Екоминистерството платило 18 млн. лв. за стари спорни данни за биоразнообразието
Инициативата “Зелени закони” и коалиция от неправителствени организации и цивилен групи “За да остане природа в България” са изпратили сигнал до премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нено Димов по отношение на изхарчени по подозрителен метод 18 млн. лева за докладване на към този момент събрани и със противоречива меродавност данни за наблюдението на положенията на типовете и местообитанията в България.
Природозащитниците пишат в известие до медиите, че от дълго време предизвестяват страната за това, че България рапортува на Европейската комисия данни, които не са събирани на терен, а са представяни като полеви. Никой до момента обаче не им обърнал внимание.
Според организациите казусът се дължи на това, че Министерството на околната среда да подписва контракти с едни и същи компании, вместо да употребява потенциала на българската академична общественост и специалистите в региона.
България е задължена да следи положението на типовете и местообитанията, предпазени от двете природозащитни наставления на Европейски Съюз, и да го рапортува на всеки шест години към Европейската организация по околна среда. Досега са осъществени две такива докладвания – през 2013 година и през 2019 година Те служат за установяване на ограничения за реализиране на удобно природозащитно положение за типовете и местообитанията, които имат проблеми, както и за разпределянето на финансирането за отбрана на биоразнообразието.
Природозащитните организации показват, че през 2013 година макар извършените огромни полеви изследвания оценките са направени на мрачно и необективно, защото резултатите са повишени под политически напън. " Например типове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени типове съгласно Червената книга на България, бяха оценени в " удобно " природозащитно положение. При второто докладване през 2019 година пък полеви проучвания липсваха въобще ", написа в известието им.
Природозащитниците пишат в известие до медиите, че от дълго време предизвестяват страната за това, че България рапортува на Европейската комисия данни, които не са събирани на терен, а са представяни като полеви. Никой до момента обаче не им обърнал внимание.
Според организациите казусът се дължи на това, че Министерството на околната среда да подписва контракти с едни и същи компании, вместо да употребява потенциала на българската академична общественост и специалистите в региона.
България е задължена да следи положението на типовете и местообитанията, предпазени от двете природозащитни наставления на Европейски Съюз, и да го рапортува на всеки шест години към Европейската организация по околна среда. Досега са осъществени две такива докладвания – през 2013 година и през 2019 година Те служат за установяване на ограничения за реализиране на удобно природозащитно положение за типовете и местообитанията, които имат проблеми, както и за разпределянето на финансирането за отбрана на биоразнообразието.
Природозащитните организации показват, че през 2013 година макар извършените огромни полеви изследвания оценките са направени на мрачно и необективно, защото резултатите са повишени под политически напън. " Например типове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени типове съгласно Червената книга на България, бяха оценени в " удобно " природозащитно положение. При второто докладване през 2019 година пък полеви проучвания липсваха въобще ", написа в известието им.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ