Като бранш отдавна изпаднахме от каручката на Господ
Инж. Илия Келешев е роден в 1945 година в Панагюрище. Завършил е механотехникум в Пловдив и машинно инженерство в Техническия университет-София през 1969 година. Специализирал е в региона на мениджмънта, системите за ръководство на качеството и запазване на околната среда. Работил е и в материалното произвеждане, и в държавната администрация. От учредяването й през 1991 година до момента е ръководител на Браншовата камара по машиностроене.
Г-н Келешев, по какъв начин се отрази корона рецесията на вашия отрасъл? Ако се съди по обществените ви реакции, не сте измежду най-пострадалите. За разлика от хотелиерите, ресторантьорите, барманите и театралите, вас никакви ви няма в медиите, не се е чуло и да сте организирали даже алегоричен митинг някъде...
Оцеляваме. Предимно със лични сили и средства. Едва ли има човек, който да не знае, че автомобилостроенето бе един от най-сериозно потърпевшите браншове, и то още при започване на пандемията. Най-тежко беше през интервала март-май 2020 година, когато колосите започнаха да затварят локалните предприятия за сглобяване на коли. Това докара до верижна реакция, която затвори стотици хиляди компании, произвеждащи елементи за коли.
Не по-малко тежко беше ситуацията и в другите браншове на машиностроенето. В съпоставяне с 2019 година, браншът завърши пандемичната 2020-а със спад от към 12 %. За разлика от рецесията, която ни връхлетя ненадейно и нанесе опустошенията си стремително, възобновяване ще е много непосилен развой. Въпреки последователното възкръсване на сектора след юни м.г., през първото тримесечие на 2021 година растежът по отношение на същия интервал на естествената 2019 година е нищожен - едвам 1.5 на 100.
А за какво не протестираме и не пазиме обществено ползите си? Първо - не ни е в природата, и второ - тъй като няма никакъв смисъл...
Защо да няма смисъл? Нали въпреки всичко машиностроенето е бранша, който би трябвало да изнесе задаващата се високотехнологична и " зелена " гражданска война?
По света може и да е по този начин, само че в България си живеем някакъв си личен живот. Имахме в действителност доста съществени обичаи в машиностроенето, само че през днешния ден сме на светлинни години от тях. След измененията през 1989 година бяхме анатемосани - неизвестно по какви аргументи - и бранша бе погубен в дословния смисъл на думата. Тогава в другите подсектори работеха над 500 000 души, през днешния ден те са към 5 пъти по-малко. Стигна се до такава степен, че през днешния ден машиностроенето не попада в уеб страницата на Националния статистически институт не като бранш, подотрасъл или фамилен бизнес, а като най-обикновена дума.
Но нали откогато влязохме в Европейския съюз преди 14 година, всички ръководещи се хвалят с непрекъснатото привличане на задгранични вложители?
Обнадеждаващо е, че " долу " - на терен, картината към този момент е по-различна. Появиха се български бизнесмени, стимулирани да се развиват в машиностроенето, започнаха да идват и задгранични вложители. В момента към момента не разполагаме с точни данни за размера на вредите от пандемията в бранша, само че в края на 2019 година броят на заетите при нас беше над 134 000 души, а продукцията надхвърляше 10% от Брутният вътрешен продукт на страната! Едновременно с това обаче продължаваме да сме на опашката даже измежду балканските страни.
Не е ли малко необичайно хем браншът да се съживява, хем затъването му да продължава?
Изглежда необичайно, само че не е. Отрасълът се съживява поради бизнес ината на притежателите и вложителите, само че ситуацията му продължава да е нежелано поради неналичието на смислена държавна политика, съобразена със актуалните трендове и подчинена на битката със сивата стопанска система.
Според формалната информация, България всяка година смъква сивата стопанска система с по два-три %. А това изобщо не е правилно - цели браншове са в сенчестия бизнес, а страната губи милиарди годишно.
Управляващите непрестанно се хвалят, че от влизането ни в Европейски Съюз през 2007 година в машиностроенето се изливат милиони по оперативните стратегии. Няма такова нещо. Машиностроителите имат достъп до европейско финансиране главно по Оперативна стратегия " Иновации и конкурентноспособност " и по линия на обществената политика. Няма да си укривам душата.
През последните четири години, само Министерството на стопанската система - изключително, когато министър беше Лъчезар Борисов - прояви интерес за поощряване и развиване на " нашия " бизнес. Откриваха процедури за софтуерна рационализация, т.е. за вкарване на най-съвременна техника и технологии в българските компании, финансираха понякога процедури за нововъведения, тъй като без нововъведения не може да свършим нищо по " Индустрия 4.0 ". (Става дума за прословутата „ Концепция за цифрова промяна на българската промишленост “, която е утвърдена с Протоколно решение № 37 от 30 август 2017 година на Министерския съвет и която би трябвало да стане основа за създаване на Стратегията за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война - бел. ред.)
Отношенията ни със общественото министерство постоянно са били зле. Не знам какъв брой пъти сме писали до министъра на труда и обществената политика, само че никакъв резултат. Там имаше една заместник-министърка, която беше известно време и министър, а в този момент е ръководител на Икономическия и обществен съвет (за Зорница Русинова става дума - бел. ред.). Тя непрестанно се правеше, че не схваща защо й пишем и си затваряше очите. По същия метод се правеше, че не схваща и последната обществена министърка на ГЕРБ (Деница Сачева - бел. ред.). Така че, в случай че това неглижиране на машиностроителите продължи и по време на идващото постоянно държавно управление, ще се забележим принудени да потърсим подпомагане от Европейска комисия.
Като споменахте " Индустрия 4.0 ", доколко компаниите в сектора дават отговор на условията, заложени в Концепцията за цифрова промяна на българската промишленост?
Изоставаме! В момента като съществена причина се сочи невъзможността за заделяне на средства в изискванията на рецесия. И по-точно - в преустановяване на процедурите по Програма " Иновации и конкурентоспособност " и пренасочване на парите за финансиране на ограниченията за битка с следствията от ковид. Това накара много компании да забавят въвеждането на условията на „ Индустрия 4.0 “, с което те на процедура стопираха и своето развиване. Малко евентуално е процедурите за европейско съфинансиране на предприятията, за тяхното софтуерно обновяване и внедряване на новаторски технологии, да бъдат отворени по-рано от есента, тъй че за излизане от " софтуерната дупка " можем да приказваме едвам през първата половина на 2022 година.
А в случай че внезапно получите всички нужни пари, с какви фрагменти ще участвате в Четвъртата индустриална гражданска война, откакто от две десетилетия " вашите " бизнесмени непрекъснато се оплакват от хронична липса на дипломирани инженери и техничари със приблизително обучение?
Проблемите с фрагментите са тревожни. Редица ръководители споделят, че няма искащи за работа в машиностроителните компании, изключително в случай че длъжностите изискват професионална подготовка, приблизително или висше обучение. Затова една от главните ни задания постоянно е била да оказваме помощ за по-качествено образование и обезпечаване на фрагменти, само че от година на година тази задача става все по-трудна. Демографската рецесия е реалност, непрекъснатото понижаване на учениците и студентите също. Това води до спад в известността на " машиностроителните " специалности във висшите учебни заведения, води и до отлив на искащите да учат в техническите профилираните гимназии. Все повече и повече липсват фрагменти със приблизително особено обучение, които имат съществени и задълбочени познания и знания. От една страна, учениците не усвояват даже 20% от образователния материал, а от друга - учителите в професионалните гимназии ги пускат да приключват, тъй като порочната политика " Парите следват ученика " продължава да доминира. На доста места има вечерно образование, на което учениците не вървят, само че най-после си получават дипломите. За страдание и в някои университети е по този начин - купуват се освен семестриални заверки, само че и дипломи за приключено висше обучение.
Какви са пътищата за превъзмогване на тези проблеми?
Като виждам що за хора влизат в Народното събрание и министерствата - по никакъв начин не ми е ясно по какъв начин може да бъде променено това състояние. Индивидите по върховете на властта нямат вътрешното разбиране, че би трябвало да бъдат почтени, че са на постовете си не поради кокала. Оттам стартират всички проблеми в системата и по веригата надолу.
Ще ви дам един образец. Като цяло, характерът на машиностроителното произвеждане не разрешава прояви на сива стопанска система, тъй като минимум в 75% от случаите строшена машина значи гибел или осакатяване за цялостен живот. В този смисъл, компаниите от бранша са измежду най-потърпевшите от сивата стопанска система.
Квалифицирани фрагменти напущат и отиват да си вадят хляба там, където главната им заплата не е доста по-висока, само че на ръка им се доплаща предостатъчно и предоволно.
Работодатели редовно укриват приходи и пестят от осигуровки, само че национално представителните работодателски организации изобщо не се интересуват от това и непрекъснато тръбят, че измежду техните членове няма сива стопанска система. Единствено АИКБ се пробва да прави нещо, само че и тя не хваща бика за рогата. Толерирането на съответни компании от избрани кръгове продължава да си съществува. Нееднократно предлагаме съответни ограничения, само че не срещаме поддръжка от никого. За държавното управление - в лицето на Министерството на труда и обществената политика - този проблем като че ли въобще не съществува.
Означава ли това, че машиностроенето като бранш е отпаднало и от Плана за възобновяване и развиване?
За страдание, коства ми се, че една огромна част от парите по така наречен „ Зелен пакт “ ще отидат в енергетиката, строителството и санирането, тъй че ситуацията за редовия машиностроителен бизнес по никакъв начин не е добра. Или по-скоро - не беше добра до през днешния ден. Надяваме се след изборите на 11 юли облаците да се поразпръснат и на нашата улица също грейне малко слънце.
Разговора води: Елена Кирчева
Г-н Келешев, по какъв начин се отрази корона рецесията на вашия отрасъл? Ако се съди по обществените ви реакции, не сте измежду най-пострадалите. За разлика от хотелиерите, ресторантьорите, барманите и театралите, вас никакви ви няма в медиите, не се е чуло и да сте организирали даже алегоричен митинг някъде...
Оцеляваме. Предимно със лични сили и средства. Едва ли има човек, който да не знае, че автомобилостроенето бе един от най-сериозно потърпевшите браншове, и то още при започване на пандемията. Най-тежко беше през интервала март-май 2020 година, когато колосите започнаха да затварят локалните предприятия за сглобяване на коли. Това докара до верижна реакция, която затвори стотици хиляди компании, произвеждащи елементи за коли.
Не по-малко тежко беше ситуацията и в другите браншове на машиностроенето. В съпоставяне с 2019 година, браншът завърши пандемичната 2020-а със спад от към 12 %. За разлика от рецесията, която ни връхлетя ненадейно и нанесе опустошенията си стремително, възобновяване ще е много непосилен развой. Въпреки последователното възкръсване на сектора след юни м.г., през първото тримесечие на 2021 година растежът по отношение на същия интервал на естествената 2019 година е нищожен - едвам 1.5 на 100.
А за какво не протестираме и не пазиме обществено ползите си? Първо - не ни е в природата, и второ - тъй като няма никакъв смисъл...
Защо да няма смисъл? Нали въпреки всичко машиностроенето е бранша, който би трябвало да изнесе задаващата се високотехнологична и " зелена " гражданска война?
По света може и да е по този начин, само че в България си живеем някакъв си личен живот. Имахме в действителност доста съществени обичаи в машиностроенето, само че през днешния ден сме на светлинни години от тях. След измененията през 1989 година бяхме анатемосани - неизвестно по какви аргументи - и бранша бе погубен в дословния смисъл на думата. Тогава в другите подсектори работеха над 500 000 души, през днешния ден те са към 5 пъти по-малко. Стигна се до такава степен, че през днешния ден машиностроенето не попада в уеб страницата на Националния статистически институт не като бранш, подотрасъл или фамилен бизнес, а като най-обикновена дума.
Но нали откогато влязохме в Европейския съюз преди 14 година, всички ръководещи се хвалят с непрекъснатото привличане на задгранични вложители?
Обнадеждаващо е, че " долу " - на терен, картината към този момент е по-различна. Появиха се български бизнесмени, стимулирани да се развиват в машиностроенето, започнаха да идват и задгранични вложители. В момента към момента не разполагаме с точни данни за размера на вредите от пандемията в бранша, само че в края на 2019 година броят на заетите при нас беше над 134 000 души, а продукцията надхвърляше 10% от Брутният вътрешен продукт на страната! Едновременно с това обаче продължаваме да сме на опашката даже измежду балканските страни.
Не е ли малко необичайно хем браншът да се съживява, хем затъването му да продължава?
Изглежда необичайно, само че не е. Отрасълът се съживява поради бизнес ината на притежателите и вложителите, само че ситуацията му продължава да е нежелано поради неналичието на смислена държавна политика, съобразена със актуалните трендове и подчинена на битката със сивата стопанска система.
Според формалната информация, България всяка година смъква сивата стопанска система с по два-три %. А това изобщо не е правилно - цели браншове са в сенчестия бизнес, а страната губи милиарди годишно.
Управляващите непрестанно се хвалят, че от влизането ни в Европейски Съюз през 2007 година в машиностроенето се изливат милиони по оперативните стратегии. Няма такова нещо. Машиностроителите имат достъп до европейско финансиране главно по Оперативна стратегия " Иновации и конкурентноспособност " и по линия на обществената политика. Няма да си укривам душата.
През последните четири години, само Министерството на стопанската система - изключително, когато министър беше Лъчезар Борисов - прояви интерес за поощряване и развиване на " нашия " бизнес. Откриваха процедури за софтуерна рационализация, т.е. за вкарване на най-съвременна техника и технологии в българските компании, финансираха понякога процедури за нововъведения, тъй като без нововъведения не може да свършим нищо по " Индустрия 4.0 ". (Става дума за прословутата „ Концепция за цифрова промяна на българската промишленост “, която е утвърдена с Протоколно решение № 37 от 30 август 2017 година на Министерския съвет и която би трябвало да стане основа за създаване на Стратегията за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война - бел. ред.)
Отношенията ни със общественото министерство постоянно са били зле. Не знам какъв брой пъти сме писали до министъра на труда и обществената политика, само че никакъв резултат. Там имаше една заместник-министърка, която беше известно време и министър, а в този момент е ръководител на Икономическия и обществен съвет (за Зорница Русинова става дума - бел. ред.). Тя непрестанно се правеше, че не схваща защо й пишем и си затваряше очите. По същия метод се правеше, че не схваща и последната обществена министърка на ГЕРБ (Деница Сачева - бел. ред.). Така че, в случай че това неглижиране на машиностроителите продължи и по време на идващото постоянно държавно управление, ще се забележим принудени да потърсим подпомагане от Европейска комисия.
Като споменахте " Индустрия 4.0 ", доколко компаниите в сектора дават отговор на условията, заложени в Концепцията за цифрова промяна на българската промишленост?
Изоставаме! В момента като съществена причина се сочи невъзможността за заделяне на средства в изискванията на рецесия. И по-точно - в преустановяване на процедурите по Програма " Иновации и конкурентоспособност " и пренасочване на парите за финансиране на ограниченията за битка с следствията от ковид. Това накара много компании да забавят въвеждането на условията на „ Индустрия 4.0 “, с което те на процедура стопираха и своето развиване. Малко евентуално е процедурите за европейско съфинансиране на предприятията, за тяхното софтуерно обновяване и внедряване на новаторски технологии, да бъдат отворени по-рано от есента, тъй че за излизане от " софтуерната дупка " можем да приказваме едвам през първата половина на 2022 година.
А в случай че внезапно получите всички нужни пари, с какви фрагменти ще участвате в Четвъртата индустриална гражданска война, откакто от две десетилетия " вашите " бизнесмени непрекъснато се оплакват от хронична липса на дипломирани инженери и техничари със приблизително обучение?
Проблемите с фрагментите са тревожни. Редица ръководители споделят, че няма искащи за работа в машиностроителните компании, изключително в случай че длъжностите изискват професионална подготовка, приблизително или висше обучение. Затова една от главните ни задания постоянно е била да оказваме помощ за по-качествено образование и обезпечаване на фрагменти, само че от година на година тази задача става все по-трудна. Демографската рецесия е реалност, непрекъснатото понижаване на учениците и студентите също. Това води до спад в известността на " машиностроителните " специалности във висшите учебни заведения, води и до отлив на искащите да учат в техническите профилираните гимназии. Все повече и повече липсват фрагменти със приблизително особено обучение, които имат съществени и задълбочени познания и знания. От една страна, учениците не усвояват даже 20% от образователния материал, а от друга - учителите в професионалните гимназии ги пускат да приключват, тъй като порочната политика " Парите следват ученика " продължава да доминира. На доста места има вечерно образование, на което учениците не вървят, само че най-после си получават дипломите. За страдание и в някои университети е по този начин - купуват се освен семестриални заверки, само че и дипломи за приключено висше обучение.
Какви са пътищата за превъзмогване на тези проблеми?
Като виждам що за хора влизат в Народното събрание и министерствата - по никакъв начин не ми е ясно по какъв начин може да бъде променено това състояние. Индивидите по върховете на властта нямат вътрешното разбиране, че би трябвало да бъдат почтени, че са на постовете си не поради кокала. Оттам стартират всички проблеми в системата и по веригата надолу.
Ще ви дам един образец. Като цяло, характерът на машиностроителното произвеждане не разрешава прояви на сива стопанска система, тъй като минимум в 75% от случаите строшена машина значи гибел или осакатяване за цялостен живот. В този смисъл, компаниите от бранша са измежду най-потърпевшите от сивата стопанска система.
Квалифицирани фрагменти напущат и отиват да си вадят хляба там, където главната им заплата не е доста по-висока, само че на ръка им се доплаща предостатъчно и предоволно.
Работодатели редовно укриват приходи и пестят от осигуровки, само че национално представителните работодателски организации изобщо не се интересуват от това и непрекъснато тръбят, че измежду техните членове няма сива стопанска система. Единствено АИКБ се пробва да прави нещо, само че и тя не хваща бика за рогата. Толерирането на съответни компании от избрани кръгове продължава да си съществува. Нееднократно предлагаме съответни ограничения, само че не срещаме поддръжка от никого. За държавното управление - в лицето на Министерството на труда и обществената политика - този проблем като че ли въобще не съществува.
Означава ли това, че машиностроенето като бранш е отпаднало и от Плана за възобновяване и развиване?
За страдание, коства ми се, че една огромна част от парите по така наречен „ Зелен пакт “ ще отидат в енергетиката, строителството и санирането, тъй че ситуацията за редовия машиностроителен бизнес по никакъв начин не е добра. Или по-скоро - не беше добра до през днешния ден. Надяваме се след изборите на 11 юли облаците да се поразпръснат и на нашата улица също грейне малко слънце.
Разговора води: Елена Кирчева
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ