Пет неща, които трябва да знаем за инфлацията
Инфлацията се завърна в Европа и в Съединените щати след години на едва повишаване на цените, а това тревожи държавните управления, популацията и централните банки, които от ден на ден са отвикнали от това събитие, неведнъж равняващо се на икономическа неустановеност и спад на виталното ниво, осведоми Франс прес, представени от Българска телеграфна агенция.
Паста за зъби
" Инфлацията е като паста за зъби: един път излязла от тубата, мъчно можеш да я върнеш назад " - това предизвести през 1980 година президентът на Бундесбанк (Bundesbank) Карл-Ото Пьол.
Този откъс беше позабравен, защото от основаването на единната европейска валута до пандемията от КОВИД-19 покачванията на цените бяха слаби в еврозоната и даже под целевите 2 %, закрепени от Европейската централна банка (ЕЦБ) след финансовата рецесия през 2008 година
Той обаче още веднъж стана настоящ предишното лято с ускоряването на инфлацията.
Тъй като безработицата понижа, предоставяйки повече преговорна мощ на чиновниците, доста икономисти се притесняват, че увеличението на заплатите може да ускори натиска върху цените и по този начин да възникне обаян кръг, от който мъчно може да се излезе.
Хиперинфлация
Тя е резултат от мощно повишаване на цените вследствие загуба на доверие на потребителите в цената на валутата.
Най-показателен е образецът с Германия при започване на 1920-те години: под натиска на дълга, обвързван с Първата международна война и тежестта на наложените репарации, държавното управление не съумява да погасява заемите си и задейства печатницата за пари. Вложителите губят доверие във валутата и курсът на дойче марката се срутва.
Хиперинфлацията провокира срив на икономическата интензивност. Вложителите са разорени, виталното ниво на по-голямата част от популацията спада, създавайки плодородна почва за разрастването на нацизма с борсовия провал през 1929 година
В по-ново време Венецуела претърпя интервал на хиперинфлация, с повишаване на цените от 130 000 % през 2018 година, по данни на централната банка, а по калкулации на Международния валутен фонд (МВФ) - с 930 000 %.
Японското изключение
От близо 30 години японската стопанска система се сблъсква с атипична обстановка на продължителни интервали спад на цените, именуван дефлация, прекъсвани понякога от етапи на лека инфлация.
Феноменът се появи със спукването на финансовия балон и балона на недвижимите парцели при започване на 1990-те години. За да се освободят от задълженията си, фирмите и семействата в третата международна стопанска система понижиха разноските си, което дръпна цените надолу.
Въпреки огромните държавни разноски и понижаването на лихвите, държавното управление и централната банка останаха безсилни пред това събитие.
Дефлацията поражда риск от циничен кръг, както по време на Голямата меланхолия в Съединени американски щати през 1920-те години. Компаниите се боят да не изгубят клиенти, потребителите икономисват, вместо да харчат, а всичко това води до спад на търсенето и на производството.
Лек за дълговата тежест
Вместо да погасява дълга си, страната може да се възползва от високата инфлация, с цел да понижи дълговата си тежест по отношение на Брутният вътрешен продукт - необятно употребено съответствие при интернационалните съпоставения.
На процедура инфлацията се показва в повишаване на Брутният вътрешен продукт посредством повишаването на стоките и услугите, усилване на потреблението посредством нарастването на заплатите...което аритметично понижава дълговата тежест по отношение на Брутният вътрешен продукт и усилва данъчните приходи на страната.
Но - внимание: този механизъм не се ползва, в случай че провалите, провокирани от инфлацията, водят до криза и затова до всеобщ спад на постъпленията.
Освен това има заплаха инфлацията да усили цената на финансирането на дълга, защото кредиторите са по-недоверчиви по повод опциите на кредитополучателите за погасяване, напомни неотдавна шефът на Банк дьо Франс (Banque de France) Франсоа Вилроа дьо Гало.
Митът за края на инфлацията
Преди излизането от здравната рецесия, а по-късно и войната в Украйна да накарат инфлацията да скочи, тя беше съвсем несъществуваща в огромните стопански системи на планетата. До такава степен, че някои икономисти се питаха допустимо ли е изгубване на инфлацията.
Те се позоваваха на няколко аргументи: на първо време на техническия напредък, който най-редовно разрешава да се намаляват индустриалните разноските и затова продажните цени на промишлените артикули. Към това се прибавят глобализацията и конкуренцията, които карат предприятията да намаляват цените си.
Някои загатват и слабото нарастване на заплатите на фона на разрастването на краткотрайната претовареност и отслабването на синдикализацията в някои страни, което понижи преговорната мощ на чиновниците в фирмите.
Паста за зъби
" Инфлацията е като паста за зъби: един път излязла от тубата, мъчно можеш да я върнеш назад " - това предизвести през 1980 година президентът на Бундесбанк (Bundesbank) Карл-Ото Пьол.
Този откъс беше позабравен, защото от основаването на единната европейска валута до пандемията от КОВИД-19 покачванията на цените бяха слаби в еврозоната и даже под целевите 2 %, закрепени от Европейската централна банка (ЕЦБ) след финансовата рецесия през 2008 година
Той обаче още веднъж стана настоящ предишното лято с ускоряването на инфлацията.
Тъй като безработицата понижа, предоставяйки повече преговорна мощ на чиновниците, доста икономисти се притесняват, че увеличението на заплатите може да ускори натиска върху цените и по този начин да възникне обаян кръг, от който мъчно може да се излезе.
Хиперинфлация
Тя е резултат от мощно повишаване на цените вследствие загуба на доверие на потребителите в цената на валутата.
Най-показателен е образецът с Германия при започване на 1920-те години: под натиска на дълга, обвързван с Първата международна война и тежестта на наложените репарации, държавното управление не съумява да погасява заемите си и задейства печатницата за пари. Вложителите губят доверие във валутата и курсът на дойче марката се срутва.
Хиперинфлацията провокира срив на икономическата интензивност. Вложителите са разорени, виталното ниво на по-голямата част от популацията спада, създавайки плодородна почва за разрастването на нацизма с борсовия провал през 1929 година
В по-ново време Венецуела претърпя интервал на хиперинфлация, с повишаване на цените от 130 000 % през 2018 година, по данни на централната банка, а по калкулации на Международния валутен фонд (МВФ) - с 930 000 %.
Японското изключение
От близо 30 години японската стопанска система се сблъсква с атипична обстановка на продължителни интервали спад на цените, именуван дефлация, прекъсвани понякога от етапи на лека инфлация.
Феноменът се появи със спукването на финансовия балон и балона на недвижимите парцели при започване на 1990-те години. За да се освободят от задълженията си, фирмите и семействата в третата международна стопанска система понижиха разноските си, което дръпна цените надолу.
Въпреки огромните държавни разноски и понижаването на лихвите, държавното управление и централната банка останаха безсилни пред това събитие.
Дефлацията поражда риск от циничен кръг, както по време на Голямата меланхолия в Съединени американски щати през 1920-те години. Компаниите се боят да не изгубят клиенти, потребителите икономисват, вместо да харчат, а всичко това води до спад на търсенето и на производството.
Лек за дълговата тежест
Вместо да погасява дълга си, страната може да се възползва от високата инфлация, с цел да понижи дълговата си тежест по отношение на Брутният вътрешен продукт - необятно употребено съответствие при интернационалните съпоставения.
На процедура инфлацията се показва в повишаване на Брутният вътрешен продукт посредством повишаването на стоките и услугите, усилване на потреблението посредством нарастването на заплатите...което аритметично понижава дълговата тежест по отношение на Брутният вътрешен продукт и усилва данъчните приходи на страната.
Но - внимание: този механизъм не се ползва, в случай че провалите, провокирани от инфлацията, водят до криза и затова до всеобщ спад на постъпленията.
Освен това има заплаха инфлацията да усили цената на финансирането на дълга, защото кредиторите са по-недоверчиви по повод опциите на кредитополучателите за погасяване, напомни неотдавна шефът на Банк дьо Франс (Banque de France) Франсоа Вилроа дьо Гало.
Митът за края на инфлацията
Преди излизането от здравната рецесия, а по-късно и войната в Украйна да накарат инфлацията да скочи, тя беше съвсем несъществуваща в огромните стопански системи на планетата. До такава степен, че някои икономисти се питаха допустимо ли е изгубване на инфлацията.
Те се позоваваха на няколко аргументи: на първо време на техническия напредък, който най-редовно разрешава да се намаляват индустриалните разноските и затова продажните цени на промишлените артикули. Към това се прибавят глобализацията и конкуренцията, които карат предприятията да намаляват цените си.
Някои загатват и слабото нарастване на заплатите на фона на разрастването на краткотрайната претовареност и отслабването на синдикализацията в някои страни, което понижи преговорната мощ на чиновниците в фирмите.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ