените резултати, с цел да станат статистически значими и използвани за стабилно произвеждане. Към прилагания от фермера способ и проучванията към този момент демонстрират интерес ирландци и нидерландци. Асен Багашев обаче желае да разпространява опита си и измежду българските аграрни производители, с цел да може повече от тях да станат конкурентоспособни.
Следващият професионален ход на Асен Багашев е да приложи новаторския способ и при ягоди, които ще се отглеждат целогодишно, също в оранжерия. Тя е прилежаща на зеленчуковата и след няколко месеца ще „ приюти “ първите растения.
Снимки от Наташа Манева
Поредното предизвикателство пред Асен Багашев е
полското и оранжерийно суперинтензивно зеленчукопроизводство,
с приложение на микробиални торове, съдържащи потребни микроорганизми. В оранжерия на повърхност от 5 декара в с. Ново село той отглежда безпочвено, по метода на хидропониката, разнообразни типове салати - къдрава, дъбов лист, копф салата, както и подправките босилек, кориандър, мента, джоджен и девесил. Растенията се развиват във водни басейни, построени по системата „ deep water culture “.
Иновативният способ с микробиалните торове се ползва и при главесто зеле, отглеждано при полски условия, също и при производството на ябълки, круши и череши. „ Целта ни е да намерим метод и научно да потвърдим, че е допустимо да се прави стабилно земеделско произвеждане, без потреблението на пестициди и други химикали, да вземем за пример за дезинфекция на почви.
Идеята е приемането на чист аграрни артикул, колкото може по-малко третиран и с използване на по-малко торове, оптималната по размер и качествена годишна продукция и в това време да не се замърсяват почвите и водите “, изясни философията на метода Асен Багашев и разясни, че за последните три години не е изхвърлено нищо от оранжерията. Вътре водата циркулира, няма отпадъчна вода и не се отделят замърсители в околната среда.
Модерното оборудване е построено преди няколко години от водеща френска компания, а
оборудването е последна дума на технологиите в бранша.
Благодарение на това факторът работна ръка е редуциран до най-малко, а цялата активност е поверена на 7 служащи и двама агрономи. Съоръжението е с изкуствено осветяване, действа 365 дни в годината, а готовата продукция се осъществя главно на българския пазар в съвсем всички огромни търговски вериги.
За прилагания способ при оранжерийни и полски условия неотдавна е получено европейско и национално финансиране след извоюван план по подмярка 16.1 „ Подкрепа за съставяне и действие на оперативни групи в границите на ЕПИ “ от Програмата за развиване на селските региони (2014-2020). Името на плана, който ще се извършва 3 години, е „ Устойчиво биологично ръководство на почвеното и хидропонно произвеждане с потребни микроорганизми “. Той се осъществя с партньорството на учени от Института по зеленчукови култури „ Марица “ - Пловдив, и микробиолози с опит от Аграрния университет под тепетата с концепцията да има повече просвета в земеделското произвеждане. „ Първите резултати от взаимната ни работа са отлични, нямаме нито едно болно растение в оранжерията, а при зелето, за разлика от други години, липсват бактериози, което ни дава убеденост, че системата работи сносно. В момента извеждаме опити, като понижаваме питателните субстанции в обособени сектори, с цел да забележим има ли разлика в добивите и здравното положение на растенията, а единият от агрономите ни приготвя докторантура по тематиката. Целта е да покажем, че употребявайки микроорганизми и получавайки биоразнообразие и в почвата, и в хидропониката, пазиме кореновата част, получаваме здрави растения и висок рандеман, както и 30% по-малко вложение на торове, защото с помощта на микроорганизмите торовете се усвояват по-добре, изясни господин Багашев. Той посочи, че
досега в Европа няма систематично проучване
при друг почвен състав, както и при хидропонно произвеждане, какъв „ коктейл “ от микроорганизми да се приложи, тъй че да се отбрани кореновата система и да се получат здрави растения и добър рандеман. В същото време да се икономиса потреблението на торове, а при полско произвеждане да се понижат поливните правила. През идващите две години следва затвърждаване и обобщаване на получените резултати, с цел да станат статистически значими и използвани за стабилно произвеждане. Към прилагания от фермера способ и проучванията към този момент демонстрират интерес ирландци и нидерландци. Асен Багашев обаче желае да разпространява опита си и измежду българските аграрни производители, с цел да може повече от тях да станат конкурентоспособни.
Следващият професионален ход на Асен Багашев е да приложи новаторския способ и при ягоди, които ще се отглеждат целогодишно, също в оранжерия. Тя е прилежаща на зеленчуковата и след няколко месеца ще „ приюти “ първите растения.
Снимки от Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ