БСК: Необходима е значителна преоценка на прогнозите за ръст на БВП
Индустрията е един от забележителните консуматори на сила, с дял от съвсем една трета от крайното енергийно ползване. Разходите за електрическа сила заемат значителен дял в общите индустриални разноски, които за енергоинтензивните производства доближават до 30-40%.
По линия на междусистемните връзки тези разноски оказват значително въздействие върху конкурентоспособността на производителите. Българската промишленост е сложена пред нови, извънредно тежки задължения и провокации по отношение на така наречен Европейски зелен пакт, възобновяване на стопанската система от рецесията с Коронавирус 19 и приемането на новата национална енергийна тактика. Това декларират от в своя позиция след провело се съвещание на УС на камарата.
От БСК насочат и оферти за ограничения в за конкурентоспособна и устойчива българска промишленост.
Ето и позицията на Българската стопанска камара:
" УС на БСК обръща внимание на редица проблеми в енергийния бранш, които следва да бъдат позволени в кратковременен и средносрочен проект, за осъществяване на обновените европейски политики по измененията в климата и обезпечаване на сила на конкурентни и пазарно обосновани цени в дълготрайна вероятност:
Като цяло, показаният от Министерството на енергетиката през м. септември 2020 година план на „ Стратегия за стабилно енергийно развиване на Р България до 2030 година с небосвод до 2050 година “ (Стратегията) отразява съществени трендове в европейското и националното законодателство и плануваните в бранша политики. Същевременно Стратегията възпроизвежда главната визия, параметри и цели на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 година, с небосвод до 2050 година (ИНПЕК), по който УС на БСК одобри като цяло отрицателно мнение още на 23.01.2019 година В хода на провежданите съвещания и разисквания планът за следва да бъде усъвършенстван, като отговори на бъдещите енергийни потребности на страната и новите политики по измененията в климата и енергетиката. В тази тенденция считаме, че Стратегията не отразява в задоволителна степен новия План за климатични цели 2030 и има проблематични области, по които би трябвало да се плануват съответни ограничения с проекти за дейности.
УС на БСК още веднъж акцентира нуждата от забележителна преоценка на прогнозите за растеж на Брутният вътрешен продукт, за развиване на брутното и крайното енергийно ползване, от прецизиране на скоростта на възобновяване и въвеждане на нови мощности, на дълготрайния енергиен микс, каузи на директните и косвени дотации като дял в Брутният вътрешен продукт, и други съществени ръководещи параметри. Подчертаваме, че аналогично на настоящата енергийна тактика до 2020 година, Стратегията е построена върху основни ръководещи индикатори и допускания на Европейска комисия за развиване на българската енергетика и стопанска система, включени в така наречен референтни сюжети за 2013 и 2016 година на модела PRIMES на Атинския механически университет. Резултатите от потребления планиран макроикономически модел така наречен (B)EST модел за дълготрайно оценяване и енергийно обмисляне, създаден от E3-Modelling следва да бъдат приложени към текста на Стратегията и подложени на сериозна преоценка от страна на експертната общественост, заинтригуваните страни и способените държавни органи.
Възприемането на заложения въздържан енергиен сюжет и извънредно непретенциозен планиран растеж на брутното и крайното енергийно ползване, на нереалистично високите цели за енергийна успеваемост лимитира коренно опциите за резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, за масирани вложения в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за повишаване на енергийното ползване в енергоемки, само че енергийно ефикасни конкурентни производства, за стабилно развиване и потребление на капацитета на главните стопански браншове, експорта и нововъведенията и основаване на нови работни места с висока добавена стойност.
На тази основа, следва да се преизчислят всички допускания за планирано брутно и извънредно ползване, енергиен и въглероден интензитет, енергийна успеваемост, скорост на възобновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, конструкция на енергийното произвеждане (в това число безвъглеродна и ниско въглеродна сила, респ., нуклеарна сила и ВЕИ). В тази връзка подчертаваме, че при правенето на финалния вид на ИНПЕК и Стратегията не са регистрирани изразените мнения на експертната общественост, включително на Българския енергиен и минен конгрес, Неправителствени организации, ВУЗ и други заинтригувани страни.
Необходимо е да бъдат сложени и ясни, амбициозни и в същото време достижими цели за средногодишен действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от най-малко 2,5% до 2030 година вместо планувания 1,4%.
На 17 септември, т.г. Европейска комисия показа своя проект да понижи излъчванията на ПГ в Европейски Съюз с минимум 55% до 2030 по отношение на равнищата от 1990. В известието по този мотив се отбелязва, че на този стадий в Европейски Съюз само България, Полша, Хърватия и Румъния не възнамеряват изключването на лигнитните въглища от енергийния микс. Като детайл на енергийния преход и за гарантиране оперативността на базовите мощности в енергетиката са наложителни ограничения, които да включват цялостна визия за развиването на комплекса „ Марица-Изток ” с благоприятни условия за потребление на финансовите и капиталови механизми на Европейски Съюз. Без искания за пълнота такива примерни благоприятни условия могат да бъдат:
![БСК: COVID-19 усили предприятията в неплатежоспособност]( "БСК: COVID-19 усили предприятията в неплатежоспособност")
БСК: COVID-19 усили предприятията в неплатежоспособност
COVID-19 усилва броят на предприятията, оповестени в неплатежоспособност, през юли 2020г. Това сочат данните от регистъра на Агенцията по в...
- Хибридизиране на централите въз основата на наличните и стопански ефикасни най-хубави практики и технологии за произвеждане на сила от разнообразни източници, употребявайки финансовите и капиталови механизми на ЕС;
- Разработване на технико-икономически разбор за целесъобразността и опциите за различно потребление на въглищата като разполагаем горивен източник (привличане на външни и наши способени организации и специалисти);
- Използване на наличната повърхност и инфраструктура по най-ефективен метод, в това число посредством създаване на промишлен парк.
На тази основа следва да бъде преразгледана визията за енергиен преход в унисон с политиката на Европейски Съюз, която да бъде разисквана с всички заинтригувани страни, включително с работодателски и потребителски организации и синдикатите и импортирани съответни промени в плана на Стратегия. Необходимо е да се оценят още веднъж опциите и набележат нужните промени в националните политики и ограничения за сходство с новите оферти на Европейска комисия до 2030 за реализиране (или най-малко доближаване) на следните цели
- намаляване на излъчванията на парниковите газове с 55% спрямо равнищата от 1990 година
![БСК не вижда никаква помощ от страната за значими браншове]( "БСК не вижда никаква помощ от страната за значими браншове")
БСК не вижда никаква помощ от страната за значими браншове
В готвеното разпореждане с ограничения за държавна помощ за потърпевши бизнеси от ковид към момента има неща, които могат да се поправят...
- увеличаване на каузи на Вражеска емиграция в крайното ползване до 38-40% (в Стратегията 29.09%)
- намаляване на първичното енергийно ползване – 39-41% (в Стратегията 27,89%)
- намаляване на крайното енергийно ползване – 36-37% (предвидено 31.67%).
Същевременно постигането на задачите на Европейски Съюз за климатично неутрална стопанска система до 2050 година в народен подтекст следва да става по едно и също време с използването на съответните разрешени ограничения за отбрана на индустриалната конкурентоспособност, въвеждането на най-новите и ефикасни софтуерни решения, ПЧП при реализация на крупни енергийни планове и вложения в свързаната инфраструктура.
Да се вкарат в най-кратък период механизмите за потенциал и договорите на производителите да се приведат в сходство с пазарните правила за гарантиране на естествена пазарна и регулаторна среда като се подсигурява присъединяване на потребителите (т.нар. demand-side response) в тези механизми. В плана на Стратегията е планувано тази мярка да бъде приложена от 01.07.2021 година Този период е неотложно да бъде скъсен и мярката да се вкара от 01.01.2021 година за отпадане на непазарните заплащания към Топлоелектрическа централа по дълготрайни контракти и по отговорности, наложени със заповеди на министъра на енергетиката. Ефектът от използването на мярката е в размер на към 1 милиарда лв. годишно, като има и антикризисен темперамент в подтекста на пандемията К19.
![Бизнесът е в застой. Прогнозата е песимистична и за идната година, регистрира БСК]( "Бизнесът е в застой. Прогнозата е песимистична и за идната година, регистрира БСК")
Бизнесът е в застой. Прогнозата е песимистична и за идната година, регистрира БСК
Леко усъвършенстване на бизнес климата и застой в икономическото положение на компаниите, установи в изследване БСК. Отчита се и прочут песи...
Да се плануват средства от продажбата на квоти (Фонд „ Съд на Европейския съюз “) и неотложно да се приложи финансов механизъм за отплата на непреките разноски за излъчвания на парникови газове за промишлеността. Мярката е в сходство с европейското законодателство, няма приложение у нас и България е изключение от европейската процедура. Мярката има резултат върху конкурентоспособността на производството и цели предотвратяването на процесите на „ приключване на въглерод ”.
Ускоряване на либерализацията на пазара на природен газ при използване на ясни и транспарантни правила и следване на пореден и публично (синдикати, работодатели, граждани) координиран проект с прекратяване административната интервенция в свободните пазарни връзки.
Осигуряване на условия за основаване на промишлени енергийни общности въз основа на съществуващите индустриални площадки, в това число посредством цялостна и точна наредба на затворените разпределителни системи.
Осигуряване на предвидима и постоянна правна рамка посредством прекратяване многократното изменение (дори в границите на една година) на основополагащия за бранша нормативен акт - Закона за енергетиката. В сходство с най-хубавите практики на Европейски Съюз измененията в законодателството е неотложно да се реализират след необятни съвещания и задълбочени (не частични) оценки на въздействието. Само през 2020 година Законът за енергетиката е изменян и допълван три пъти! Несигурността в правната уредба на бранша, който е от извънредно значение за националната сигурност и е базов за ежедневното реализиране на естествена активност, ерозира публичните стопански връзки и понижава конкурентоспособността на промишлеността и националната стопанска система.
Насърчаване по-широкото потребление на самостоятелни електроцентрали, в това число ВЕИ, да се опростят административните процедури за присъединение към електрическата мрежа на самостоятелни вложители и производители на сила за лични потребности. Текущото положение на процедурата оскъпява и на процедура блокира капиталовия развой. "
По линия на междусистемните връзки тези разноски оказват значително въздействие върху конкурентоспособността на производителите. Българската промишленост е сложена пред нови, извънредно тежки задължения и провокации по отношение на така наречен Европейски зелен пакт, възобновяване на стопанската система от рецесията с Коронавирус 19 и приемането на новата национална енергийна тактика. Това декларират от в своя позиция след провело се съвещание на УС на камарата.
От БСК насочат и оферти за ограничения в за конкурентоспособна и устойчива българска промишленост.
Ето и позицията на Българската стопанска камара:
" УС на БСК обръща внимание на редица проблеми в енергийния бранш, които следва да бъдат позволени в кратковременен и средносрочен проект, за осъществяване на обновените европейски политики по измененията в климата и обезпечаване на сила на конкурентни и пазарно обосновани цени в дълготрайна вероятност:
Като цяло, показаният от Министерството на енергетиката през м. септември 2020 година план на „ Стратегия за стабилно енергийно развиване на Р България до 2030 година с небосвод до 2050 година “ (Стратегията) отразява съществени трендове в европейското и националното законодателство и плануваните в бранша политики. Същевременно Стратегията възпроизвежда главната визия, параметри и цели на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 година, с небосвод до 2050 година (ИНПЕК), по който УС на БСК одобри като цяло отрицателно мнение още на 23.01.2019 година В хода на провежданите съвещания и разисквания планът за следва да бъде усъвършенстван, като отговори на бъдещите енергийни потребности на страната и новите политики по измененията в климата и енергетиката. В тази тенденция считаме, че Стратегията не отразява в задоволителна степен новия План за климатични цели 2030 и има проблематични области, по които би трябвало да се плануват съответни ограничения с проекти за дейности.
УС на БСК още веднъж акцентира нуждата от забележителна преоценка на прогнозите за растеж на Брутният вътрешен продукт, за развиване на брутното и крайното енергийно ползване, от прецизиране на скоростта на възобновяване и въвеждане на нови мощности, на дълготрайния енергиен микс, каузи на директните и косвени дотации като дял в Брутният вътрешен продукт, и други съществени ръководещи параметри. Подчертаваме, че аналогично на настоящата енергийна тактика до 2020 година, Стратегията е построена върху основни ръководещи индикатори и допускания на Европейска комисия за развиване на българската енергетика и стопанска система, включени в така наречен референтни сюжети за 2013 и 2016 година на модела PRIMES на Атинския механически университет. Резултатите от потребления планиран макроикономически модел така наречен (B)EST модел за дълготрайно оценяване и енергийно обмисляне, създаден от E3-Modelling следва да бъдат приложени към текста на Стратегията и подложени на сериозна преоценка от страна на експертната общественост, заинтригуваните страни и способените държавни органи.
Възприемането на заложения въздържан енергиен сюжет и извънредно непретенциозен планиран растеж на брутното и крайното енергийно ползване, на нереалистично високите цели за енергийна успеваемост лимитира коренно опциите за резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, за масирани вложения в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за повишаване на енергийното ползване в енергоемки, само че енергийно ефикасни конкурентни производства, за стабилно развиване и потребление на капацитета на главните стопански браншове, експорта и нововъведенията и основаване на нови работни места с висока добавена стойност.
На тази основа, следва да се преизчислят всички допускания за планирано брутно и извънредно ползване, енергиен и въглероден интензитет, енергийна успеваемост, скорост на възобновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, конструкция на енергийното произвеждане (в това число безвъглеродна и ниско въглеродна сила, респ., нуклеарна сила и ВЕИ). В тази връзка подчертаваме, че при правенето на финалния вид на ИНПЕК и Стратегията не са регистрирани изразените мнения на експертната общественост, включително на Българския енергиен и минен конгрес, Неправителствени организации, ВУЗ и други заинтригувани страни.
Необходимо е да бъдат сложени и ясни, амбициозни и в същото време достижими цели за средногодишен действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от най-малко 2,5% до 2030 година вместо планувания 1,4%.
На 17 септември, т.г. Европейска комисия показа своя проект да понижи излъчванията на ПГ в Европейски Съюз с минимум 55% до 2030 по отношение на равнищата от 1990. В известието по този мотив се отбелязва, че на този стадий в Европейски Съюз само България, Полша, Хърватия и Румъния не възнамеряват изключването на лигнитните въглища от енергийния микс. Като детайл на енергийния преход и за гарантиране оперативността на базовите мощности в енергетиката са наложителни ограничения, които да включват цялостна визия за развиването на комплекса „ Марица-Изток ” с благоприятни условия за потребление на финансовите и капиталови механизми на Европейски Съюз. Без искания за пълнота такива примерни благоприятни условия могат да бъдат:
COVID-19 усилва броят на предприятията, оповестени в неплатежоспособност, през юли 2020г. Това сочат данните от регистъра на Агенцията по в...
- Хибридизиране на централите въз основата на наличните и стопански ефикасни най-хубави практики и технологии за произвеждане на сила от разнообразни източници, употребявайки финансовите и капиталови механизми на ЕС;
- Разработване на технико-икономически разбор за целесъобразността и опциите за различно потребление на въглищата като разполагаем горивен източник (привличане на външни и наши способени организации и специалисти);
- Използване на наличната повърхност и инфраструктура по най-ефективен метод, в това число посредством създаване на промишлен парк.
На тази основа следва да бъде преразгледана визията за енергиен преход в унисон с политиката на Европейски Съюз, която да бъде разисквана с всички заинтригувани страни, включително с работодателски и потребителски организации и синдикатите и импортирани съответни промени в плана на Стратегия. Необходимо е да се оценят още веднъж опциите и набележат нужните промени в националните политики и ограничения за сходство с новите оферти на Европейска комисия до 2030 за реализиране (или най-малко доближаване) на следните цели
- намаляване на излъчванията на парниковите газове с 55% спрямо равнищата от 1990 година
В готвеното разпореждане с ограничения за държавна помощ за потърпевши бизнеси от ковид към момента има неща, които могат да се поправят...
- увеличаване на каузи на Вражеска емиграция в крайното ползване до 38-40% (в Стратегията 29.09%)
- намаляване на първичното енергийно ползване – 39-41% (в Стратегията 27,89%)
- намаляване на крайното енергийно ползване – 36-37% (предвидено 31.67%).
Същевременно постигането на задачите на Европейски Съюз за климатично неутрална стопанска система до 2050 година в народен подтекст следва да става по едно и също време с използването на съответните разрешени ограничения за отбрана на индустриалната конкурентоспособност, въвеждането на най-новите и ефикасни софтуерни решения, ПЧП при реализация на крупни енергийни планове и вложения в свързаната инфраструктура.
Да се вкарат в най-кратък период механизмите за потенциал и договорите на производителите да се приведат в сходство с пазарните правила за гарантиране на естествена пазарна и регулаторна среда като се подсигурява присъединяване на потребителите (т.нар. demand-side response) в тези механизми. В плана на Стратегията е планувано тази мярка да бъде приложена от 01.07.2021 година Този период е неотложно да бъде скъсен и мярката да се вкара от 01.01.2021 година за отпадане на непазарните заплащания към Топлоелектрическа централа по дълготрайни контракти и по отговорности, наложени със заповеди на министъра на енергетиката. Ефектът от използването на мярката е в размер на към 1 милиарда лв. годишно, като има и антикризисен темперамент в подтекста на пандемията К19.
Леко усъвършенстване на бизнес климата и застой в икономическото положение на компаниите, установи в изследване БСК. Отчита се и прочут песи...
Да се плануват средства от продажбата на квоти (Фонд „ Съд на Европейския съюз “) и неотложно да се приложи финансов механизъм за отплата на непреките разноски за излъчвания на парникови газове за промишлеността. Мярката е в сходство с европейското законодателство, няма приложение у нас и България е изключение от европейската процедура. Мярката има резултат върху конкурентоспособността на производството и цели предотвратяването на процесите на „ приключване на въглерод ”.
Ускоряване на либерализацията на пазара на природен газ при използване на ясни и транспарантни правила и следване на пореден и публично (синдикати, работодатели, граждани) координиран проект с прекратяване административната интервенция в свободните пазарни връзки.
Осигуряване на условия за основаване на промишлени енергийни общности въз основа на съществуващите индустриални площадки, в това число посредством цялостна и точна наредба на затворените разпределителни системи.
Осигуряване на предвидима и постоянна правна рамка посредством прекратяване многократното изменение (дори в границите на една година) на основополагащия за бранша нормативен акт - Закона за енергетиката. В сходство с най-хубавите практики на Европейски Съюз измененията в законодателството е неотложно да се реализират след необятни съвещания и задълбочени (не частични) оценки на въздействието. Само през 2020 година Законът за енергетиката е изменян и допълван три пъти! Несигурността в правната уредба на бранша, който е от извънредно значение за националната сигурност и е базов за ежедневното реализиране на естествена активност, ерозира публичните стопански връзки и понижава конкурентоспособността на промишлеността и националната стопанска система.
Насърчаване по-широкото потребление на самостоятелни електроцентрали, в това число ВЕИ, да се опростят административните процедури за присъединение към електрическата мрежа на самостоятелни вложители и производители на сила за лични потребности. Текущото положение на процедурата оскъпява и на процедура блокира капиталовия развой. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ