Кристалина Георгиева пред Euronews: Очаква ни продължителен период на висока инфлация
Инфлацията и еврозоната. Има ли заплаха от обедняване и кои страни са най-потърпевши? Коментар на ръководителя на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред Euronews.
Госпожо Георгиева, доста ви благодаря, че ще разговаряте с нас- Евронюз. Нека да стартираме непосредствено с значимия въпрос. Виждаме, че цената на електрическа енергия пада доста спрямо рекордните равнища предходната година. И все пак, цените не питателните артикули към момента остават доста високи в Европа. Хората не престават да заплащат високи цени за най-необходимите артикули. Та по какъв начин могат европейските държавни управления да се оправят с този проблем?
За да се оправим с инфлацията, паричната и фискална политика би трябвало да бъдат синхронизирани. Най-после виждаме освен общата инфлация, само че и общоприетата такава да пада надолу. Базисната инфлация обаче е проблематична, както казахте и вие - хората не престават да изпитват усложнения. За да се намали базисната инфлация, са нужни решителни дейности от страна на Европейската централна банка. Действия, които към този момент виждаме да се подхващат. Освен това би трябвало да управляваме обществените разноски по-стабилно. Знаем, че доста семейства и бизнеси получиха помощ в интервала на рекордните равнища на инфлацията. Сега, когато цените са по-ниски, част от тази помощ би трябвало да се отдръпна. Така ще създадем по-устойчива среда в Европейюския Съюз.
Продължителен интервал на висока инфлация - това чакаме . Очакваме, че инфлацията ще остане над поставената цел от Европейската централна банка доникъде на 2025 година
Добре, дано останем на тази тематика. Казахте, че държавните управления са харчили доста през годините, преминавайки от рецесия в криза- пандемията и войната в Украйна да вземем за пример. Казвате, че е пристигнал момента това да спре. С други думи, в случай че желаеме да се върнем към напълно нормализиране на ситуация, трябва отново да прилагаме фискалните правила. Но по какъв начин би се случило това?
Много добър въпрос. Доволни сме от предложенията на Европейска комисия за реформиране на данъчните правила. Призоваваме Еврозоната да върви по-бързо в тази посока, с цел да може идващият бюджет да бъде с фокус разноски. Така, в случай че приходите се задържат високи, страните ще могат да харчат повече. Именно този повтаряем метод считаме за доста по-подходящ за Европа и се надяваме той да бъде интегриран.
Но знаете, страните от Европейски Съюз и Еврозоната не са напълно идентични. Страните-членки не изхождат от идентична обстановка. Някои страни имат прекомерно огромен обществен дълг, като Европейски Съюз приканва за повече надзор. Та въпросът ми е, значи ли това, че ще се вкарат нови стопански ограничения?
Силно се надявам Европейски Съюз да се концентрира върху методите животът на хората да се усъвършенства, да се повиши продуктивността и растежа. Не се безпокоя толкоз за данъчната политика, що се касае за релативно ниската работливост и муден напредък, който Европейски Съюз реализира все още и има възможност наклонността да продължи и в бъдеще, в случай че не се подхващат две стъпки. Първо, структурни промени за поощряване конкурентноспособността на европейската стопанска система. И второ, повече вложения в технологиите и в зеления преход. Чрез подсилване на стопанската система ще успеем да реализираме и мечтаното богатство.
Хубаво е, че има данни за напредък. Нека погледнем обаче и други числа- Еврозоната изпадна в криза за първото тримесечие на годината. Какво следва?
Ако приказваме за интервал от една година, предвиждаме последователно възобновяване, като растежа в Еврозоната за 2023 година ще бъде 0,8 %, а през 2024г. - 1.4 %. Рисковете за растежа са в посока надолу, надлежно упованията за инфлацията са да върви нагоре. В този смисъл, съветът ни към страните членки на Еврозоната, а и на Европейски Съюз, е: не подценявайте инфлацията. Лихвените проценти би трябвало да тръгнат надолу. Само по този начин ще създадем повече благоприятни условия за развиване. И би трябвало да имаме поради, че в случай че данъчната и паричната политика не бъдат синхронизирани, задачата ще бъде доста мъчно реализирана. Ще ви дам един образец. Когато карате колата си, представете си, че паричната политика в актуалната ѝ форма натиска " спирачката ". Данъчната политика в този миг пък натиска " газта ". Изходът не би бил добър, нали? Балансирането на политиките ще помогне на Европа.
И по какъв начин можем да укрепим възобновяване и финансовата непоклатимост, до момента в който по едно и също време с това се борим и против инфлацията? Целта действително постижима ли е?
С положителни политики е допустимо. Европа е потвърдила своята забележителна резистентност. Тя беше изправена пред два невиждани шока, само че все пак не изпадна в криза. Прогнозираме лека техническа криза, макар всички рецесии. Как съумява Европа? Обединява се и купува газ заедно- по този начин цените на електрическата енергия падат. Паралелно с това, оказва помощ на семейства и бизнеси. Европейските политици са потвърдили, че във времена на рецесия, могат да работят уверено, бързо, сплотено. Трябва да продължат в същия дух. Дисциплина в паричната политика. Препоръчваме да се означи, че инфлацията пада и част от поддръжката може да бъде прекъсната. Ако въпреки всичко се появят нови рецесии в енергийния бранш, да се премисли още веднъж оказването на помощ.
Как напрежението сред Китай и Съединени американски щати, както и геополитическите борби, които следим в последно време, биха могли да се отразят на европейската стопанска система. Виждате ли риск в това отношение?
Разбира се. През последните три десетилетия се облагодетелствахме от добра интеграция в световната стопанска система и мир. Мир, който към този момент е разтърсен. Подкрепяме ограниченията за укрепване на веригите за доставки, надлежно и диверсификация на влаганото в европейската стопанска система. Но още веднъж предизвестяваме за позволеният протекционизъм, нецелеви дотации или такива, които подкопават европейският обединен пазар. Това несъмнено се отразява отрицателно на Европа.
Но дали Европа е в позиция да взема решение какво ще се случва в световен мащаб?
Европейският съюз е доста значим състезател. В международен мащаб европейската стопанска система е доста значима. Ако вземете всичките 27 членки, тя е съвместима със Съединените щати. Със сигурност е съвместима с Китай. Как Европа съумява? Спазване на разпоредбите на Световната комерсиална организация. Координацията и съдействието за понижаване на разноските, свързани с фрагментацията, са от голяма важност. И дано не забравяме, че доста от европейските стопански системи са дребни, отворени стопански системи. Ако подкопаем мотора на растежа, какъвто е търговията, това ще се отрази отрицателно на европейските жители.
Добре, дано в този момент преминем на тематиката със зелената договорка. Имаше доста сложени цели, свързани със зеления преход. Тези проекти обаче бяха направени преди рецесиите с пандемията и войната в Украйна. Смятате ли, че случилата се диверсификация от съветските изкопаеми горива оказа помощ за реализиране на зеления преход?
В кратковременен проект пречат, защото това принуди някои страни да станат по подвластни от въглища и промени проектите им. В дълготраен проект обаче определено оказва помощ. Това, което се случи е удивително за Европа. Първо, голямо повишаване на енергийната успеваемост. Ако наблюдавате по какъв начин Европа употребява електрическата енергия през днешния ден спрямо преди войната, достижението е огромно. Второ, ускорено прекосяване към възобновими източници. И трето, вложение в проучването и откриването на решения на проблемите ни през днешния ден.
Госпожо Георгиева, доста ви благодаря, че ще разговаряте с нас- Евронюз. Нека да стартираме непосредствено с значимия въпрос. Виждаме, че цената на електрическа енергия пада доста спрямо рекордните равнища предходната година. И все пак, цените не питателните артикули към момента остават доста високи в Европа. Хората не престават да заплащат високи цени за най-необходимите артикули. Та по какъв начин могат европейските държавни управления да се оправят с този проблем?
За да се оправим с инфлацията, паричната и фискална политика би трябвало да бъдат синхронизирани. Най-после виждаме освен общата инфлация, само че и общоприетата такава да пада надолу. Базисната инфлация обаче е проблематична, както казахте и вие - хората не престават да изпитват усложнения. За да се намали базисната инфлация, са нужни решителни дейности от страна на Европейската централна банка. Действия, които към този момент виждаме да се подхващат. Освен това би трябвало да управляваме обществените разноски по-стабилно. Знаем, че доста семейства и бизнеси получиха помощ в интервала на рекордните равнища на инфлацията. Сега, когато цените са по-ниски, част от тази помощ би трябвало да се отдръпна. Така ще създадем по-устойчива среда в Европейюския Съюз.
Продължителен интервал на висока инфлация - това чакаме . Очакваме, че инфлацията ще остане над поставената цел от Европейската централна банка доникъде на 2025 година
Добре, дано останем на тази тематика. Казахте, че държавните управления са харчили доста през годините, преминавайки от рецесия в криза- пандемията и войната в Украйна да вземем за пример. Казвате, че е пристигнал момента това да спре. С други думи, в случай че желаеме да се върнем към напълно нормализиране на ситуация, трябва отново да прилагаме фискалните правила. Но по какъв начин би се случило това?
Много добър въпрос. Доволни сме от предложенията на Европейска комисия за реформиране на данъчните правила. Призоваваме Еврозоната да върви по-бързо в тази посока, с цел да може идващият бюджет да бъде с фокус разноски. Така, в случай че приходите се задържат високи, страните ще могат да харчат повече. Именно този повтаряем метод считаме за доста по-подходящ за Европа и се надяваме той да бъде интегриран.
Но знаете, страните от Европейски Съюз и Еврозоната не са напълно идентични. Страните-членки не изхождат от идентична обстановка. Някои страни имат прекомерно огромен обществен дълг, като Европейски Съюз приканва за повече надзор. Та въпросът ми е, значи ли това, че ще се вкарат нови стопански ограничения?
Силно се надявам Европейски Съюз да се концентрира върху методите животът на хората да се усъвършенства, да се повиши продуктивността и растежа. Не се безпокоя толкоз за данъчната политика, що се касае за релативно ниската работливост и муден напредък, който Европейски Съюз реализира все още и има възможност наклонността да продължи и в бъдеще, в случай че не се подхващат две стъпки. Първо, структурни промени за поощряване конкурентноспособността на европейската стопанска система. И второ, повече вложения в технологиите и в зеления преход. Чрез подсилване на стопанската система ще успеем да реализираме и мечтаното богатство.
Хубаво е, че има данни за напредък. Нека погледнем обаче и други числа- Еврозоната изпадна в криза за първото тримесечие на годината. Какво следва?
Ако приказваме за интервал от една година, предвиждаме последователно възобновяване, като растежа в Еврозоната за 2023 година ще бъде 0,8 %, а през 2024г. - 1.4 %. Рисковете за растежа са в посока надолу, надлежно упованията за инфлацията са да върви нагоре. В този смисъл, съветът ни към страните членки на Еврозоната, а и на Европейски Съюз, е: не подценявайте инфлацията. Лихвените проценти би трябвало да тръгнат надолу. Само по този начин ще създадем повече благоприятни условия за развиване. И би трябвало да имаме поради, че в случай че данъчната и паричната политика не бъдат синхронизирани, задачата ще бъде доста мъчно реализирана. Ще ви дам един образец. Когато карате колата си, представете си, че паричната политика в актуалната ѝ форма натиска " спирачката ". Данъчната политика в този миг пък натиска " газта ". Изходът не би бил добър, нали? Балансирането на политиките ще помогне на Европа.
И по какъв начин можем да укрепим възобновяване и финансовата непоклатимост, до момента в който по едно и също време с това се борим и против инфлацията? Целта действително постижима ли е?
С положителни политики е допустимо. Европа е потвърдила своята забележителна резистентност. Тя беше изправена пред два невиждани шока, само че все пак не изпадна в криза. Прогнозираме лека техническа криза, макар всички рецесии. Как съумява Европа? Обединява се и купува газ заедно- по този начин цените на електрическата енергия падат. Паралелно с това, оказва помощ на семейства и бизнеси. Европейските политици са потвърдили, че във времена на рецесия, могат да работят уверено, бързо, сплотено. Трябва да продължат в същия дух. Дисциплина в паричната политика. Препоръчваме да се означи, че инфлацията пада и част от поддръжката може да бъде прекъсната. Ако въпреки всичко се появят нови рецесии в енергийния бранш, да се премисли още веднъж оказването на помощ.
Как напрежението сред Китай и Съединени американски щати, както и геополитическите борби, които следим в последно време, биха могли да се отразят на европейската стопанска система. Виждате ли риск в това отношение?
Разбира се. През последните три десетилетия се облагодетелствахме от добра интеграция в световната стопанска система и мир. Мир, който към този момент е разтърсен. Подкрепяме ограниченията за укрепване на веригите за доставки, надлежно и диверсификация на влаганото в европейската стопанска система. Но още веднъж предизвестяваме за позволеният протекционизъм, нецелеви дотации или такива, които подкопават европейският обединен пазар. Това несъмнено се отразява отрицателно на Европа.
Но дали Европа е в позиция да взема решение какво ще се случва в световен мащаб?
Европейският съюз е доста значим състезател. В международен мащаб европейската стопанска система е доста значима. Ако вземете всичките 27 членки, тя е съвместима със Съединените щати. Със сигурност е съвместима с Китай. Как Европа съумява? Спазване на разпоредбите на Световната комерсиална организация. Координацията и съдействието за понижаване на разноските, свързани с фрагментацията, са от голяма важност. И дано не забравяме, че доста от европейските стопански системи са дребни, отворени стопански системи. Ако подкопаем мотора на растежа, какъвто е търговията, това ще се отрази отрицателно на европейските жители.
Добре, дано в този момент преминем на тематиката със зелената договорка. Имаше доста сложени цели, свързани със зеления преход. Тези проекти обаче бяха направени преди рецесиите с пандемията и войната в Украйна. Смятате ли, че случилата се диверсификация от съветските изкопаеми горива оказа помощ за реализиране на зеления преход?
В кратковременен проект пречат, защото това принуди някои страни да станат по подвластни от въглища и промени проектите им. В дълготраен проект обаче определено оказва помощ. Това, което се случи е удивително за Европа. Първо, голямо повишаване на енергийната успеваемост. Ако наблюдавате по какъв начин Европа употребява електрическата енергия през днешния ден спрямо преди войната, достижението е огромно. Второ, ускорено прекосяване към възобновими източници. И трето, вложение в проучването и откриването на решения на проблемите ни през днешния ден.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ