Инфлацията в еврозоната спада през юли, а новите данни за

Инфлацията в еврозоната спада през юли, а новите данни за растежа демонстрират, че икономическата интензивност се е повишила през второто тримесечие на тази година, въпреки че икономистите към момента се притесняват, че може да се стигне до криза.    Според предварителните данни, оповестени в понеделник, общата инфлация в еврозоната е 5,3% през юли, което е по-малко от записаните през юни 5,5%, показва CNBC. Тази ставка обаче остава много над задачата на Европейската централна банка за 2%.    Базисната инфлация - която изключва волатилните цени на храните и силата, остава без смяна на равнище от 5,5% през юли, което съгласно Андрю Кенингам, основен икономист за Европа в Capital Economics, ще бъде " отчаяние за политиците ".    През миналата година еврозоната се бореше с висока инфлация, което накара ЕЦБ да задейства цяла година поредни покачвания на лихвите в опит да понижи цените. Миналата седмица централната банка още веднъж увеличи лихвените проценти с четвърт процентен пункт, с което главният лихвен % доближи 3,75%.   

Първоначално огромна част от ценовия напън в еврозоната идваше от високите енергийни разноски, само че през последните месеци максимален принос имат цените на храните. През този месец храните, алкохолът и тютюневите произведения още веднъж са мотор на инфлацията - през юли те са се повишили с 10,8%, като покачването въпреки всичко е по-ниско от това през предходните месеци. 
Брутният вътрешен продукт надминава очакванията     Данните за инфлацията идват на фона на досегашния затихващ напредък, като през първото тримесечие на тази година Брутният вътрешен продукт в блока е в застой. Отделни данни, оповестени в понеделник, обаче демонстрират, че растежът се е ускорил през второто тримесечие, като е повишен с 0,3% - повече от предстоящите 0,2% от анализаторите, интервюирани по-рано от Reuters.    Но Кенингам от Capital Economics отдава данните за Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на еднократните нараствания във Франция и Ирландия, които съгласно него " основават подвеждащо усещане за главната мощ на стопанската система ".    " Това не трансформира нашето мнение, че стопанската система се насочва към криза ", споделя още той. " С изключение на Франция и Ирландия растежът на Брутният вътрешен продукт щеше да бъде единствено 0,04%. Тъй като е малко евентуално тези фактори да се повторят през идващите тримесечия, а въздействието на стягането на паричната политика към момента се ускорява, считаме, че Брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се свие през втората половина на годината. "    

Икономиките на Франция и Ирландия се оказаха относително устойчиви през второто тримесечие, като първата отбелязва ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт от 0,5%, а втората се е разширила с 3,3%. 
Старши икономистът на ING за еврозоната Берт Колийн отбелязва, че Ирландия е изключение.    " Без Ирландия растежът щеше да е на половина по-малък. Разглеждайки най-променливите съставни елементи, ние твърдим, че стопанската система като цяло е останала в застой ", декларира той. " Съдейки по данните от изследванията, с които разполагаме досега за третото тримесечие, упованията са в посока надолу за идващите тримесечия. "     Испания също се показва добре, като отбелязва растеж от 0,4%. Германия обаче се оказва по-слаба през същия тримесечен интервал, като не съумява да означи никакъв напредък.