Да се пенсионираме на 70 години, но да работим по 6 часа на ...
Инж. Петър Боров е на 84 години, продължава да работи и предлага пенсионната възраст да се вдигне първо на 67 години, а след време - на 70! А работният ден да падне на 6 часа. Бившият минен инженер в „ Горубсо ” написа детски стихосбирки, миньорски стихосбирки и стопански книги като „ България - Белгия на Балканския полуостров ”. В последната прави съпоставяне с четири страни през 20. век - Белгия, Финландия, Гърция и България, и дава хрумвания по какъв начин страната може да се развива доста по-успешно.
Дните на инж. Петър Боров минават в дребния му офис за копирна техника против Техническия университет. Там всеки може да завари възрастния мъж заровен в новините и данните в интернет, пишещ следващата си книга или отговарящ на имейли. За човек, който не познава 84-годишния мъж, гледката е в действителност необикновена.
Животът му е като история на Джек Лондон. На млади години приключил военно учебно заведение и до момента в който работил като офицер на границата, следвал инженерство и политикономия. От армията го изхвърлил някакъв " някогашен бранник " и по този начин, от напън, станал миньор.
„ Станах миньор от нищо - вятърът ме отвя там. Преди това служих като офицер 7 години. Затова съм толкоз сериозен към армията и персонално съм видял каква „ разрушена команда ” бе тя по времето на соца ”, споделя инженерът.
Уволнили го от армията, а наоколо бил рудникът. Не съумял да стартира работа там, тъй като от Министерство на вътрешните работи му дали един час да напусне граничната зона. Така почнал като бетонджия в Кремиковци. Едно момче там му споделило:
Тук парите са малко - хайде да станем миньори!
По това време таман следвал, взел си изпитите и тръгнал към мините.
„ Така станах минен инженер и миньор - не че съм мечтал от дете! Миньор е моят татко… просто вятърът ме отвя там. Първо постъпих в някогашните мини на Атанас Буров ”, спомня си Петър Боров. Завършил политикономия за 2 години, вместо за 5. „ Затова споделям, че съм приключил не с 6, а с 12! Един месец работих като плановик в мините, до момента в който не ми споделиха каква ще ми е заплатата. Като чух, че ще е 80 лв., незабавно сграбчих кирката и хукнах към забоя - там взимах 4 пъти повече ”, спомня си Петър Боров.
В книгата си „ България - Белгия на Балканския полуостров ” Боров дава любопитно сравнение сред нашата страна и още три страни. Сравнението с дребната страна сред Германия, Франция и Нидерландия прави за първи път Константин Стоилов - министър председателят ни след Стамболов. С Финландия и Гърция преди 100 години сме на съвсем едно икономическо равнище. Сега обаче тези две страни са дръпнали доста напред, а Финландия даже задминава Белгия. Инж. Боров е употребявал данни от книгата на английския икономист Ангъс Мадисън „ Икономически напредък през ХХ век ”.
„ Обяснявам по какъв начин и вълкът може да е утолен, и агнето цяло
Ако съм министър председател, незабавно ще подвигна пенсионната възраст на 67 години, а работния ден ще го понижа на 7 часа. Малко по-късно ще подвигна възрастта на 70 години, а работният ден - на 6 часа. На доста места се приказва за 4-дневна работна седмица. Не разполагам с институти, с цел да проучвам кое ще е по-ефективно ”, признава инж. Боров.
Той приканва управниците ни да се поучат от страни като Южна Корея и Финландия. Инженерът напомня, че поради войната с комунистическа Северна Корея цялата южна част на страната е изцяло разрушена. „ През 1950 година Корея бе доста под нас, а в този момент живее два пъти по-добре от нас. Прогресът в Южна Корея стартира с един деспот, който през войната бе служил на японците ”, споделя инж. Петър Боров.
Разказва, че като е работил 25 години в „ Горубсо ”, в мините на Буров, в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали са работили 13 хиляди души. 3 хиляди от тях са били служители. „ Ако „ Горубсо ” бе мое дружество, в него щяха да работят 5000 служащи с 500 служители за същото произвеждане ”, споделя инженерът.
Инженерът твърди, че стопанската система на България постоянно е била „ мижава ” - и по времето на Кобургите, и по времето на „ Първия ”, и даже през днешния ден по времето на „ Единия % ”. „ Имаме стопанска система, само че да се приказват нелепости както през 1990 година за това, че сме хранили Европа, е цялостна нелепост! Изчислих, че дори Иисус Христос да слезе, с житото, което сме произвеждали, не би могъл да изхрани Европа ”, споделя Боров.
Инженерът приканва
да създадем " Икономика на Добавената стойност ".
Според него частният капитал не може да сътвори такава стопанска система, тъй като не е заинтригуван. Петър Боров не приказва за връщане към комунизма, а за това страната да е един от капиталистите. Нещо сходно има във Франция и в Русия. В едната страна системата работи добре, а в другата - не.
„ Държавата би основала един цех за производството на 20-30 хиляди леки коли по западен лиценз. В него да има западна технология и западни заплати - приблизително по 3000 евро. Колите ще са конкурентоспособни, тъй като страната ще ги продава без медиатори. Така цените са 20% по-надолу ”, пресмята инж. Боров.
Идеята му, че заводът хем е държавен, хем ще се ръководи без значение от президент и министър председател, е много утопична. Боров желае да се сътвори публичен съвет за стопанска система. Той ще организира състезанията.
Другата му концепция е основаването на обществена банка, която да отпуска заеми до 50 000 лв. на по-бедните българи. Като всеки болшевик, инж. Боров не е доста наясно какво ще стане, когато " бедният българин " изпадне в положение на несъстоятелност и кой ще заплати тези изгубени пари. „ Държавата ще го принуди да върне заема - тя ще му обезпечи работа и малко принудително, както се споделя: „ Со кротце, со богатство и со малко бой ”, ще си вземе парите. Ако не желае непринудено да работи, би трябвало да бъде наказан ”, безапелационен е инженерът.
Дълги години Петър Боров е работил в фамилната си плантация в Цалапица. Там се хранел от 10 декара земя. Сега в офиса с ксероксите е и издателството му „ Имеон ”. Името идва от текста на Михаил Сирийски, където той споделя, че българите са пристигнали от тази планина.
Никакъв отговор от държавниците
Като отпечатал книгата си „ България - Белгия на Балканския полуостров ”, я изпратил на Бойко Борисов, на президента Румен Радев, на тогавашния ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева, на Томислав Дончев и на Иван Гешев. Не получил никакъв отговор от тях.
„ Обяснявам си това с обстоятелството, че те не могат да четат. С президента сме карали военни учебни заведения, но там не ни учеха да четем, а да следваме бойни заповеди. А Бойко Борисов и Гешев са карали милиционерската академия и там също не са ги учили да четат ”, споделя инженерът.
Премахва прокуратурата със размах
Идеите на инж. Боров за промяна в правораздаването са много любопитни. Иска съдиите да ги избира обществото. „ Аз вкарвам института на „ Обществения наблюдаващ ” - той ще прави надзор в правораздаването. Във всяко обитаемо място ще бъдат избирани грамотни хора и те ще са самостоятелни. Ще дават отговор на условията за правосъдните заседатели и ще участват на всяко дело. Няма да се намесват - това е надзор без интервенция ", споделя той. Предлага също прокуратурата да се ликвидира изцяло. " Тя би трябвало да бъде обединена със следствието, тъй като слабото звено е то ", прибавя той.
Дните на инж. Петър Боров минават в дребния му офис за копирна техника против Техническия университет. Там всеки може да завари възрастния мъж заровен в новините и данните в интернет, пишещ следващата си книга или отговарящ на имейли. За човек, който не познава 84-годишния мъж, гледката е в действителност необикновена.
Животът му е като история на Джек Лондон. На млади години приключил военно учебно заведение и до момента в който работил като офицер на границата, следвал инженерство и политикономия. От армията го изхвърлил някакъв " някогашен бранник " и по този начин, от напън, станал миньор.
„ Станах миньор от нищо - вятърът ме отвя там. Преди това служих като офицер 7 години. Затова съм толкоз сериозен към армията и персонално съм видял каква „ разрушена команда ” бе тя по времето на соца ”, споделя инженерът.
Уволнили го от армията, а наоколо бил рудникът. Не съумял да стартира работа там, тъй като от Министерство на вътрешните работи му дали един час да напусне граничната зона. Така почнал като бетонджия в Кремиковци. Едно момче там му споделило:
Тук парите са малко - хайде да станем миньори!
По това време таман следвал, взел си изпитите и тръгнал към мините.
„ Така станах минен инженер и миньор - не че съм мечтал от дете! Миньор е моят татко… просто вятърът ме отвя там. Първо постъпих в някогашните мини на Атанас Буров ”, спомня си Петър Боров. Завършил политикономия за 2 години, вместо за 5. „ Затова споделям, че съм приключил не с 6, а с 12! Един месец работих като плановик в мините, до момента в който не ми споделиха каква ще ми е заплатата. Като чух, че ще е 80 лв., незабавно сграбчих кирката и хукнах към забоя - там взимах 4 пъти повече ”, спомня си Петър Боров.
В книгата си „ България - Белгия на Балканския полуостров ” Боров дава любопитно сравнение сред нашата страна и още три страни. Сравнението с дребната страна сред Германия, Франция и Нидерландия прави за първи път Константин Стоилов - министър председателят ни след Стамболов. С Финландия и Гърция преди 100 години сме на съвсем едно икономическо равнище. Сега обаче тези две страни са дръпнали доста напред, а Финландия даже задминава Белгия. Инж. Боров е употребявал данни от книгата на английския икономист Ангъс Мадисън „ Икономически напредък през ХХ век ”.
„ Обяснявам по какъв начин и вълкът може да е утолен, и агнето цяло
Ако съм министър председател, незабавно ще подвигна пенсионната възраст на 67 години, а работния ден ще го понижа на 7 часа. Малко по-късно ще подвигна възрастта на 70 години, а работният ден - на 6 часа. На доста места се приказва за 4-дневна работна седмица. Не разполагам с институти, с цел да проучвам кое ще е по-ефективно ”, признава инж. Боров.
Той приканва управниците ни да се поучат от страни като Южна Корея и Финландия. Инженерът напомня, че поради войната с комунистическа Северна Корея цялата южна част на страната е изцяло разрушена. „ През 1950 година Корея бе доста под нас, а в този момент живее два пъти по-добре от нас. Прогресът в Южна Корея стартира с един деспот, който през войната бе служил на японците ”, споделя инж. Петър Боров.
Разказва, че като е работил 25 години в „ Горубсо ”, в мините на Буров, в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали са работили 13 хиляди души. 3 хиляди от тях са били служители. „ Ако „ Горубсо ” бе мое дружество, в него щяха да работят 5000 служащи с 500 служители за същото произвеждане ”, споделя инженерът.
Инженерът твърди, че стопанската система на България постоянно е била „ мижава ” - и по времето на Кобургите, и по времето на „ Първия ”, и даже през днешния ден по времето на „ Единия % ”. „ Имаме стопанска система, само че да се приказват нелепости както през 1990 година за това, че сме хранили Европа, е цялостна нелепост! Изчислих, че дори Иисус Христос да слезе, с житото, което сме произвеждали, не би могъл да изхрани Европа ”, споделя Боров.
Инженерът приканва
да създадем " Икономика на Добавената стойност ".
Според него частният капитал не може да сътвори такава стопанска система, тъй като не е заинтригуван. Петър Боров не приказва за връщане към комунизма, а за това страната да е един от капиталистите. Нещо сходно има във Франция и в Русия. В едната страна системата работи добре, а в другата - не.
„ Държавата би основала един цех за производството на 20-30 хиляди леки коли по западен лиценз. В него да има западна технология и западни заплати - приблизително по 3000 евро. Колите ще са конкурентоспособни, тъй като страната ще ги продава без медиатори. Така цените са 20% по-надолу ”, пресмята инж. Боров.
Идеята му, че заводът хем е държавен, хем ще се ръководи без значение от президент и министър председател, е много утопична. Боров желае да се сътвори публичен съвет за стопанска система. Той ще организира състезанията.
Другата му концепция е основаването на обществена банка, която да отпуска заеми до 50 000 лв. на по-бедните българи. Като всеки болшевик, инж. Боров не е доста наясно какво ще стане, когато " бедният българин " изпадне в положение на несъстоятелност и кой ще заплати тези изгубени пари. „ Държавата ще го принуди да върне заема - тя ще му обезпечи работа и малко принудително, както се споделя: „ Со кротце, со богатство и со малко бой ”, ще си вземе парите. Ако не желае непринудено да работи, би трябвало да бъде наказан ”, безапелационен е инженерът.
Дълги години Петър Боров е работил в фамилната си плантация в Цалапица. Там се хранел от 10 декара земя. Сега в офиса с ксероксите е и издателството му „ Имеон ”. Името идва от текста на Михаил Сирийски, където той споделя, че българите са пристигнали от тази планина.
Никакъв отговор от държавниците
Като отпечатал книгата си „ България - Белгия на Балканския полуостров ”, я изпратил на Бойко Борисов, на президента Румен Радев, на тогавашния ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева, на Томислав Дончев и на Иван Гешев. Не получил никакъв отговор от тях.
„ Обяснявам си това с обстоятелството, че те не могат да четат. С президента сме карали военни учебни заведения, но там не ни учеха да четем, а да следваме бойни заповеди. А Бойко Борисов и Гешев са карали милиционерската академия и там също не са ги учили да четат ”, споделя инженерът.
Премахва прокуратурата със размах
Идеите на инж. Боров за промяна в правораздаването са много любопитни. Иска съдиите да ги избира обществото. „ Аз вкарвам института на „ Обществения наблюдаващ ” - той ще прави надзор в правораздаването. Във всяко обитаемо място ще бъдат избирани грамотни хора и те ще са самостоятелни. Ще дават отговор на условията за правосъдните заседатели и ще участват на всяко дело. Няма да се намесват - това е надзор без интервенция ", споделя той. Предлага също прокуратурата да се ликвидира изцяло. " Тя би трябвало да бъде обединена със следствието, тъй като слабото звено е то ", прибавя той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ