Обучението в сферата на природни науки и математика трябва да се засили
Инженерните университети от ден на ден се обрисуват като центрове както на фундаментални, по този начин и на приложни науки
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски ” и доц. доктор Григорий Вазов, ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.
Днес продължаваме с материал на проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ) .
В 65-годишната си история Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) се утвърди като водеща просветителна и научна институция в региона на химичните технологии, материалознанието, металургията, биотехнологиите, автоматиката и други посоки.
Въпреки проблемите инженерното обучение има своите триумфи и умен оптимизъм за бъдещето. Това се подсигурява от търсенето на фрагменти (само в металургичната промишленост имаме почти 13 000 заети и 50 000 непряко заети от действието й). Близки са и данните за химическата индустрия.
Основните ни цели са подготовка на високо квалифицирани експерти за промишлеността, научно-изследователска активност, развиване и подготовка на университетския състав с уравновесена обществена политика. Тази виновна задача на университета се организира в условия на масовизация на висшето обучение в народен и световен мащаб, конкуренция сред университетите, трагични демографски проблеми, динамичност в пазара на труда, интернационализация на висшето обучение.
През последните години инженерно-химическото и металургично обучение среща редица провокации и противоположни трендове. Бяхме очевидци на отрицателното показване на химическата и металургичната промишленост като основни замърсители на околната среда и към момента това остава в съзнанието на доста хора. У нас действителността е противоположна. Днес данните за екологичните правила във водещи компании от браншовете в България са под равнищата на интернационалните стандарти. Инвестициите в екологични решения са стотици милиони левове и са международен образец (например цветна металургия). Като цяло браншовете в химическата и металургична промишленост бележат трайно повишаване на производството. За металургията то е 11% от това за страната, а приносът на бранша във външнотърговския оборот е над 6 милиарда лева с позитивно салдо от 3 милиарда лева Mеталите и техните произведения са експортна продукция и съставляват към 12 % от стоковия експорт на България, като над 60 % е за Европейски Съюз. Въвеждат се нови мощности в преработката на пластмаси, нефтопреработването и други браншове на химическата индустрия, а машините и софтуерните линии стават все по-производителни и „ умни ”. Но динамичността в браншовете докара до изострен дефицит на инженери с „ нови умения “ за потребностите на тези значими за страната производства.
Университетът като институция съхранява традиция и опит, само че е и създател на познания – в ежедневната му дейна активност от опълчване на консерватизма и напредъка, на догмата и новите визии се раждат и проблемите – позитивни или негативни. И в случай че приемем, че в основата на развиването на просветителния развой е еволюцията на знанието и мисленето, то тази еволюция постоянно е придружена с промени и рационализиране на методите и технологиите на образование. И този развой се нуждае от непрестанно внимание, условия и поддръжка, с цел да се развива. Отчитайки това, както и спецификата на нашия научен профил, ХТМУ подхваща някои радикални ограничения за повишение качеството и прекосяване към широкопрофилно образование по усъвършенствани стратегии, съвместими с европейските системи за инженерно обучение. Например, понижен е броят на бакалавърските специалности – от 25 на 16. Все по-голямо внимание ще отделяме на фундаменталната професионална подготовка като основа за последващото надграждане със характерни познания и умения.
Съществен приоритет в инженерното образование е интернационализацията. За ХТМУ тя е развой, който включва образование в чуждоезикови специалности, което се организира повече от 25 години на немски, френски и британски език, издаването на двойни дипломи с други европейски университети и интернационалните планове по просветителни стратегии. В процеса на интернационализиране на инженерното обучение най-съществена роля се отрежда на стратегия Еразъм. ХТМУ е един от първите четири български университета, които влизат в програмата през 1998 година Относителният дял на студентите, които отиват годишно на образование или процедура в страните от Европейски Съюз е 3-4%. През последните пет години броят на студентските подвижности e 305 на обща стoйност 700 хиляди евро. Трябва обаче да се означи също, че за 2012-2017 година се следи прочут спад в безспорните стойности за брой студентски подвижности. Според нашите наблюдения този спад се дължи както на общото понижаване на броя студенти, по този начин и на някои особености във финансирането. Например, месечната стипендия за процедура е 700 евро, до момента в който тази за образование е 500 евро. Очевидно е към каква подвижност ще се насочат множеството студенти. В образователните проекти времето за процедура е доста по-малко от времето за образование и това води до неспособност за по-дълги периоди за подвижност, което пък от своя страна демотивира студентите.
Успешно се развива и входящата подвижност от задгранични университети – в границите на Еразъм подвижност от Европа и академични консорциуми за научен продан, в това число Северна Африка (Египет, Мароко, Тунис, Алжир); Западните Балкани (Сърбия, Косово, Албания); Украйна, Белорус, Грузия и Армения; Централна Азия ( Казахстан, Узбекистан и Таджикистан); Азия (Китай, Монголия, Индонезия, Княжество Бутан, Лаос); Близкия изток (Иран, Ирак, Йемен). Данните демонстрират, че в последните 5-6 години по Еразмус Мундус ХТМУ има присъединяване в 12 такива консорциума, които са финансирали образование на повече от 150 студенти и докторанти. Новата стратегия за „ Кредитна подвижност “ дава и спомагателен тласък на интернационализацията. Само в 2 плана на обща стойност 150 хиляди евро към този момент са осъществени 54 подвижности сред ХТМУ и университети в Китай, Виетнам, Египет и Доминиканската република.
В подтекста на интернационалното университетско съдействие би трябвало да се упоменат и плановете, които целят повишението на потенциала на университети отвън Европейски Съюз, а ХТМУ е сътрудник. В момента се извършва три такива плана, които са на обща стойност 3 млн. евро и спомагат за повишение конкурентността на българското висше инженерно обучение. Проблемите по реализацията им са свързани с процедурите и механизмите за привличане на студенти, което е обект на разискване в институциите.
От основаването си университети като ХТМУ са насочени към научно обезпечаване на промишлеността. И през днешния ден ние сме изправени пред търсене на нашия теоретичен артикул. Това е видно от контрактуваните тематики за проучвателен планове с пряк трансфер в разнообразни икономически сфери. Можем да кажем, че инженерните университети от ден на ден се обрисуват като центрове както на фундаментални, по този начин и на приложни науки. През последните пет години, по междинна цитируемост (Scopus) в региона на научните проучвания, ХТМУ е преди всичко измежду инженерните висши учебни заведения и на трето сред всички университети в страната. Съществен принос за тези резултати има развиването на докторантурата – като годишно се образоват към 120-130 докторанти по 53 стратегии. Сред тях постоянно има и работещи в индустрията. За страдание през последните две години не можем да запазим този брой на докотрантите, а това е наклонност, която се следи навсякъде в системата на висшето обучение. Ние в допълнение насърчаваме приема и образованието на докторанти, а точно, посредством финансови тласъци (500 лева./годишно за подкрепяне на изследванията) и ясни правила за оценка на планове, финансирани от дотацията за присъщата на държавните ВУ научна активност. В университета се провеждат всяка година научни сесии, в които присъединяване на докторанти е над 90%, а на студенти – 30%, насърчават се и се финансират участията им и в научни конгреси в страната и чужбина.
Развитието на университетския състав е различен основен приоритет на инженерното обучение. За нас отличителните му характерности са висока научна и преподавателска подготовка и поддържане на най-благоприятен баланс сред длъжностите (професори, доценти, гл. асистенти). Към днешна дата в ХТМУ връзките са устойчиви и следваме кардинална политика. Но и ние сме сложени пред предизвикателство за застаряване на част от университетския състав и демотивация на млади преподаватели за научна и образователна работа заради ниско възнаграждение.
Важна роля в реализирането на връзката обучение – просвета – бизнес имат кариерните центрове на университетите. При нас този център е с 15 годишна история. Той реализира и поддържа потребни контакти с над 150 компании, в които намират професионалната си реализация забележителна част от випускниците на ХТМУ.
Процесите, които дефинират дневния ни ред са доста. Очевидно те са от решаващо значение за страната и това се регистрира от редица институции, свързани с развиването на стопанската система ни и които слагат качественото инженерно обучение в центъра на триумфа. През последните години внезапно се ускори съдействието с работодателски и браншови организации БСК, БТПП, БАМИ, БКХП, други Това ни дава убеденост, че ще се намират съответните решения при осъществяване на стратегическите ни цели и при превъзмогване на сериозните проблеми, пред които сме изправени.
За да се затвърждава позицията на инженерно-технологичното образование и научни проучвания и те да продължат напред с предстоящите темпове от националната ни стопанска система, има няколко съществени вероятности. Без да ги приоритизираме по значителност, те се свеждат до:
• Отчитане на качеството и резултатите от всяка активност и осезаеми промени при финансирането, като се отдаде значимата тежест на научните проучвания (по количествени и качествени индикатори), по този начин както се прави в националната система за оценяване и акредитация и международните рейтингови системи, осигуряващи действителна интернационална вероятност. Положителна стъпка в това отношение е новият проектоправилник на МОН, който е оповестен за разискване. В основата си този устав се базира на три критерия – качество на проучванията, капацитет и възпроизвеждане на академичната общественост и социална и икономическа значителност на резултатите. Получените резултати се употребяват като основа за бюджетно финансиране на институциите, в т.ч академиите и Фонда за научни проучвания.
• Да се диференцират по своята функционалност институциите за висше обучение, като се изведат тези с научно-приложно значение и по този начин се даде по-сериозен тласък за развиване на капацитета им.
• Подпомагане на връзките университет-бизнес със засилени планови действия за съдействие на висшите учебни заведения, отворени за иновационни процеси (корпоративно предприемачество, аутсорсинг на иновационни лаборатории към висшите учебни заведения или науката и др.);
• Отчитане и поддръжка на задочната форма на образование в инженерните специалности. С отделяне на базови предприятия е допустимо всички извършения да се трансформират в модулни и практическото образование да се организира в действителна индустриална среда. Друга опция е развиването на съвременни образователни центрове в университетите с практическа устременост и с съвременна база. Тук са нужни обилни вложения и стимулирани хора, които да ги изградят.
• Подобрени ограничения за ръководство на човешките запаси, да вземем за пример, продан в хода на кариерите сред бизнес и научни институции като разширено професионално обществено взаимоотношение. Привличане на водещи експерти като гост-лектори (независимо от неналичието на университетски степени) и коопериране в научните проучвания, връзка на всички равнища – набиране на студенти, награди, присъединяване на водещи експерти в живота на университетската общност;
• Пренасочване на фокуса на междинното обучение към развиване на STEM умения (sciense, technology, engineering, mathematics). Това, което се вижда всяка последваща година, е по какъв начин губим увереността на випускниците от междинните учебни заведения в способността им да се развиват и в сфери, които изискват познания по естествени науки, технологии и математика. По наредбата за образователния проект в годините на гимназиалното обучение часовете за образование по химия и физика са и 36, 54 или 72 за цяла образователна година и 0 за 11 и 12 клас. В най-малко 38 от 52 професионални посоки на нашата система на ВО, тези познания и умения са основата, върху която да се гради квалификацията на експертите. Данните за интереса към някои посоки и специалности са повече от тревожни и всички го записват, само че решението не е в работа с учениците в 12 клас, а доста преди този момент. Подобна обстановка е следена в Европейски Съюз и отвън него и тъкмо това наложи да се обърне фокусът на образованието към STEM уменията. Колегите са отчели, че днешните студенти са утрешните водачи и че кариерите, свързани със STEM, са едни от най-бързо разрастващите се, най-добре платени в 21-ви век и постоянно имат максимален капацитет за напредък на работното място. Ето за какво и в България делът на образованието в областта на естествени науки и математика би трябвало да се ускори. В противоположен случай няма по какъв начин да отговорим на упованията на бизнеса и промишлеността и да създадем младежите конкурентноспособни.
Въпреки проблемите инженерното обучение има своите триумфи и умен оптимизъм за бъдещето. Това се подсигурява от търсенето на фрагменти (само в металургичната промишленост имаме почти 13000 заети и 50 000 непряко заети от действието й). Близки са и данните за химическата индустрия. Випускници от нашите чуждоезични специалности (над 200 инженери от ХТМУ) сега са водещи експерти в немската и френската промишленост. Във компаниите у нас работят инженери, приключили най-много в българските университети, и това е гаранция, че ще намерим правилния път и ще посрещнем дружно с тях провокациите на днешния и утрешния ден.
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски ” и доц. доктор Григорий Вазов, ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.
Днес продължаваме с материал на проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ) .
В 65-годишната си история Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) се утвърди като водеща просветителна и научна институция в региона на химичните технологии, материалознанието, металургията, биотехнологиите, автоматиката и други посоки.
Въпреки проблемите инженерното обучение има своите триумфи и умен оптимизъм за бъдещето. Това се подсигурява от търсенето на фрагменти (само в металургичната промишленост имаме почти 13 000 заети и 50 000 непряко заети от действието й). Близки са и данните за химическата индустрия.
Основните ни цели са подготовка на високо квалифицирани експерти за промишлеността, научно-изследователска активност, развиване и подготовка на университетския състав с уравновесена обществена политика. Тази виновна задача на университета се организира в условия на масовизация на висшето обучение в народен и световен мащаб, конкуренция сред университетите, трагични демографски проблеми, динамичност в пазара на труда, интернационализация на висшето обучение.
През последните години инженерно-химическото и металургично обучение среща редица провокации и противоположни трендове. Бяхме очевидци на отрицателното показване на химическата и металургичната промишленост като основни замърсители на околната среда и към момента това остава в съзнанието на доста хора. У нас действителността е противоположна. Днес данните за екологичните правила във водещи компании от браншовете в България са под равнищата на интернационалните стандарти. Инвестициите в екологични решения са стотици милиони левове и са международен образец (например цветна металургия). Като цяло браншовете в химическата и металургична промишленост бележат трайно повишаване на производството. За металургията то е 11% от това за страната, а приносът на бранша във външнотърговския оборот е над 6 милиарда лева с позитивно салдо от 3 милиарда лева Mеталите и техните произведения са експортна продукция и съставляват към 12 % от стоковия експорт на България, като над 60 % е за Европейски Съюз. Въвеждат се нови мощности в преработката на пластмаси, нефтопреработването и други браншове на химическата индустрия, а машините и софтуерните линии стават все по-производителни и „ умни ”. Но динамичността в браншовете докара до изострен дефицит на инженери с „ нови умения “ за потребностите на тези значими за страната производства.
Университетът като институция съхранява традиция и опит, само че е и създател на познания – в ежедневната му дейна активност от опълчване на консерватизма и напредъка, на догмата и новите визии се раждат и проблемите – позитивни или негативни. И в случай че приемем, че в основата на развиването на просветителния развой е еволюцията на знанието и мисленето, то тази еволюция постоянно е придружена с промени и рационализиране на методите и технологиите на образование. И този развой се нуждае от непрестанно внимание, условия и поддръжка, с цел да се развива. Отчитайки това, както и спецификата на нашия научен профил, ХТМУ подхваща някои радикални ограничения за повишение качеството и прекосяване към широкопрофилно образование по усъвършенствани стратегии, съвместими с европейските системи за инженерно обучение. Например, понижен е броят на бакалавърските специалности – от 25 на 16. Все по-голямо внимание ще отделяме на фундаменталната професионална подготовка като основа за последващото надграждане със характерни познания и умения.
Съществен приоритет в инженерното образование е интернационализацията. За ХТМУ тя е развой, който включва образование в чуждоезикови специалности, което се организира повече от 25 години на немски, френски и британски език, издаването на двойни дипломи с други европейски университети и интернационалните планове по просветителни стратегии. В процеса на интернационализиране на инженерното обучение най-съществена роля се отрежда на стратегия Еразъм. ХТМУ е един от първите четири български университета, които влизат в програмата през 1998 година Относителният дял на студентите, които отиват годишно на образование или процедура в страните от Европейски Съюз е 3-4%. През последните пет години броят на студентските подвижности e 305 на обща стoйност 700 хиляди евро. Трябва обаче да се означи също, че за 2012-2017 година се следи прочут спад в безспорните стойности за брой студентски подвижности. Според нашите наблюдения този спад се дължи както на общото понижаване на броя студенти, по този начин и на някои особености във финансирането. Например, месечната стипендия за процедура е 700 евро, до момента в който тази за образование е 500 евро. Очевидно е към каква подвижност ще се насочат множеството студенти. В образователните проекти времето за процедура е доста по-малко от времето за образование и това води до неспособност за по-дълги периоди за подвижност, което пък от своя страна демотивира студентите.
Успешно се развива и входящата подвижност от задгранични университети – в границите на Еразъм подвижност от Европа и академични консорциуми за научен продан, в това число Северна Африка (Египет, Мароко, Тунис, Алжир); Западните Балкани (Сърбия, Косово, Албания); Украйна, Белорус, Грузия и Армения; Централна Азия ( Казахстан, Узбекистан и Таджикистан); Азия (Китай, Монголия, Индонезия, Княжество Бутан, Лаос); Близкия изток (Иран, Ирак, Йемен). Данните демонстрират, че в последните 5-6 години по Еразмус Мундус ХТМУ има присъединяване в 12 такива консорциума, които са финансирали образование на повече от 150 студенти и докторанти. Новата стратегия за „ Кредитна подвижност “ дава и спомагателен тласък на интернационализацията. Само в 2 плана на обща стойност 150 хиляди евро към този момент са осъществени 54 подвижности сред ХТМУ и университети в Китай, Виетнам, Египет и Доминиканската република.
В подтекста на интернационалното университетско съдействие би трябвало да се упоменат и плановете, които целят повишението на потенциала на университети отвън Европейски Съюз, а ХТМУ е сътрудник. В момента се извършва три такива плана, които са на обща стойност 3 млн. евро и спомагат за повишение конкурентността на българското висше инженерно обучение. Проблемите по реализацията им са свързани с процедурите и механизмите за привличане на студенти, което е обект на разискване в институциите.
От основаването си университети като ХТМУ са насочени към научно обезпечаване на промишлеността. И през днешния ден ние сме изправени пред търсене на нашия теоретичен артикул. Това е видно от контрактуваните тематики за проучвателен планове с пряк трансфер в разнообразни икономически сфери. Можем да кажем, че инженерните университети от ден на ден се обрисуват като центрове както на фундаментални, по този начин и на приложни науки. През последните пет години, по междинна цитируемост (Scopus) в региона на научните проучвания, ХТМУ е преди всичко измежду инженерните висши учебни заведения и на трето сред всички университети в страната. Съществен принос за тези резултати има развиването на докторантурата – като годишно се образоват към 120-130 докторанти по 53 стратегии. Сред тях постоянно има и работещи в индустрията. За страдание през последните две години не можем да запазим този брой на докотрантите, а това е наклонност, която се следи навсякъде в системата на висшето обучение. Ние в допълнение насърчаваме приема и образованието на докторанти, а точно, посредством финансови тласъци (500 лева./годишно за подкрепяне на изследванията) и ясни правила за оценка на планове, финансирани от дотацията за присъщата на държавните ВУ научна активност. В университета се провеждат всяка година научни сесии, в които присъединяване на докторанти е над 90%, а на студенти – 30%, насърчават се и се финансират участията им и в научни конгреси в страната и чужбина.
Развитието на университетския състав е различен основен приоритет на инженерното обучение. За нас отличителните му характерности са висока научна и преподавателска подготовка и поддържане на най-благоприятен баланс сред длъжностите (професори, доценти, гл. асистенти). Към днешна дата в ХТМУ връзките са устойчиви и следваме кардинална политика. Но и ние сме сложени пред предизвикателство за застаряване на част от университетския състав и демотивация на млади преподаватели за научна и образователна работа заради ниско възнаграждение.
Важна роля в реализирането на връзката обучение – просвета – бизнес имат кариерните центрове на университетите. При нас този център е с 15 годишна история. Той реализира и поддържа потребни контакти с над 150 компании, в които намират професионалната си реализация забележителна част от випускниците на ХТМУ.
Процесите, които дефинират дневния ни ред са доста. Очевидно те са от решаващо значение за страната и това се регистрира от редица институции, свързани с развиването на стопанската система ни и които слагат качественото инженерно обучение в центъра на триумфа. През последните години внезапно се ускори съдействието с работодателски и браншови организации БСК, БТПП, БАМИ, БКХП, други Това ни дава убеденост, че ще се намират съответните решения при осъществяване на стратегическите ни цели и при превъзмогване на сериозните проблеми, пред които сме изправени.
За да се затвърждава позицията на инженерно-технологичното образование и научни проучвания и те да продължат напред с предстоящите темпове от националната ни стопанска система, има няколко съществени вероятности. Без да ги приоритизираме по значителност, те се свеждат до:
• Отчитане на качеството и резултатите от всяка активност и осезаеми промени при финансирането, като се отдаде значимата тежест на научните проучвания (по количествени и качествени индикатори), по този начин както се прави в националната система за оценяване и акредитация и международните рейтингови системи, осигуряващи действителна интернационална вероятност. Положителна стъпка в това отношение е новият проектоправилник на МОН, който е оповестен за разискване. В основата си този устав се базира на три критерия – качество на проучванията, капацитет и възпроизвеждане на академичната общественост и социална и икономическа значителност на резултатите. Получените резултати се употребяват като основа за бюджетно финансиране на институциите, в т.ч академиите и Фонда за научни проучвания.
• Да се диференцират по своята функционалност институциите за висше обучение, като се изведат тези с научно-приложно значение и по този начин се даде по-сериозен тласък за развиване на капацитета им.
• Подпомагане на връзките университет-бизнес със засилени планови действия за съдействие на висшите учебни заведения, отворени за иновационни процеси (корпоративно предприемачество, аутсорсинг на иновационни лаборатории към висшите учебни заведения или науката и др.);
• Отчитане и поддръжка на задочната форма на образование в инженерните специалности. С отделяне на базови предприятия е допустимо всички извършения да се трансформират в модулни и практическото образование да се организира в действителна индустриална среда. Друга опция е развиването на съвременни образователни центрове в университетите с практическа устременост и с съвременна база. Тук са нужни обилни вложения и стимулирани хора, които да ги изградят.
• Подобрени ограничения за ръководство на човешките запаси, да вземем за пример, продан в хода на кариерите сред бизнес и научни институции като разширено професионално обществено взаимоотношение. Привличане на водещи експерти като гост-лектори (независимо от неналичието на университетски степени) и коопериране в научните проучвания, връзка на всички равнища – набиране на студенти, награди, присъединяване на водещи експерти в живота на университетската общност;
• Пренасочване на фокуса на междинното обучение към развиване на STEM умения (sciense, technology, engineering, mathematics). Това, което се вижда всяка последваща година, е по какъв начин губим увереността на випускниците от междинните учебни заведения в способността им да се развиват и в сфери, които изискват познания по естествени науки, технологии и математика. По наредбата за образователния проект в годините на гимназиалното обучение часовете за образование по химия и физика са и 36, 54 или 72 за цяла образователна година и 0 за 11 и 12 клас. В най-малко 38 от 52 професионални посоки на нашата система на ВО, тези познания и умения са основата, върху която да се гради квалификацията на експертите. Данните за интереса към някои посоки и специалности са повече от тревожни и всички го записват, само че решението не е в работа с учениците в 12 клас, а доста преди този момент. Подобна обстановка е следена в Европейски Съюз и отвън него и тъкмо това наложи да се обърне фокусът на образованието към STEM уменията. Колегите са отчели, че днешните студенти са утрешните водачи и че кариерите, свързани със STEM, са едни от най-бързо разрастващите се, най-добре платени в 21-ви век и постоянно имат максимален капацитет за напредък на работното място. Ето за какво и в България делът на образованието в областта на естествени науки и математика би трябвало да се ускори. В противоположен случай няма по какъв начин да отговорим на упованията на бизнеса и промишлеността и да създадем младежите конкурентноспособни.
Въпреки проблемите инженерното обучение има своите триумфи и умен оптимизъм за бъдещето. Това се подсигурява от търсенето на фрагменти (само в металургичната промишленост имаме почти 13000 заети и 50 000 непряко заети от действието й). Близки са и данните за химическата индустрия. Випускници от нашите чуждоезични специалности (над 200 инженери от ХТМУ) сега са водещи експерти в немската и френската промишленост. Във компаниите у нас работят инженери, приключили най-много в българските университети, и това е гаранция, че ще намерим правилния път и ще посрещнем дружно с тях провокациите на днешния и утрешния ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ