На вниманието на министър Демерджиев:Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището!
" Информацията за тествани 400 души в заведението опонира на докладната от МВР-Пловдив, където е записано, че осъществените обиски са частни случаи " съобщи министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев по отношение на акцията в пловдивския клуб " Бушидо ", където на Гергьовден клиентите бяха събличани и унижавани. На брифинг, ден след скандалната интервенция, шефът на пловдивската полиция Васил Костадинов съобщи:
Прочетете още
„ Разбирам положението, в което са се озовали огромна част от посетите на заведението. Но сътрудниците са решили, че това е верният метод да се извърши инспекция. Това, което ми рапортуваха е, че са били обособени 4 пространства, две за дами и две за мъже, където са осъществявани инспекциите. Действително е имало подобен вид инспекции, само че те са били ориентирани към съответни лица, за които е имало данни за закононарушение “.
Пред репортерите на Trafficnews и пред камерите на разнообразни малките екрани застанаха десетки разнообразни хора с чисто правосъдно минало, които описаха за униженията. В редакцията не престават да се обаждат хора, които не могат да се примирят с бруталната полицейщина и са безапелационни, че ще търсят отмъщение за претърпяното в съда. Факт е, че за никой от тях не е имало сигнал, че носи или популяризира опиати. Но все пак те са били арестувани наложително в продължение на часове, отказано им е да извършат най- естествени човешки потребности, били са съблечени и обискирани. На какво съображение - не знае никой.
Сред тях са 50-годишната Донка Велева и Габриела. Двете дами са били на празненство, когато се озовали в центъра на полицейската вакханлия.
И двете застанаха пред камерата на TrafficNews. Надяваме се, с изключение на скалъпените докладни от пловдивската дирекция, министърът на вътрешните работи да чуе и описа на две дами, които през живота си не са стъпвали в районно ръководство, само че с тях са се държали като с наркодилъри в турски затвор.
Габриела: Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището
Вечеряхме в прилежащото заведение – " Джанъм " и към 00:30 се преместихме в Бушидо. Може би към 01:10 нахлуха много служители на реда. Може би 30-тина. Проверката траяла към час и 20 минути, при което през тези 20 минути ние искахме да отидем до тоалетна. Никой не ни разреши. Казаха - в този момент не може. Ще изчакате да завърши инспекцията. След малко отново попитахме. Отново ни отхвърлиха, при което поискахме да си тръгнем. Казаха, че няма по какъв начин. Но ние се облякохме, взехме си нещата и се запътихме към изхода на заведението. Поискахме да си тръгнем, при което служителят на реда сподели, че може да си вървим единствено в случай че ни обискират, събличат, ревизират, напишат протокол и по този начин нататък. Отказвахме до някое време, само че просто нямаше по какъв начин. Вкараха ни в една стаичка, при което приказвам за себе си. Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището. В обувките ми бъркаха, в чантата ми бъркаха. След това казаха-може да се облечете. Беше супер грозно. Досега не ми се е случвало толкоз грозно нахлуване в персоналното пространство. Аз съм жена и не е прелестно такова отношение. Накрая подписахме протокол и ни пуснаха да си вървим.
Донка Велева: Това, което човек усеща при сходен акт е унижение
Това беше един невиждан акт, според мен. Аз за разлика от младежите, които посещават доста постоянно заведенията, не съм от тях, само че бих се радвала да има от ден на ден такива като нас. Но в действителност персонално аз на 50 години се почувствах извънредно унижена. Имаше хора от разнообразни възрасти. Фактологията се разяснява към този момент в медиите много време, само че това, което човек усеща при сходен акт е оскърбление и това е най-грозното нещо, което може да ти се случи. Някой да те накара да се съблечеш, без твое предпочитание да те пипат, да ти бъркат в персоналните движимости, да се държат с теб като нарушител. Ето това нещо е, което мен най-вече ме съкруши. И различен път сме чували за инспекции. Нека има инспекции. Това са естествени неща, само че това беше тенденциозна акция и при въпроса, който, както описа и Габи доскоро. Стоейки час и половина, задавахме въпроси на служителите на реда, които бяха към нас. Ние желаеме да си вървим. Те споделиха " Не, НЕ можете ". И тогава аз персонално попитах с какво право мен ме задържат. Искам заповед персонално против мен или желая обвиняване да видя, с цел да могат да си понесат следствията. И тогава към този момент, както описа тя, бяхме принудени да бъдем съблечени, да бъдем пипани на всички места. Дадоха ми протоколи за обиск и може би след нас съвсем никой не излезе, тъй като доколкото разбрахме и протоколите им свършиха. Имаше наши познати, с които след това обсъдихме обстановката. Техният обиск е бил в тоалетните, което е извънредно нехигиенично. И то приказвам за девойки. Защото чух, че имало обособени пространства, в които са ни събличали. Но не, не е по този начин. Всички дами, които желаеха да вървят до тоалетна, бяха принудени да се съблекат. Аз не съм влизала, не съм го видяла, само че те в действителност споделиха, че са били събличани.
Приятелите на щерка ми също бяха обискирани. Техният обиск е бил в тоалетната, която е в по- горната част на заведението. Аз даже не помня къде бяхме, само че беше помещение, в което трябваше да събличаме безусловно всичко. Дрехите ги хвърляш някъде другаде. На входа на помещението стоеше мъж- нито е затворено, нито има завеси. Отстрани се виждаше и от други хора. Нямаше врата, с която да затвориш. Събличаш се на средата на нищото все едно. В една стаичка в складово помещение без отопление.
Никога не ми се е случвало такова нещо. Поне да имаше за какво. Те нарушават човешките права. Всеки един предмет от нашите чанти беше изкаран и хвърлен по този начин на открито. Това са персонални документи, ключове и по този начин нататък. И след това към този момент " Събирайте си нещата, обличайте се ". За страдание в една европейска страна това са неприемливи актове. Да би трябвало да има надзор, само че считам, че на доста други места, както и по пътищата надзор въобще няма. Явно в България ние нямаме права. Никой не ти разрешава да имаш право на мнение да изкажеш, да имаш несъгласие. Малко се почувствах като по време на комунизма, когато трябваше от боязън да кажеш нещо на другаря милиоционер. В началото мислех да си премълчим, само че по-късно взехме решение, че имаме права и би трябвало да ги защитим. Правата на дамите и правата на хората. Няма никой право по този метод, без да има някаква причина да се накърнява персоналното пространство. Пуснахме тъжби в прокуратуратурата и ще си търсим правата до дъно.
Вчера основният секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров съобщи, че инспекциите ще продължат, като посочи че човешките права ще се съблюдават. Тепърва! Но избяга от въпроса кой и по какви аргументи е разпоредил акцията да бъде извършена по този метод.
TrafficNews ще продължи да демонстрира разказите и на други " съмнителни " лица, които са били унижени при инспекцията. И да задава въпросите, от които цялото професионално управление бяга като демон от тамян.
Прочетете още
„ Разбирам положението, в което са се озовали огромна част от посетите на заведението. Но сътрудниците са решили, че това е верният метод да се извърши инспекция. Това, което ми рапортуваха е, че са били обособени 4 пространства, две за дами и две за мъже, където са осъществявани инспекциите. Действително е имало подобен вид инспекции, само че те са били ориентирани към съответни лица, за които е имало данни за закононарушение “.
Пред репортерите на Trafficnews и пред камерите на разнообразни малките екрани застанаха десетки разнообразни хора с чисто правосъдно минало, които описаха за униженията. В редакцията не престават да се обаждат хора, които не могат да се примирят с бруталната полицейщина и са безапелационни, че ще търсят отмъщение за претърпяното в съда. Факт е, че за никой от тях не е имало сигнал, че носи или популяризира опиати. Но все пак те са били арестувани наложително в продължение на часове, отказано им е да извършат най- естествени човешки потребности, били са съблечени и обискирани. На какво съображение - не знае никой.
Сред тях са 50-годишната Донка Велева и Габриела. Двете дами са били на празненство, когато се озовали в центъра на полицейската вакханлия.
И двете застанаха пред камерата на TrafficNews. Надяваме се, с изключение на скалъпените докладни от пловдивската дирекция, министърът на вътрешните работи да чуе и описа на две дами, които през живота си не са стъпвали в районно ръководство, само че с тях са се държали като с наркодилъри в турски затвор.
Габриела: Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището
Вечеряхме в прилежащото заведение – " Джанъм " и към 00:30 се преместихме в Бушидо. Може би към 01:10 нахлуха много служители на реда. Може би 30-тина. Проверката траяла към час и 20 минути, при което през тези 20 минути ние искахме да отидем до тоалетна. Никой не ни разреши. Казаха - в този момент не може. Ще изчакате да завърши инспекцията. След малко отново попитахме. Отново ни отхвърлиха, при което поискахме да си тръгнем. Казаха, че няма по какъв начин. Но ние се облякохме, взехме си нещата и се запътихме към изхода на заведението. Поискахме да си тръгнем, при което служителят на реда сподели, че може да си вървим единствено в случай че ни обискират, събличат, ревизират, напишат протокол и по този начин нататък. Отказвахме до някое време, само че просто нямаше по какъв начин. Вкараха ни в една стаичка, при което приказвам за себе си. Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището. В обувките ми бъркаха, в чантата ми бъркаха. След това казаха-може да се облечете. Беше супер грозно. Досега не ми се е случвало толкоз грозно нахлуване в персоналното пространство. Аз съм жена и не е прелестно такова отношение. Накрая подписахме протокол и ни пуснаха да си вървим. Донка Велева: Това, което човек усеща при сходен акт е унижение
Това беше един невиждан акт, според мен. Аз за разлика от младежите, които посещават доста постоянно заведенията, не съм от тях, само че бих се радвала да има от ден на ден такива като нас. Но в действителност персонално аз на 50 години се почувствах извънредно унижена. Имаше хора от разнообразни възрасти. Фактологията се разяснява към този момент в медиите много време, само че това, което човек усеща при сходен акт е оскърбление и това е най-грозното нещо, което може да ти се случи. Някой да те накара да се съблечеш, без твое предпочитание да те пипат, да ти бъркат в персоналните движимости, да се държат с теб като нарушител. Ето това нещо е, което мен най-вече ме съкруши. И различен път сме чували за инспекции. Нека има инспекции. Това са естествени неща, само че това беше тенденциозна акция и при въпроса, който, както описа и Габи доскоро. Стоейки час и половина, задавахме въпроси на служителите на реда, които бяха към нас. Ние желаеме да си вървим. Те споделиха " Не, НЕ можете ". И тогава аз персонално попитах с какво право мен ме задържат. Искам заповед персонално против мен или желая обвиняване да видя, с цел да могат да си понесат следствията. И тогава към този момент, както описа тя, бяхме принудени да бъдем съблечени, да бъдем пипани на всички места. Дадоха ми протоколи за обиск и може би след нас съвсем никой не излезе, тъй като доколкото разбрахме и протоколите им свършиха. Имаше наши познати, с които след това обсъдихме обстановката. Техният обиск е бил в тоалетните, което е извънредно нехигиенично. И то приказвам за девойки. Защото чух, че имало обособени пространства, в които са ни събличали. Но не, не е по този начин. Всички дами, които желаеха да вървят до тоалетна, бяха принудени да се съблекат. Аз не съм влизала, не съм го видяла, само че те в действителност споделиха, че са били събличани. Приятелите на щерка ми също бяха обискирани. Техният обиск е бил в тоалетната, която е в по- горната част на заведението. Аз даже не помня къде бяхме, само че беше помещение, в което трябваше да събличаме безусловно всичко. Дрехите ги хвърляш някъде другаде. На входа на помещението стоеше мъж- нито е затворено, нито има завеси. Отстрани се виждаше и от други хора. Нямаше врата, с която да затвориш. Събличаш се на средата на нищото все едно. В една стаичка в складово помещение без отопление.
Никога не ми се е случвало такова нещо. Поне да имаше за какво. Те нарушават човешките права. Всеки един предмет от нашите чанти беше изкаран и хвърлен по този начин на открито. Това са персонални документи, ключове и по този начин нататък. И след това към този момент " Събирайте си нещата, обличайте се ". За страдание в една европейска страна това са неприемливи актове. Да би трябвало да има надзор, само че считам, че на доста други места, както и по пътищата надзор въобще няма. Явно в България ние нямаме права. Никой не ти разрешава да имаш право на мнение да изкажеш, да имаш несъгласие. Малко се почувствах като по време на комунизма, когато трябваше от боязън да кажеш нещо на другаря милиоционер. В началото мислех да си премълчим, само че по-късно взехме решение, че имаме права и би трябвало да ги защитим. Правата на дамите и правата на хората. Няма никой право по този метод, без да има някаква причина да се накърнява персоналното пространство. Пуснахме тъжби в прокуратуратурата и ще си търсим правата до дъно.
Вчера основният секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров съобщи, че инспекциите ще продължат, като посочи че човешките права ще се съблюдават. Тепърва! Но избяга от въпроса кой и по какви аргументи е разпоредил акцията да бъде извършена по този метод.
TrafficNews ще продължи да демонстрира разказите и на други " съмнителни " лица, които са били унижени при инспекцията. И да задава въпросите, от които цялото професионално управление бяга като демон от тамян.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ