Изпитите в училище ще мерят умения след 2021 г.
Инж. Таня Михайлова приключва компетентност „ Автоматизирано съоръжение на машиностроенето “ в Техническия университет–София и по едно и също време професионална педагогика. Има спомагателни квалификации по мениджмънт и маркетинг и по оптична и здравна техника. Професионалният ѝ път се дефинира от Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „ М.В. Ломоносов “ в София, където приключва учебно-професионален комплекс, компетентност „ Лазерна техника “, а след това заема поредно длъжностите преподавател, зам.-директор по учебно-производствената активност и шеф. Притежава III професионално-квалификационна степен. Зам.-министър на образованието е от 2017 година
-------
- Госпожо Михайлова, образователните стратегии към този момент бяха осъвременени за всички класове, не е ли време да се модернизират и изпитите за учениците?
- Факт е, че настоящето национално външно оценяване в 7-и клас ще бъде за първите възпитаници, които са усвоили познания и компетентности в 5-и, 6-и и 7-и клас по новите образователни стратегии. Промяната на изпитите е нужда, само че на първо място би трябвало да е ясна задачата й. Изпитите би трябвало да демонстрират самостоятелния прогрес на учениците, само че да са и причина за употреба на насъбраните познания и умения, тъй като времето на възпроизвеждането на познания от дълго време е отминало. Промяната произтича както от новите стандарти и стратегии, които дефинират резултатите от образованието, по този начин и от задачите - да се мерят компетентностите в края на стадия. До този миг външните оценения бяха насочени към премерване на резултатите от образованието в сходство с образователната стратегия за съответния клас - в тази ситуация 7-и клас. А в този момент към този момент - в сходство с образователната стратегия за целия стадий от 5-и до 7-и клас. Когато приказваме за оценяване на просветеност, тя не се учи единствено в 7-и клас. Основите се поставят още с първото влизане в класната стая. Изпитите в 7-и клас би трябвало да бъдат насочени към реализиране на основните компетентности и дилемите би трябвало да са точно в тази посока.
Външното оценяване в 4-ти клас също би трябвало да има разнообразни цели, тъй като и то ще служи за диагностика на самостоятелния прогрес. Изпитите в 4-ти клас и 7-и клас извършват и още една функционалност - за класиране в избрани учебни заведения. Дали би трябвало да е централизирано класирането, или да е самостоятелно за всяко учебно заведение? И в този момент учебните заведения имат опцията да задават балообразуването и да показват предмети, които ще бъдат значими за тях. Това е една от стъпките да се покаже спецификата им. Не е наложително балообразуващите оценки да са български език и литература и математика.
- Какви съответни промени са нужни в изпитите за другите стадии, с изключение на да мерят компетентности?
- Винаги съм считала, че основата на качественото обучение са основните компетентности, които биха разрешили на учениците да проявят сериозно мислене. Компетентността всъщност съставлява познания, умения и настройки. В началния стадий най-важно е не учебното заведение, а учителят. Той дава началното ограмотяване, основата на знанието. В идващите стадии към този момент няма по какъв начин да бъде единствено знанието. Тогава би трябвало да се придобият и умения. Умението не всеки път е на практика да произведеш нещо, което да видиш физически. Умението е да направиш и връзка сред обособените основни компетентности. Умение е да попаднеш в избрана обстановка, да видиш задача, която не си срещал, само че на база на добитите познания и логическо мислене да можеш да намериш вярното решение. Тези задания са основни и главната работа на всеки преподавател, всеки ден, във всяко учебно заведение е да научи учениците да мислят сериозно, да обгръщат казуса, а не да търсят решението по метода, по който са го срещнали в друга задача. Задължително е посредством външно оценяване да се мерят тези компетентности.
Необходимо е изпитите да бъдат и по-практически насочени, т.е да могат да свързват данни и информация, тъй че да могат да стигат до правилните решения.
Изпитите в 7-и клас ще бъдат изменени от догодина. През август 2018 година оповестихме примерни модели по български и математика. Още тогава коментирахме, че през идната 2019/2020 година в частта „ Литература “ ще се включи и материала от 6-и клас, в случай че това, несъмнено, е оригиналност. Преди началото на образователната година ще оповестим и моделите за изпитите в 4-ти и 7-и клас. В момента се работи интензивно по форматите и се прави апробация на видовете задания.
- Т.е. дилемите ще бъдат по-различни от до момента?
- В момента се работи по дилемите. Какви ще бъдат те, би трябвало да забележим и да преценим. Апробирането е процесът, в който нито вие, нито аз можем да имаме отношение. То се случва в действителни условия с действителни възпитаници и би трябвало да се види по какъв начин тези задания се възприемат, би трябвало ли да се модифицират. За 7-и клас сигурно идната година изпитът ще бъде по-ориентиран към премерване на компетентностите - в него ще се включи и материалът, изучаван в 6-и клас.
- Това, че в изпита ще се включи материалът от 6-и клас, не значи, че той ще е насочен към компетентностите?
- Точно това значи. За да можеш да поставиш такава задача и тя да е по-обхватна за стадий, би трябвало да можеш да измериш компетентности. Иначе ще бъде единствено по материала за 7-и клас, т.е. по-предметно насочен. Когато обхващаш стадия, тогава предпоставката да се оценят компетентностите действително съществува. На мен доста ми се желае да има тъкмо такива задания. Винаги съм казвала, че от време на време математиката може да се оцени и с 4 задания, от които да се разбере дали знаеш, или не знаеш.
- Защо предметите, по които се държи НВО, би трябвало да са единствено по български и математика?
- Предметите, по които се организира НВО, са посочени в нормативната уредба. Те са български и математика. По решение на министъра всяка година в допълнение може да се показват и други предмети, върху които да се организира външно оценяване. Преди години имаше външно оценяване по всички предмети, които се учат, само че след това това се промени. В образованието доста постоянно се връщаме и към остарели хрумвания с желанието да ги подобрим.
- Има ли концепция да вземем за пример да се добави различен изпит, да вземем за пример по естествени науки?
- Обсъждаме всички вероятни разновидности - дали изпитът да бъде по избран предмет, дали да се редуват през образователни години разнообразни предмети. Като цяло българският език и математиката дават доста добра основа за усвояването на всички останали предмети. Това никога не значи, че те са фаворизирани и учениците не учат по останалите предмети.
- Общо взето, значи. В 7-и клас учениците всеобщо потеглят на уроци по тези два предмета и неглижират останалите. Може да се случи по този начин, че от 1-ви до 12-и клас нито един път да не се тестват знанията им по естествени науки.
- Не е тъкмо по този начин. Възможностите за оценка не са единствено на национално равнище. Те са на районно, учебно равнище, може да има и вътрешно оценяване. Всяко учебно заведение според от предметите, на които натъртва, може да си направи вътрешни изпити, с цел да ревизира знанията и по други предмети. Според мен не трябва да централизираме системата, а да вървим към опциите на всяко учебно заведение да взема решения, които са положителни за него, т.е. към автономност. Функцията на шефа е доста значима, той може да реши да мери това, което са постигнали учениците от даден випуск, с цел да ревизира дали е първокласен образователният развой.
При приема в 7-и клас учебното заведение може да избере за балообразуваща оценка да вземем за пример физика или химия, биология. Това зависи от учебното заведение. Но не считам, че смисъла на един предмет и знанията и уменията, които получават учениците, са проекция на външното оценяване. Ето това съгласно мен е гордиевият възел, който би трябвало да се разреже. Не бива да се счита, че външното оценяване е най-важният изпит. Учениците ни би трябвало да са уверени, че учат точно с цел да бъдат потребни след това на себе си, когато стартират да се осъществят.
- Има ли в МОН задоволително експерти, които да приготвят новите изпити?
- Подготовката на новия формат не е проблем, в случай че се прави от експерти в региона и надлежно с умения, които да им разрешават да създават задания, които да потвърждават реализиране на познания и умения. Смятам, че е належащо да се обучат повече специалисти в съответната област. Всъщност предизвикването е да се приготвят задоволително работещи задания, които да ревизират компетентности и да слагат пред учениците на практика проблеми - нещо, което обаче не е по силите на доста хора. Това значи, че са нужни съществени старания, с цел да се доизгради задоволителен потенциал за създаване на тези задания. От друга страна, което даже е по-съществено, учителите би трябвало да трансформират методите си на образование и метода на изпитване. Така учениците в всекидневието си ще са сложени в такива обстановки, които да им разрешат да вземат решение на практика проблеми, да демонстрират умения, да се научат да мислят сериозно, т.е. да правят оценка информацията, да търсят решение и да разпознават казуса. Трябва да се натъртва на междупредметните връзки и интерактивното образование, т.е. ученикът да бъде част от процеса.
- Кога е действително да се вкарат измененията в изпитите?
- Това не е лек развой. Пак споделям, доста е значима личността на учителя. Той би трябвало да бъде водещ в преподаването, тъй че който и да задава изпита, учениците да могат да се оправят. Надявам се, че след 2021 година ще имаме формат на изпита, който да разрешава оценка на постигнатите познания и умения съгласно самостоятелния прогрес.
-------
- Госпожо Михайлова, образователните стратегии към този момент бяха осъвременени за всички класове, не е ли време да се модернизират и изпитите за учениците?
- Факт е, че настоящето национално външно оценяване в 7-и клас ще бъде за първите възпитаници, които са усвоили познания и компетентности в 5-и, 6-и и 7-и клас по новите образователни стратегии. Промяната на изпитите е нужда, само че на първо място би трябвало да е ясна задачата й. Изпитите би трябвало да демонстрират самостоятелния прогрес на учениците, само че да са и причина за употреба на насъбраните познания и умения, тъй като времето на възпроизвеждането на познания от дълго време е отминало. Промяната произтича както от новите стандарти и стратегии, които дефинират резултатите от образованието, по този начин и от задачите - да се мерят компетентностите в края на стадия. До този миг външните оценения бяха насочени към премерване на резултатите от образованието в сходство с образователната стратегия за съответния клас - в тази ситуация 7-и клас. А в този момент към този момент - в сходство с образователната стратегия за целия стадий от 5-и до 7-и клас. Когато приказваме за оценяване на просветеност, тя не се учи единствено в 7-и клас. Основите се поставят още с първото влизане в класната стая. Изпитите в 7-и клас би трябвало да бъдат насочени към реализиране на основните компетентности и дилемите би трябвало да са точно в тази посока.
Външното оценяване в 4-ти клас също би трябвало да има разнообразни цели, тъй като и то ще служи за диагностика на самостоятелния прогрес. Изпитите в 4-ти клас и 7-и клас извършват и още една функционалност - за класиране в избрани учебни заведения. Дали би трябвало да е централизирано класирането, или да е самостоятелно за всяко учебно заведение? И в този момент учебните заведения имат опцията да задават балообразуването и да показват предмети, които ще бъдат значими за тях. Това е една от стъпките да се покаже спецификата им. Не е наложително балообразуващите оценки да са български език и литература и математика.
- Какви съответни промени са нужни в изпитите за другите стадии, с изключение на да мерят компетентности?
- Винаги съм считала, че основата на качественото обучение са основните компетентности, които биха разрешили на учениците да проявят сериозно мислене. Компетентността всъщност съставлява познания, умения и настройки. В началния стадий най-важно е не учебното заведение, а учителят. Той дава началното ограмотяване, основата на знанието. В идващите стадии към този момент няма по какъв начин да бъде единствено знанието. Тогава би трябвало да се придобият и умения. Умението не всеки път е на практика да произведеш нещо, което да видиш физически. Умението е да направиш и връзка сред обособените основни компетентности. Умение е да попаднеш в избрана обстановка, да видиш задача, която не си срещал, само че на база на добитите познания и логическо мислене да можеш да намериш вярното решение. Тези задания са основни и главната работа на всеки преподавател, всеки ден, във всяко учебно заведение е да научи учениците да мислят сериозно, да обгръщат казуса, а не да търсят решението по метода, по който са го срещнали в друга задача. Задължително е посредством външно оценяване да се мерят тези компетентности.
Необходимо е изпитите да бъдат и по-практически насочени, т.е да могат да свързват данни и информация, тъй че да могат да стигат до правилните решения.
Изпитите в 7-и клас ще бъдат изменени от догодина. През август 2018 година оповестихме примерни модели по български и математика. Още тогава коментирахме, че през идната 2019/2020 година в частта „ Литература “ ще се включи и материала от 6-и клас, в случай че това, несъмнено, е оригиналност. Преди началото на образователната година ще оповестим и моделите за изпитите в 4-ти и 7-и клас. В момента се работи интензивно по форматите и се прави апробация на видовете задания.
- Т.е. дилемите ще бъдат по-различни от до момента?
- В момента се работи по дилемите. Какви ще бъдат те, би трябвало да забележим и да преценим. Апробирането е процесът, в който нито вие, нито аз можем да имаме отношение. То се случва в действителни условия с действителни възпитаници и би трябвало да се види по какъв начин тези задания се възприемат, би трябвало ли да се модифицират. За 7-и клас сигурно идната година изпитът ще бъде по-ориентиран към премерване на компетентностите - в него ще се включи и материалът, изучаван в 6-и клас.
- Това, че в изпита ще се включи материалът от 6-и клас, не значи, че той ще е насочен към компетентностите?
- Точно това значи. За да можеш да поставиш такава задача и тя да е по-обхватна за стадий, би трябвало да можеш да измериш компетентности. Иначе ще бъде единствено по материала за 7-и клас, т.е. по-предметно насочен. Когато обхващаш стадия, тогава предпоставката да се оценят компетентностите действително съществува. На мен доста ми се желае да има тъкмо такива задания. Винаги съм казвала, че от време на време математиката може да се оцени и с 4 задания, от които да се разбере дали знаеш, или не знаеш.
- Защо предметите, по които се държи НВО, би трябвало да са единствено по български и математика?
- Предметите, по които се организира НВО, са посочени в нормативната уредба. Те са български и математика. По решение на министъра всяка година в допълнение може да се показват и други предмети, върху които да се организира външно оценяване. Преди години имаше външно оценяване по всички предмети, които се учат, само че след това това се промени. В образованието доста постоянно се връщаме и към остарели хрумвания с желанието да ги подобрим.
- Има ли концепция да вземем за пример да се добави различен изпит, да вземем за пример по естествени науки?
- Обсъждаме всички вероятни разновидности - дали изпитът да бъде по избран предмет, дали да се редуват през образователни години разнообразни предмети. Като цяло българският език и математиката дават доста добра основа за усвояването на всички останали предмети. Това никога не значи, че те са фаворизирани и учениците не учат по останалите предмети.
- Общо взето, значи. В 7-и клас учениците всеобщо потеглят на уроци по тези два предмета и неглижират останалите. Може да се случи по този начин, че от 1-ви до 12-и клас нито един път да не се тестват знанията им по естествени науки.
- Не е тъкмо по този начин. Възможностите за оценка не са единствено на национално равнище. Те са на районно, учебно равнище, може да има и вътрешно оценяване. Всяко учебно заведение според от предметите, на които натъртва, може да си направи вътрешни изпити, с цел да ревизира знанията и по други предмети. Според мен не трябва да централизираме системата, а да вървим към опциите на всяко учебно заведение да взема решения, които са положителни за него, т.е. към автономност. Функцията на шефа е доста значима, той може да реши да мери това, което са постигнали учениците от даден випуск, с цел да ревизира дали е първокласен образователният развой.
При приема в 7-и клас учебното заведение може да избере за балообразуваща оценка да вземем за пример физика или химия, биология. Това зависи от учебното заведение. Но не считам, че смисъла на един предмет и знанията и уменията, които получават учениците, са проекция на външното оценяване. Ето това съгласно мен е гордиевият възел, който би трябвало да се разреже. Не бива да се счита, че външното оценяване е най-важният изпит. Учениците ни би трябвало да са уверени, че учат точно с цел да бъдат потребни след това на себе си, когато стартират да се осъществят.
- Има ли в МОН задоволително експерти, които да приготвят новите изпити?
- Подготовката на новия формат не е проблем, в случай че се прави от експерти в региона и надлежно с умения, които да им разрешават да създават задания, които да потвърждават реализиране на познания и умения. Смятам, че е належащо да се обучат повече специалисти в съответната област. Всъщност предизвикването е да се приготвят задоволително работещи задания, които да ревизират компетентности и да слагат пред учениците на практика проблеми - нещо, което обаче не е по силите на доста хора. Това значи, че са нужни съществени старания, с цел да се доизгради задоволителен потенциал за създаване на тези задания. От друга страна, което даже е по-съществено, учителите би трябвало да трансформират методите си на образование и метода на изпитване. Така учениците в всекидневието си ще са сложени в такива обстановки, които да им разрешат да вземат решение на практика проблеми, да демонстрират умения, да се научат да мислят сериозно, т.е. да правят оценка информацията, да търсят решение и да разпознават казуса. Трябва да се натъртва на междупредметните връзки и интерактивното образование, т.е. ученикът да бъде част от процеса.
- Кога е действително да се вкарат измененията в изпитите?
- Това не е лек развой. Пак споделям, доста е значима личността на учителя. Той би трябвало да бъде водещ в преподаването, тъй че който и да задава изпита, учениците да могат да се оправят. Надявам се, че след 2021 година ще имаме формат на изпита, който да разрешава оценка на постигнатите познания и умения съгласно самостоятелния прогрес.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ