Инфлацията ще бъде по-ниска отколкото очакваните от 9.4% до 8.8%

Инфлацията ще бъде по-ниска в сравнение с предстоящите от 9.4% до 8.8% съгласно другите прогнози. Това заяви проф. Даниела Бобева, професор по интернационална стопанска система в Института по стопански проучвания към Българска академия на науките, учител по финанси, някогашен стопански вицепремиер (2013-2014 г.), длъжностен министър през 1997 година. Тя взе участие на 14-тата Международна заем риск конференция, проведена от ICAP CRIF.  От началото на тази година от ден на ден аргументите за нея са не толкоз външни, колкото вътрешни. Можем да я потиснем, не да я премахнем, тъй като тя ще остане за дълго, акцентира Бобева. Тя се ускорява от растежа на заплатите за сметка на продуктивността и кредитния напредък. Тя показа повече провокации пред българската и европейска стопанска система. Икономиката ни и през 2023 година продължи да демонстрира резистентност от 7.6% напредък при четири държавни управления, само че това да не ни заблуждава, че политическа неустойчивост не въздейства, разяснява Бобева. Кризите преживяхме със постоянна финансова система. Това се дължи на консолидация на бранша в частност на банковия, условията за ликвидност, които бяха въведени от Българска народна банка, акцентира тя. Като проблем остана, че фискална политика е главен източник на накърнимост. Според наблюденията наблюденията, приходите изпреварват продуктивността.  Икономиката ще върви надолу, само че не толкоз колкото в началото си мислехме. Все повече виждаме доближаване на прогнозите и за стопански напредък, който се движи от 1% съгласно Българска народна банка, през 1.5% съгласно Европейска комисия и 1.8% съгласно Министерството на финансите. Но обстановката у нас е относително добра като имаме поради, че 7 страни в Европейски Съюз към този момент регистрират негативен стопански растеж да вземем за пример Германия, която е на ръба на рецесията. Според професор Бобева икономическият напредък може да бъде постигнат единствено сред фискална и парична политика Във фискална рецесия ли сме: нямаме фискална рецесия, попита и отговори експертът. Към края на април 1,1 милиарда лв. Наблюдаваме повишаване на доходи с 11.5% и на разноски с 23.8%, също по този начин следим неефективност на обществените разноски. Удължаване на фискални политики от 2022 година е невероятно при ангажимент за 3% недостиг към Брутният вътрешен продукт. Ако забавим вложенията, ще забавим така и така анемичния напредък, сподели проф. Бобева Съвсем допустимо е страната ни да реализиране 3% недостиг, разяснява професорът. Всъщност зеленият преход се движи сега от финансовия бранш и от частния бизнес. Държавата се забавя в това отношение, обществените разноски за зелен преход за минимални, сподели проф. Бобева. Предизвикателствата се оказват в черния лебед, който се оказа зелен, добави тя. Само в случай че страната вкара повече зелени решения в държавните предприятия, тогава зеления преход ще се случи доста по-бързо. Проф. Бобева сподели, че след изследване от Българска академия на науките на извадка от всички 170 компании емитери на най-вече излъчвания се оказва, че последните три години нито една не е получава заеми. Това значи какъв брой уязвими са те сега, само че в това време ресурсът е ангажиран с доста други планове. Професорът предизвести, че прекомерно доста фотоволтаични вложения може да докара до доста по-голям риск, за което би трябвало да се внимава, тъй като може да се окаже, че прекомерно доста сме надули зеления балон, стана ясно по думите на Бобева.  Сивият бранш се оказва към момента най-голямото предизвикателство пред стопанската система ни. Енергетиката и строителството се оказват най-рисковите браншове, стана ясно и от представянето за обстановката в България от Никитас Константелос, президент и и изпълнителен шеф на ICAP CRIF. Секторите с най-високи доходи са търговията, производството и енергетиката като тези три бранша оформят 70% от общите доходи. Константелос показа данни, съгласно които приходите в милиарда евро нарастват от 140 до 223 милиарда евро от 2018 до 2022 година. Според него положителната вест е, че износът се усилва, а неприятната, че вносът се усилва повече. Друга забавна наклонност за българския бизнес е, че повече от 18% от фирмите заплащат в точния момент и едвам 1.6% забавят заплащания.