Икономистът говори: Завършва ли ерата на Милтън Фридман
Инфлацията е постоянно и на всички места парично явление…
Милтън Фридман, нобелов лауреат, един от най-влиятелните икономисти на 20 век, оставил своя отпечатък върху редица страни по света и трансформирал се в икона за последователите на свободния пазар, остава също толкоз значим фактор в актуалната финансова система 18-години след гибелта си. Настоящия спор за инфлацията още веднъж слага на фокус актуалността на теорията за монетаризма. „ Завършва ли ерата на Милтън Фридман. И към момента ли живеем в нея “- Този акцент сложи в авторското си предаване „ Икономистът приказва “ ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов. „ – Основите и логиката на актуалния капитализъм не са трансформирали. Истината е, че стопанската система е същата, хората са същите и държанието е същото, дори корпоративната лакомия е същата “, сподели проф. Балтов. И опълчи на монетаризма кейнсианскатаконцепцияза динамизиране на стопанската система посредством насърчаване на търсенето. „ Най-лесния метод за това е да се изливат спомагателни пари, хората да използват в допълнение, с помощта на по-голямото ползване да има по-голямо произвеждане “, разясни той.
Основавайки се на позицията на Фридман за основната роля на паричната политика върху темповете на инфлацията, проф. Балтов бе безапелационен: „ Количеството и размера на паричните средства е в директна връзка с инфлацията-колкото повече парични средства, толкоз по-висока инфлация. Заради по-високата инфлация, от време на време хората не съумяват да насмогват да използват задоволително, производителите пък не могат да догонят високите цени на суровините и на доставките към тях “.
Инфлация има единствено тогава, когато количеството пари в стопанската система нараства по-бързо от икономическата интензивност, която обуславя търсенето им. А паричното предложение е това, което дефинира цената им. Т.е. парите би трябвало да бъдат ценени, а лихвените проценти – позитивни, сподели икономистът. В България, акцентира той, лихвата е негативна.
„ Банките сега по никакъв метод не насърчават да бъде награден този, който си отсрочва потреблението. Защото парите, които се икономисват, би трябвало да имат цена - за отсроченото ползване, за отсроченото наслаждение, за умното и разсъдливо взимане на решение, когато се харчат. Сега не е по този начин. За страдание болестта пристигна малко преди Ковид и вирусът я усили извънредно доста, Миналата година Централните банка като че ли схванаха този проблем и започнаха да покачват лихвите. Макар не на всякъде те да са позитивни, има едно леко отрезвяване. В България отрезвяване няма “, съобщи проф. Балтов. И предложи на слушателите на Дарик:Бъдете монетаристи и ценете парите!
Още за бащата на монетаризма Милтън Фридман, неговата „ шоковата терапия “ в Чили и връзката му с дявола на икономическата доктрина, чуйте от проф. Милен Балтов в „ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток:
Милтън Фридман, нобелов лауреат, един от най-влиятелните икономисти на 20 век, оставил своя отпечатък върху редица страни по света и трансформирал се в икона за последователите на свободния пазар, остава също толкоз значим фактор в актуалната финансова система 18-години след гибелта си. Настоящия спор за инфлацията още веднъж слага на фокус актуалността на теорията за монетаризма. „ Завършва ли ерата на Милтън Фридман. И към момента ли живеем в нея “- Този акцент сложи в авторското си предаване „ Икономистът приказва “ ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов. „ – Основите и логиката на актуалния капитализъм не са трансформирали. Истината е, че стопанската система е същата, хората са същите и държанието е същото, дори корпоративната лакомия е същата “, сподели проф. Балтов. И опълчи на монетаризма кейнсианскатаконцепцияза динамизиране на стопанската система посредством насърчаване на търсенето. „ Най-лесния метод за това е да се изливат спомагателни пари, хората да използват в допълнение, с помощта на по-голямото ползване да има по-голямо произвеждане “, разясни той.
Основавайки се на позицията на Фридман за основната роля на паричната политика върху темповете на инфлацията, проф. Балтов бе безапелационен: „ Количеството и размера на паричните средства е в директна връзка с инфлацията-колкото повече парични средства, толкоз по-висока инфлация. Заради по-високата инфлация, от време на време хората не съумяват да насмогват да използват задоволително, производителите пък не могат да догонят високите цени на суровините и на доставките към тях “.
Инфлация има единствено тогава, когато количеството пари в стопанската система нараства по-бързо от икономическата интензивност, която обуславя търсенето им. А паричното предложение е това, което дефинира цената им. Т.е. парите би трябвало да бъдат ценени, а лихвените проценти – позитивни, сподели икономистът. В България, акцентира той, лихвата е негативна.
„ Банките сега по никакъв метод не насърчават да бъде награден този, който си отсрочва потреблението. Защото парите, които се икономисват, би трябвало да имат цена - за отсроченото ползване, за отсроченото наслаждение, за умното и разсъдливо взимане на решение, когато се харчат. Сега не е по този начин. За страдание болестта пристигна малко преди Ковид и вирусът я усили извънредно доста, Миналата година Централните банка като че ли схванаха този проблем и започнаха да покачват лихвите. Макар не на всякъде те да са позитивни, има едно леко отрезвяване. В България отрезвяване няма “, съобщи проф. Балтов. И предложи на слушателите на Дарик:Бъдете монетаристи и ценете парите!
Още за бащата на монетаризма Милтън Фридман, неговата „ шоковата терапия “ в Чили и връзката му с дявола на икономическата доктрина, чуйте от проф. Милен Балтов в „ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ