Инфлацията препъна частните пенсионни фондове
Инфлацията изяде парите за пенсии в частните фондове и очакванията на хората да получават високи пенсии. За предходната година универсалните пенсионни фондове, в които са обезпечени работещите жители, родени след началото на 2060 година, имат добра позитивна рентабилност.
Но за интервал от две следващи години множеството фондове към момента са с негативна рентабилност. Това демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН), представени от " Труд ".
Затова се ревизира каква е доходността на пенсионните фондове за дълъг интервал от време - от юли 2004 година (откакто от КФН регулярно разгласяват данни за доходността им) до края на 2023 година Общо за целия интервал от 19 години и половина постигнатата рентабилност от универсалните пенсионни фондове е в доста необятни граници - от 60,4% до 121%, демонстрират калкулации на база данни на КФН.
Но инфлацията за същия интервал е 126%, демонстрират формалните данни на Националния статистически институт. Оказва се, че за дълъг интервал от близо 20 години нито един от частните универсални пенсионни фондове не е съумял да реализира рентабилност по-висока от инфлацията. А доходността на някои от фондовете е над два пъти по-малка от инфлацията.
Това значи, че отделените пари за пенсии преди 19 години действително не са се нараснали вследствие на вложението им, а даже в противен случай - покупателната им дарба е намаляла.
Ситуацията наподобява още по-тревожна, в случай че съпоставим резултатите от активността на частните пенсионни фондове с растежа на заплатите в страната. През юни 2004 година междинната заплата в България е 287 лева, а през септември 2023 година е 2072 лева (от Национален статистически институт още не са оповестили данни за заплатите през декември 2023 г.). Оказва се, че за интервал от към 19 години заплатите в страната са нарастнали с 622%, или над седем пъти.
Увеличението на заплатите е в пъти по-голямо от доходността от ръководство на насъбраните в частните фондове пари за погашение на пенсии. Това значи, че вноските за пенсия, заделени преди 19 години, в този момент имат доста по-малка стойност по отношение на актуалните приходи на хората.
И в случай че човек се надява, че когато излезе в пенсия ще получава задоволително пари от частните пенсионни фондове, тъй че стандартът му на живот да не се промени фрапантно, ще остане отчаян.
Същевременно пенсионните фондове събират такси от парите на обезпечените, което им дава опция да заплащат високи заплати на чиновниците си и все пак да регистрират големи облаги. Данните за 2023 година още не са излезли, само че за 2022 година облагата на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване е 68,65 млн. лева.
Големият растеж на заплатите и цените в България се дължи на позицията на страната ни на догонваща по-добре развитите стопански системи в Европейски Съюз. Докато не достигнем най-малко междинното равнище на приходите в страните-членки е обикновено заплатите в България за порастват по-бързо по отношение на другите страни от общността.
Същевременно доходността от ръководство на парите в частните фондове зависи от обстановката на интернационалните финансови пазари. Самата позиция на страната ни като догонваща останалите членки на Европейски Съюз подсигурява, че при положително развиване на стопанската система доходността на пенсионните фондове ще изостава по отношение на растежа на заплатите.
Затова вноските за втора пенсия, които човек прави сега, след да вземем за пример още 20 години, когато излезе в пенсия, ще заместят доста дребна част от последната му заплата. Този проблем на пенсионната система не съществува в страни, в които растежът на заплатите за дълъг интервал от време не е огромен. Но в България пенсионната система подсигурява ниски пенсии на преобладаващата част от хората.
Ситуацията при доброволните пенсионни фондове е малко по-добра. Постигнатата от тях рентабилност за интервала от средата на 2004 година до края на 2023 година варира в границите от 14,15% до 143,9%. Оказва се, че един от доброволните фондове е постигнал рентабилност, доста по-висока от инфлацията, а доходността на един от фондовете е съвсем колкото инфлацията.
Но за дълъг интервал от време доходността на останалите доброволни пенсионни фондове доста изостава от растежа на цените и на заплатите в страната.
Само за миналата 2023 година доходността на универсалните пенсионни фондове е добра - варира от 3,28% до над 10 на 100. Но тези резултати в множеството случаи още не могат да покрият загубите на фондовете от миналата 2022 г.
Общо за интервал от две години шест от опериращите на пазара универсални фондове имат негативна рентабилност в границите от -0,97% до -4,89%. Само три от универсалните фондове имат позитивна рентабилност за интервал от две години, като доходността на единия е 4,72%, а на останалите е покрай нулата.
Частните универсални пенсионни фондове ръководят 18,5 милиарда лева, демонстрират последните данни на Комисията за финансов контрол към края на септември предходната година. В тези фондове са обезпечени 3,99 млн. души.
Сумата, която е насъбрана по самостоятелната сметка на всеки обезпечен, е приблизително 6141,33 лева Като от тези данни са изключени хората, за които през последните 12 месеца не е постъпила нито една осигурителна вноска. Това са да вземем за пример българи, които са емигрирали в чужбина, чужденци, които краткотрайно са работили в България, както и дълготрайно безработните.
Наличните 6141 лева стигат за погашение в продължение на една година на минималната държавна пенсия за стаж и възраст, която в този момент е 523 лева Парите са задоволителни и за погашение по 170 лева на месец в продължение на три години. Разбира се, насъбраната сума по самостоятелната сметка е друга за всеки човек и зависи от прихода, върху който е обезпечаван, и от трудовия му стаж.
Данните на КФН за хората, които към този момент получават втора пенсия, демонстрират, че наличните пари в частните фондове в множеството случаи не са задоволителни за приемане на пожизнена пенсия. Размерът на пожизнената втора пенсия не може да бъде по-малък от 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст сега на отпущането є.
Към края на септември предходната година втора пенсия към този момент получават 18 449 души, демонстрират данните на КФН. От тях единствено 2174 души са получили право на пожизнена пенсия, които са единствено 11,8% от всички хора, които към този момент получават втора пенсия от частен повсеместен фонд. 16 275 души получават разсрочени заплащания. Това значи, че за няколко месеца или години парите за втора пенсия ще свършат и по-късно те ще би трябвало да разчитат единствено на държавната пенсия.
Средният размер на изплатените пожизнени пенсии през деветмесечието на 2023 година е 227,13 лева, а междинният размер на разсроченото заплащане 407,02 лева Разсрочените заплащания са в по-голям размер, тъй като хората ще ги получават в доста по-кратък интервал, в сравнение с пожизнените пенсии.
През идващите две години пенсиите ще бъдат увеличени по-малко, в сравнение с през актуалната година.
Увеличението на пенсиите през идващите години ще бъде доста по-малко в сравнение с през актуалната. Това излиза наяве от обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година, която към този момент е утвърдена от Министерски съвет.
За актуалната година нарастването на пенсиите по “швейцарското предписание ” с 50 на 100 от средногодишната инфлация и 50% от растежа на междинния застрахователен приход за предходната година ще бъде с 11% от 1 юли. Прогнозата е от средата на идната година пенсиите да бъдат вдигнати с 8 на 100, а от 1 юли 2026 година нарастването на пенсиите да бъде с 5,4%.
Основната причина за предстоящото по-малко нарастване на пенсиите е прогнозата за понижаване на инфлацията.
Средногодишната инфлация за 2033 година е 9,5%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Последната публична прогноза на Министерство на финансите е средногодишната инфлация за 2024 година да бъде 4,8%, а за 2025 година - 2,28%. Увеличението на пенсиите през идващите две години ще бъде по-голямо от инфлацията с помощта на предстоящото нарастване на заплатите в страната.
Но поради потреблението на “швейцарското предписание ” за индексиране на пенсиите нарастването им ще изостава от растежа на приходите. Така последователно през годините пенсиите ще изостават от размера на заплатите в страната и бедността на пенсионерите ще се задълбочава.
Средната пенсия в София надмина 930 лева Средната пенсия за месец януари 2024 година е близо 750 лева, демонстрират данни на Националния застрахователен институт. Традиционно най-високи са пенсиите в София - малко над 930 лева Причината за това е, че и заплатите в столицата са най-високи.
На второ място по най-високи пенсии е Бургас със приблизително 836,76 лева Причината за високите пенсии в морския град е съществуването на рафинерия, пристанище и индустриални предприятия, които дават високи заплати, които обезпечават и високи пенсии на хората. Топ три на градовете с най-високи пенсии се добавя от Перник, където взимат приблизително по 811,53 лева Причината за това е близостта на Перник до София - доста хора от града работят в столицата и получават високи заплати.
Във всички останали градове междинната пенсия е под 800 лева Най-близо до този предел са пенсиите във Варна - приблизително 797,92 лева, Стара Загора - 794,26 лева, и Кюстендил - 783,54 лева.
Най-ниски са пенсиите в Кърджали - приблизително 592 лева, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Причината за това е, че в Кърджали огромна част от хората са аграрни производители, обезпечават се на дребни суми и надлежно взимат дребни пенсии. Кърджали е единственият град със междинен размер на пенсиите под 600 лева.
Общият брой на пенсионерите в страната през януари е малко над 2 млн. души. От тях над 406 хиляди души взимат съществена пенсия в размер под минималната пенсия за стаж и възраст, която е 523,04 лева Това са пенсии за неработоспособност, обществени пенсии или пък такива, отпуснати при изискванията на ранно пенсиониране и по тази причина са по-малки от минималната за стаж и възраст.
В страната има 2084 души, които взимат тъкмо по 3400 лева, колкото е размерът на оптималната пенсия. Тези хора евентуално биха взимали повече пари, в случай че таванът на пенсиите беше по-висок. Има и четирима души с пенсии за стаж и възраст в размер над тавана от 3400 лева.
Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент или вицепрезидент на България, ръководител на Народното събрание, министър-председател или арбитър в Конституционния съд.
Но за интервал от две следващи години множеството фондове към момента са с негативна рентабилност. Това демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН), представени от " Труд ".
Затова се ревизира каква е доходността на пенсионните фондове за дълъг интервал от време - от юли 2004 година (откакто от КФН регулярно разгласяват данни за доходността им) до края на 2023 година Общо за целия интервал от 19 години и половина постигнатата рентабилност от универсалните пенсионни фондове е в доста необятни граници - от 60,4% до 121%, демонстрират калкулации на база данни на КФН.
Но инфлацията за същия интервал е 126%, демонстрират формалните данни на Националния статистически институт. Оказва се, че за дълъг интервал от близо 20 години нито един от частните универсални пенсионни фондове не е съумял да реализира рентабилност по-висока от инфлацията. А доходността на някои от фондовете е над два пъти по-малка от инфлацията.
Това значи, че отделените пари за пенсии преди 19 години действително не са се нараснали вследствие на вложението им, а даже в противен случай - покупателната им дарба е намаляла.
Ситуацията наподобява още по-тревожна, в случай че съпоставим резултатите от активността на частните пенсионни фондове с растежа на заплатите в страната. През юни 2004 година междинната заплата в България е 287 лева, а през септември 2023 година е 2072 лева (от Национален статистически институт още не са оповестили данни за заплатите през декември 2023 г.). Оказва се, че за интервал от към 19 години заплатите в страната са нарастнали с 622%, или над седем пъти.
Увеличението на заплатите е в пъти по-голямо от доходността от ръководство на насъбраните в частните фондове пари за погашение на пенсии. Това значи, че вноските за пенсия, заделени преди 19 години, в този момент имат доста по-малка стойност по отношение на актуалните приходи на хората.
И в случай че човек се надява, че когато излезе в пенсия ще получава задоволително пари от частните пенсионни фондове, тъй че стандартът му на живот да не се промени фрапантно, ще остане отчаян.
Същевременно пенсионните фондове събират такси от парите на обезпечените, което им дава опция да заплащат високи заплати на чиновниците си и все пак да регистрират големи облаги. Данните за 2023 година още не са излезли, само че за 2022 година облагата на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване е 68,65 млн. лева.
Големият растеж на заплатите и цените в България се дължи на позицията на страната ни на догонваща по-добре развитите стопански системи в Европейски Съюз. Докато не достигнем най-малко междинното равнище на приходите в страните-членки е обикновено заплатите в България за порастват по-бързо по отношение на другите страни от общността.
Същевременно доходността от ръководство на парите в частните фондове зависи от обстановката на интернационалните финансови пазари. Самата позиция на страната ни като догонваща останалите членки на Европейски Съюз подсигурява, че при положително развиване на стопанската система доходността на пенсионните фондове ще изостава по отношение на растежа на заплатите.
Затова вноските за втора пенсия, които човек прави сега, след да вземем за пример още 20 години, когато излезе в пенсия, ще заместят доста дребна част от последната му заплата. Този проблем на пенсионната система не съществува в страни, в които растежът на заплатите за дълъг интервал от време не е огромен. Но в България пенсионната система подсигурява ниски пенсии на преобладаващата част от хората.
Ситуацията при доброволните пенсионни фондове е малко по-добра. Постигнатата от тях рентабилност за интервала от средата на 2004 година до края на 2023 година варира в границите от 14,15% до 143,9%. Оказва се, че един от доброволните фондове е постигнал рентабилност, доста по-висока от инфлацията, а доходността на един от фондовете е съвсем колкото инфлацията.
Но за дълъг интервал от време доходността на останалите доброволни пенсионни фондове доста изостава от растежа на цените и на заплатите в страната.
Само за миналата 2023 година доходността на универсалните пенсионни фондове е добра - варира от 3,28% до над 10 на 100. Но тези резултати в множеството случаи още не могат да покрият загубите на фондовете от миналата 2022 г.
Общо за интервал от две години шест от опериращите на пазара универсални фондове имат негативна рентабилност в границите от -0,97% до -4,89%. Само три от универсалните фондове имат позитивна рентабилност за интервал от две години, като доходността на единия е 4,72%, а на останалите е покрай нулата.
Частните универсални пенсионни фондове ръководят 18,5 милиарда лева, демонстрират последните данни на Комисията за финансов контрол към края на септември предходната година. В тези фондове са обезпечени 3,99 млн. души.
Сумата, която е насъбрана по самостоятелната сметка на всеки обезпечен, е приблизително 6141,33 лева Като от тези данни са изключени хората, за които през последните 12 месеца не е постъпила нито една осигурителна вноска. Това са да вземем за пример българи, които са емигрирали в чужбина, чужденци, които краткотрайно са работили в България, както и дълготрайно безработните.
Наличните 6141 лева стигат за погашение в продължение на една година на минималната държавна пенсия за стаж и възраст, която в този момент е 523 лева Парите са задоволителни и за погашение по 170 лева на месец в продължение на три години. Разбира се, насъбраната сума по самостоятелната сметка е друга за всеки човек и зависи от прихода, върху който е обезпечаван, и от трудовия му стаж.
Данните на КФН за хората, които към този момент получават втора пенсия, демонстрират, че наличните пари в частните фондове в множеството случаи не са задоволителни за приемане на пожизнена пенсия. Размерът на пожизнената втора пенсия не може да бъде по-малък от 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст сега на отпущането є.
Към края на септември предходната година втора пенсия към този момент получават 18 449 души, демонстрират данните на КФН. От тях единствено 2174 души са получили право на пожизнена пенсия, които са единствено 11,8% от всички хора, които към този момент получават втора пенсия от частен повсеместен фонд. 16 275 души получават разсрочени заплащания. Това значи, че за няколко месеца или години парите за втора пенсия ще свършат и по-късно те ще би трябвало да разчитат единствено на държавната пенсия.
Средният размер на изплатените пожизнени пенсии през деветмесечието на 2023 година е 227,13 лева, а междинният размер на разсроченото заплащане 407,02 лева Разсрочените заплащания са в по-голям размер, тъй като хората ще ги получават в доста по-кратък интервал, в сравнение с пожизнените пенсии.
През идващите две години пенсиите ще бъдат увеличени по-малко, в сравнение с през актуалната година.
Увеличението на пенсиите през идващите години ще бъде доста по-малко в сравнение с през актуалната. Това излиза наяве от обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година, която към този момент е утвърдена от Министерски съвет.
За актуалната година нарастването на пенсиите по “швейцарското предписание ” с 50 на 100 от средногодишната инфлация и 50% от растежа на междинния застрахователен приход за предходната година ще бъде с 11% от 1 юли. Прогнозата е от средата на идната година пенсиите да бъдат вдигнати с 8 на 100, а от 1 юли 2026 година нарастването на пенсиите да бъде с 5,4%.
Основната причина за предстоящото по-малко нарастване на пенсиите е прогнозата за понижаване на инфлацията.
Средногодишната инфлация за 2033 година е 9,5%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Последната публична прогноза на Министерство на финансите е средногодишната инфлация за 2024 година да бъде 4,8%, а за 2025 година - 2,28%. Увеличението на пенсиите през идващите две години ще бъде по-голямо от инфлацията с помощта на предстоящото нарастване на заплатите в страната.
Но поради потреблението на “швейцарското предписание ” за индексиране на пенсиите нарастването им ще изостава от растежа на приходите. Така последователно през годините пенсиите ще изостават от размера на заплатите в страната и бедността на пенсионерите ще се задълбочава.
Средната пенсия в София надмина 930 лева Средната пенсия за месец януари 2024 година е близо 750 лева, демонстрират данни на Националния застрахователен институт. Традиционно най-високи са пенсиите в София - малко над 930 лева Причината за това е, че и заплатите в столицата са най-високи.
На второ място по най-високи пенсии е Бургас със приблизително 836,76 лева Причината за високите пенсии в морския град е съществуването на рафинерия, пристанище и индустриални предприятия, които дават високи заплати, които обезпечават и високи пенсии на хората. Топ три на градовете с най-високи пенсии се добавя от Перник, където взимат приблизително по 811,53 лева Причината за това е близостта на Перник до София - доста хора от града работят в столицата и получават високи заплати.
Във всички останали градове междинната пенсия е под 800 лева Най-близо до този предел са пенсиите във Варна - приблизително 797,92 лева, Стара Загора - 794,26 лева, и Кюстендил - 783,54 лева.
Най-ниски са пенсиите в Кърджали - приблизително 592 лева, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Причината за това е, че в Кърджали огромна част от хората са аграрни производители, обезпечават се на дребни суми и надлежно взимат дребни пенсии. Кърджали е единственият град със междинен размер на пенсиите под 600 лева.
Общият брой на пенсионерите в страната през януари е малко над 2 млн. души. От тях над 406 хиляди души взимат съществена пенсия в размер под минималната пенсия за стаж и възраст, която е 523,04 лева Това са пенсии за неработоспособност, обществени пенсии или пък такива, отпуснати при изискванията на ранно пенсиониране и по тази причина са по-малки от минималната за стаж и възраст.
В страната има 2084 души, които взимат тъкмо по 3400 лева, колкото е размерът на оптималната пенсия. Тези хора евентуално биха взимали повече пари, в случай че таванът на пенсиите беше по-висок. Има и четирима души с пенсии за стаж и възраст в размер над тавана от 3400 лева.
Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент или вицепрезидент на България, ръководител на Народното събрание, министър-председател или арбитър в Конституционния съд.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ