Назрява време за преосмисляне на климатика
Индустрията обаче е оптимизирала разноските до степен, при която е доста, доста мъчно за която и да е нова технология да влезе на пазара
Около 12% от излъчванията на въглероден диоксид в света се падат на хладилната техника и климатиците (снимка: CCO Public Domain)
Хората непрекъснато усъвършенстват на чините за резервира те на хладни пространствата, които населяват. Климатичните и хладилни устройства са относително евтини, механиката е много елементарна, а наред с това устройствата стават и все по-достъпни. Има обаче едно огромно „ НО ”: те утежняват и без друго непоносимото време.
В международен мащаб към 12% от излъчванията на въглероден диоксид могат да бъдат причислени към „ делото ” на хладилната техника и климатиците, съгласно Американската организация за запазване на околната среда. Очаква се този % да се усилва непрекъснато. Така е, тъй като климатът на земята се затопля, а и популацията се усилва. Климатичните системи стават все по-достъпни на пазара и от ден на ден семейства по света протягат ръка към тях.
Какъв е казусът с климатика
Използването на климатични системи основава няколко неудобства:
„ Островен резултат ” : когато работят през лятото, с цел да олаждат домове, офиси и магазини, климатиците „ изхвърлят ” топлината от пространствата на открито. Може да сте усетили това, в случай че минавате, да вземем за пример, през подлез с магазини – от външните тела на климатиците лъха горещина. Когато вземем дружно всички климатизиращи устройства в даден град, получаваме един голям генератор на топлота, който подгрява и без друго нажежения въздух в града. Така резултатът на топлинния остров се ускорява.
Много сила за зареждането им : в редица страни по света летните жеги биват белязани от пиково натоварване на електропреносните мрежи по пладне – тогава, когато е най-горещо, и всички климатици са задължени да работят с все мощ. Това от време на време докарва електропреносните системи до ръба на срив. Освен това самото произвеждане на електрическата енергия е замърсяващо – милиони тонове въглероден диоксид биват изхвърляни в атмосферата от електроцентралите, които създават тока. Така човечеството в допълнение ускорява резултата на изменението ка климата.
Замърсяващи субстанции: постоянно срещани във всички тези машини са субстанции, известни като хидрофлуоровъглеводороди – индустриални химикали, употребявани за изстудяване. Тези химикали не са нездравословни, в случай че няма приключване на климатична апаратура – само че течовете не са нещо извънредно. Когато въпросните субстанции се отделят в атмосферата, те се натрупват, улавяйки доста пъти повече топлота в атмосферата от въглеродния диоксид, надлежно предизвиквайки още по-силен парников резултат.
Мащабът на казуса е забележителен. Очаква се през идващото десетилетие по цялото земно кълбо да бъдат включени към 700 милиона нови климатични устройства. До 2050 година те ще станат близо 1,5 милиарда. Но технологията, употребена за охлаждането, не се е трансформирала значително, откогато е изобретена преди повече от 100 години.
Индия в епицентъра на смяната
Индия е изключително забавен случай в устрема за смяна на описаната обстановка. В края на предходната година страната стартира конкурс за нововъведения в региона на климатизацията, а от много години е и водач в напъните за преразглеждане на охлаждащите технологии.
В Делхи, където температурите през лятото постоянно надминават 40,5 градуса по Целзий, охлаждането „ изяжда ” 40% до 60% от пиковото произвеждане на електрическа енергия всяко лято. При все това става дума за град, в който напълно дребна част от жителите употребяват климатик – едвам към 5% имат изстудяване в домовете си. Ала от ден на ден индийци се насочват към повишение на комфорта в домовете си и вземат решение да конфигурират климатик.
Никой не може да ги вини за това. Изследванията демонстрират, че до 2100 година, в най-хубавия случай, близо половината от популацията на Земята ще се сблъсква с 20 дни евентуално съдбовна топлота и мокрота – всяка година. Според някои изследвания, някои региони на североизточна Индия ще станат толкоз горещи, че пребиваването на открито за повече от няколко часа може да бъде смъртоносно.
Имайки поради това, през ноември 2018 година индийското държавно управление започва самодейността „ The Global Cooling Prize ”, дружно с две нестопански организации. Конкурсът с награден фонд 3 милиона $ е за намиране на нови и устойчиви технологии за изстудяване на работните пространства и домовете. Бяха подадени над 440 оферти от 56 страни.
Конкурсът е доста важен, тъй като съставлява изпитание да се премисли изцяло концепцията за охлаждането на пространствата, в които живеем и работим. В момента използваме технология за компресия, при която охлаждаща течност циркулира през компресор и кондензатор за премахване на топлината и влагата от вътрешния въздух.
Преосмислянето на този метод значи изхвърляне на всеки аспект от технологията за компресиране, която използваме през днешния ден, с цел да се възприемат по-нови, екологични подходи, споделя Виталий Печарски, академик от лабораторията „ Еймс ” при Министерство на енергетиката на Съединени американски щати.
„ По мое мнение, бъдещето на охлаждането в действителност не е в обичайните технологии за компресиране, както ги познаваме ”, споделя Печарски, представен от QZ.
За благополучие в състезанието вземат участие и някои от най-големите международни производители на климатици, тъй че има вяра новооткритите технологии да намерят пътя към комерсиализацията.
Идеи и провокации
Определено няма дефицит на хрумвания по какъв начин да създадем климатика по-екологичен и по-ефективен. Някои от тези хрумвания вършат сегашните елементи по-ефективни, някои включват композиция от остарели и нови технологии, а други преразглеждат напълно охлаждането.
Много постоянно срещани са разработките на системи за изстудяване посредством нормално изпарение на вода – способ, който потвърдено охлажда добре. Различни дизайнерски студиа и стартъпи имат свооите форми на климатизация посредством водни системи за изпарение.
Други оферти също впрягат в приложимост най-безвредната течност на планетата -водата, само че под друга форма. Идеята е, че когато има остатъци на електрическа енергия, тя може да се употребява за заледяване на вода и превръщането й в лед, а денем, когато е нужна климатизация, от този лед се „ взема ” мраз, с цел да се прати в пространствата, които се нуждаят от изстудяване.
Друга идея пък играе с концепцията за изхвърляне на охлаждащите течности и потребление на редки земни материали и магнитни полета за генериране на топлота и леден въздух. Има и концепция да се употребява електрическо поле за смяна на поляризацията на избрани материали – редкоземни метали – за стопляне и изстудяване.
Голямото предизвикателство пред всички тези хрумвания е едно. Сегашните ни климатици са технология, която е на пазара от повече от 100 години – толкоз е било нужно, с цел да стане евтина и налична технологията.
„ Индустрията е оптимизирала разноските за съществуващия артикул до степен, при която е доста, доста мъчно за която и да е нова технология да влезе в кривата на разноските, която й разрешава да реализира задоволителен мащаб ”, споделя Аййн Кембъл, деец на климатичната промишлеността за климатизация и участник в журито на The Global Cooling Prize. „ За новите технологии е съвсем невероятно да се снабдят достъп до каналите на разпространяване ”.
Има вяра
И въпреки всичко има вяра, че The Global Cooling Prize ще промени това. През ноември самодейността ще разгласи 10 финалисти, всеки от които ще получи $200 000 за създаване на прототипи, които да бъдат тествани. В сходство с ролята на Индия в състезанието, част от това тестване ще се организира в Делхи. В продължение на два месеца състезателите ще поддържат прототипите си в локални жилища, с цел да оценят успеваемостта и способността им да работят дълготрайно и устойчиво при мощна топлота.
Около 12% от излъчванията на въглероден диоксид в света се падат на хладилната техника и климатиците (снимка: CCO Public Domain)
Хората непрекъснато усъвършенстват на чините за резервира те на хладни пространствата, които населяват. Климатичните и хладилни устройства са относително евтини, механиката е много елементарна, а наред с това устройствата стават и все по-достъпни. Има обаче едно огромно „ НО ”: те утежняват и без друго непоносимото време.
В международен мащаб към 12% от излъчванията на въглероден диоксид могат да бъдат причислени към „ делото ” на хладилната техника и климатиците, съгласно Американската организация за запазване на околната среда. Очаква се този % да се усилва непрекъснато. Така е, тъй като климатът на земята се затопля, а и популацията се усилва. Климатичните системи стават все по-достъпни на пазара и от ден на ден семейства по света протягат ръка към тях.
Какъв е казусът с климатика
Използването на климатични системи основава няколко неудобства:
„ Островен резултат ” : когато работят през лятото, с цел да олаждат домове, офиси и магазини, климатиците „ изхвърлят ” топлината от пространствата на открито. Може да сте усетили това, в случай че минавате, да вземем за пример, през подлез с магазини – от външните тела на климатиците лъха горещина. Когато вземем дружно всички климатизиращи устройства в даден град, получаваме един голям генератор на топлота, който подгрява и без друго нажежения въздух в града. Така резултатът на топлинния остров се ускорява.
Много сила за зареждането им : в редица страни по света летните жеги биват белязани от пиково натоварване на електропреносните мрежи по пладне – тогава, когато е най-горещо, и всички климатици са задължени да работят с все мощ. Това от време на време докарва електропреносните системи до ръба на срив. Освен това самото произвеждане на електрическата енергия е замърсяващо – милиони тонове въглероден диоксид биват изхвърляни в атмосферата от електроцентралите, които създават тока. Така човечеството в допълнение ускорява резултата на изменението ка климата.
Замърсяващи субстанции: постоянно срещани във всички тези машини са субстанции, известни като хидрофлуоровъглеводороди – индустриални химикали, употребявани за изстудяване. Тези химикали не са нездравословни, в случай че няма приключване на климатична апаратура – само че течовете не са нещо извънредно. Когато въпросните субстанции се отделят в атмосферата, те се натрупват, улавяйки доста пъти повече топлота в атмосферата от въглеродния диоксид, надлежно предизвиквайки още по-силен парников резултат.
Мащабът на казуса е забележителен. Очаква се през идващото десетилетие по цялото земно кълбо да бъдат включени към 700 милиона нови климатични устройства. До 2050 година те ще станат близо 1,5 милиарда. Но технологията, употребена за охлаждането, не се е трансформирала значително, откогато е изобретена преди повече от 100 години.
Индия в епицентъра на смяната
Индия е изключително забавен случай в устрема за смяна на описаната обстановка. В края на предходната година страната стартира конкурс за нововъведения в региона на климатизацията, а от много години е и водач в напъните за преразглеждане на охлаждащите технологии.
В Делхи, където температурите през лятото постоянно надминават 40,5 градуса по Целзий, охлаждането „ изяжда ” 40% до 60% от пиковото произвеждане на електрическа енергия всяко лято. При все това става дума за град, в който напълно дребна част от жителите употребяват климатик – едвам към 5% имат изстудяване в домовете си. Ала от ден на ден индийци се насочват към повишение на комфорта в домовете си и вземат решение да конфигурират климатик.
Никой не може да ги вини за това. Изследванията демонстрират, че до 2100 година, в най-хубавия случай, близо половината от популацията на Земята ще се сблъсква с 20 дни евентуално съдбовна топлота и мокрота – всяка година. Според някои изследвания, някои региони на североизточна Индия ще станат толкоз горещи, че пребиваването на открито за повече от няколко часа може да бъде смъртоносно.
Имайки поради това, през ноември 2018 година индийското държавно управление започва самодейността „ The Global Cooling Prize ”, дружно с две нестопански организации. Конкурсът с награден фонд 3 милиона $ е за намиране на нови и устойчиви технологии за изстудяване на работните пространства и домовете. Бяха подадени над 440 оферти от 56 страни.
Конкурсът е доста важен, тъй като съставлява изпитание да се премисли изцяло концепцията за охлаждането на пространствата, в които живеем и работим. В момента използваме технология за компресия, при която охлаждаща течност циркулира през компресор и кондензатор за премахване на топлината и влагата от вътрешния въздух.
Преосмислянето на този метод значи изхвърляне на всеки аспект от технологията за компресиране, която използваме през днешния ден, с цел да се възприемат по-нови, екологични подходи, споделя Виталий Печарски, академик от лабораторията „ Еймс ” при Министерство на енергетиката на Съединени американски щати.
„ По мое мнение, бъдещето на охлаждането в действителност не е в обичайните технологии за компресиране, както ги познаваме ”, споделя Печарски, представен от QZ.
За благополучие в състезанието вземат участие и някои от най-големите международни производители на климатици, тъй че има вяра новооткритите технологии да намерят пътя към комерсиализацията.
Идеи и провокации
Определено няма дефицит на хрумвания по какъв начин да създадем климатика по-екологичен и по-ефективен. Някои от тези хрумвания вършат сегашните елементи по-ефективни, някои включват композиция от остарели и нови технологии, а други преразглеждат напълно охлаждането.
Много постоянно срещани са разработките на системи за изстудяване посредством нормално изпарение на вода – способ, който потвърдено охлажда добре. Различни дизайнерски студиа и стартъпи имат свооите форми на климатизация посредством водни системи за изпарение.
Други оферти също впрягат в приложимост най-безвредната течност на планетата -водата, само че под друга форма. Идеята е, че когато има остатъци на електрическа енергия, тя може да се употребява за заледяване на вода и превръщането й в лед, а денем, когато е нужна климатизация, от този лед се „ взема ” мраз, с цел да се прати в пространствата, които се нуждаят от изстудяване.
Друга идея пък играе с концепцията за изхвърляне на охлаждащите течности и потребление на редки земни материали и магнитни полета за генериране на топлота и леден въздух. Има и концепция да се употребява електрическо поле за смяна на поляризацията на избрани материали – редкоземни метали – за стопляне и изстудяване.
Голямото предизвикателство пред всички тези хрумвания е едно. Сегашните ни климатици са технология, която е на пазара от повече от 100 години – толкоз е било нужно, с цел да стане евтина и налична технологията.
„ Индустрията е оптимизирала разноските за съществуващия артикул до степен, при която е доста, доста мъчно за която и да е нова технология да влезе в кривата на разноските, която й разрешава да реализира задоволителен мащаб ”, споделя Аййн Кембъл, деец на климатичната промишлеността за климатизация и участник в журито на The Global Cooling Prize. „ За новите технологии е съвсем невероятно да се снабдят достъп до каналите на разпространяване ”.
Има вяра
И въпреки всичко има вяра, че The Global Cooling Prize ще промени това. През ноември самодейността ще разгласи 10 финалисти, всеки от които ще получи $200 000 за създаване на прототипи, които да бъдат тествани. В сходство с ролята на Индия в състезанието, част от това тестване ще се организира в Делхи. В продължение на два месеца състезателите ще поддържат прототипите си в локални жилища, с цел да оценят успеваемостта и способността им да работят дълготрайно и устойчиво при мощна топлота.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ