Ралица Мадсен, 33-годишна българка от Карнобат, е обявена за Млад

Ралица Мадсен, 33-годишна българка от Карнобат, е оповестена за „ Млад академик на Шотландия “ за 2025 година. Тя е основен откривател и управлява лична лаборатория в Университета в Дънди. Нейната работа е съсредоточена върху създаването на интелигентни лечения за тежки болести.

Признанието идва от Кралското общество на Единбург. Ралица получава орден Dame Anne McLaren за приноса си в разбирането на сигналния път на фосфоинозитид 3-киназата (PI3K). Този път играе основна роля в растежа на клетките. Отличието е и за нейния блян да направи научните познания налични. Тя интензивно включва обществеността и пациентите в изследователските действия.

Наградата се присъжда на изгряващи гении в биомедицината. Те към този момент са оставили значима диря в науката. Ралица Мадсен е стипендиант на програмата „ Бъдещи водачи “.

Аз съм академик с ненаситна пристрастеност към биомедицинската просвета, възпроизводимостта и публичната ангажираност.

Ралица е родена през 1992 година в Карнобат. Там приключва началното си обучение. На 10-годишна възраст се реалокира в Дания с майка си. Въпреки това, тя се връща всяка година в Карнобат. Там живее фамилията на брат ѝ и нейният племенник Росен.

Най-ярките ми мемоари са от фамилията. За страдание, татко ми умря ненадейно и майка ми трябваше да стартира работа първо в Пловдив, а по-късно в Бургас. Така прекарвах доста време с баба си Радка, която изигра голяма роля в моето израстване. Тя ми сподели с персонален образец какъв брой е значимо човек да работи, да бъде твърдоглав и порядъчен.

Преместването в Дания трансформира живота ѝ. Тя претърпява културен потрес. Трябва да научи нов език и да се интегрира.

Това не беше елементарно. Имаше сложни моменти, само че с помощта на родителите ми – майка ми Росица и датския ми татко Ларс, съумях да ги преодолея. Те се погрижиха аз и брат ми да имаме всичко належащо, най-много постоянна фамилна опора и свободата да откриваме себе си.

В гимназията Ралица специализира математика, химия, физика и биология. На 15 години взема решение да стане доктор ендокринолог.

Исках да оказвам помощ на хора с диабет вид 2 и сърдечносъдови болести, тъй като баба ми от страната на татко ми боледуваше от тях. Имах едни от най-високите оценки и бях изцяло решена да аплайвам медицина в Копенхаген, когато се появи непредвидена спънка – оказа се, че съм ‘твърде млада’. Казаха ми за мълчешком предписание, че за медицина в Копенхаген постоянно се приема след навършване на 20 година, а аз бях на 18.

Преди това тя приключва проучвателен план в университетската болница в Одензе. Проектът е обвързван със затлъстяването и гените.

Работата по този план беше извънредно вдъхновяваща и ми сподели, че посредством научни открития мога да оказвам помощ на хората по различен, само че толкоз логичен метод. Започнах да си представям бъдеще като академик със лична лаборатория. Реших, че няма да очаквам, с цел да стартира следването си. Вместо това аплайвах в новата тогава стратегия по ‘Молекулярна биомедицина’ в Университета в Копенхаген, която ми даде това, което търсех – път към специалността на биомедицински академик.

Следва магистърска степен по Medical Science в Кеймбридж. Разходите ѝ са покрити със стипендии от Дания. Тя се причислява към групата на проф. Робърт Семпъл. Той е един от водещите ендокринолози във Англия.

Присъединих се към групата на един от водещите ендокринолози и клиницисти учени във Англия – проф. Робърт Семпъл, който преди малко беше разкрил, че разновидности в гена PIK3CA, прочут главно с ролята си в рака, могат да причинят и вродени болести с несъразмерен напредък. Фактът, че една и съща разновидност може да докара до изцяло разнообразни болести в друг подтекст, ме завладя изцяло. С поддръжката и доверието на проф. Семпъл започнах да построявам лична научна ниша, върху която работя и до през днешния ден. Може би се чудите какво се е случило с интереса ми към диабета и ендокринологията? Истината е, че не съм се отдалечила. Продуктът на гена PIK3CA е безусловно основен за действието на инсулина и за регулацията на равнищата на глюкоза. Така че фокусът ми леко се е трансформирал, само че корените на ползите ми са същите.

След докторантура в Кеймбридж, тя се мести в Единбург. Там оказва помощ за построяването на нова лаборатория. Следват четири години в Лондон, в UCL Cancer Institute. Там получава влиятелна научна стипендия. Тя ѝ разрешава да развие своя научна линия. Също по този начин построява основно съдействие с екип в Harvard Medical School.

През 2022 година проф. Дарио Алеси я кани назад в Шотландия. Този път като самостоятелен откривател. Тя получава стипендия UKRI Future Leaders Fellowship. Тази стратегия обезпечава научно финансиране до седем години. Днес Ралица управлява The Madsen Lab в университета MRC-PPU, Дънди. Тя взе участие в създаването на state-gating лечения за тежки болести.

Нейната работа е фокусирана върху това по какъв начин клетките предават информация. И по какъв начин те „ вземат решения “ – по кое време да порастват, приспособяват се или стопират.

Когато тези процеси се нарушат, пораждат болести като рак или редки генетични положения. В рамките на моя Future Leaders Fellowship се интересуваме от лечебни подходи, които не просто блокират един повреден сигнал, а се пробват да насочат клетката към по-здравословно положение. Заедно с генетични модели в стволови кафези използваме и болести, породени от разновидности в гена PIK3CA, като опити на природата, с цел да разберем по-добре по какъв начин генетичните недостатъци водят до разнообразни промени в разнообразни клетъчни контексти.

Лабораторията на Ралица употребява и изчислителни, основани на данни модели. Целта е да се предскаже животът на клетките. Как могат да бъдат следени и поправени. Това е повсеместен метод към бъдещето на прецизната медицина.

По време на престоя си в Кеймбридж, Ралица се ангажира с придвижването за отворена просвета. Участва в действия за поощряване на честността в научните проучвания. От май 2022 година тя е член на Комитета за честност в научните проучвания на Обединеното кралство.