Индустриалци настояват повече да не плащат първите три дни болнични,

Индустриалци упорстват повече да не заплащат първите три дни болнични, с цел да бъдат облекчени финансово. Предложението идва от Асоциацията на индустриалния капитал, конструкция от оня вид, който в медиите доста постоянно се назовава просто " бизнесът ", " работодатели " и прочие неутрални термини. 
Предпочитаме друго наименование, малко по-разширено. Вместо " бизнесът ", да го назовем по този начин: " Едни хора, които просто желаят да ви изцедят колкото се може повече, за колкото се може по-малко пари, оферират нещо ". Вижте по какъв начин по-добре се връзва, цялата вест внезапно си отива на мястото - " Едни хора, които просто желаят да ви изцедят колкото се може повече, за колкото се може по-малко пари, оферират да не ви заплащат болнични първите три дни ".
Така, в този момент е добре, заспа.
Но ние мислим, че бизнесът (да се чете горната дефиниция) прекомерно страхливо предлага хрумвания и сами ще предложим други.
1) Минималната работна заплата да се понижи
Минималната работна заплата незаслужено пораства през последните години. 560 лв. е крупна сума, която стига не просто за поддържане на добра покупателна дарба, само че и за заделяне на пари, останали ти след честите екскурзии зад граница. Този напредък е неестествен, става дума за балон на минималната заплата, който, с цел да не гръмне, по-добре гладко и година по година да почнем да понижаваме, с цел да може бизнесът (да се чете горната дефиниция) да може да си разреши по-ниски разноски и по-големи облаги.
2) Работният ден да се върне на 16 часa  
Ние с удивление четем пролетарската лирика и прозаичност, разказваща за служащите по тютюневите заводи, които работят по 16 часа дневно. Кой изобщо ги измисли тия осем часа? И какво значат напъните на скандинавските страни да вкарват 6 часов работен ден, или пък четиридневна работна седмица? Давай и ние да помислим пробно - да въведем пробно тези 16 часа, пък да забележим какво ще стане. Може да е за положително, кой да ти каже. И без това бизнесът (да се чете горната дефиниция) от дълго време е открил, че е по-добре да си погубен от работа, в сравнение с да си полуубит от работа, тъй като второто ти дава най-малък късмет да мърдаш.
3) Договор - като завършиш да останеш в България
Това тук не е пресилване - имаше такива напъни предходната година. Бизнесът (да се чете горната дефиниция) беше предложил образованието да стане гратис, само че за избрани години приключили студенти да са длъжни да работят в България. Но за какво избрани години? Кому е нужно това разхищаване на човешки запас в други страни, където му се заплаща доста, вместо да му се заплаща малко тук. 
4) Политическа спестовност  
Цели генерации учеха политическа спестовност и се явяваха на изпити, с които да потвърдят положителното си възприемане на марксистки процеси. Но защото настъпи стопански поврат, той пък би трябвало да провокира огледална просветителна промяна, в която Бизнесът (да се чете горната дефиниция) да направи учебник, в който да изясни справедливата си и социалнообразуваща роля. Нека там се каже да вземем за пример, че с цел да се развива Икономиката е належащо Солидарното Участие на служащия, който да извърши горните три точки и един път щом ги извърши Икономиката ще стартира да се Развива добре.
5). Право на откаване от заплащане
Любимият трик на някои притежатели на хотел на морето е примерно към края на сезона, средата септември, да се окаже, че тоя човек просто се е отказал да заплати на последните от две до четири седмици на служащите си. Защо? Защото работата не вървяла доста добре. Един тип те по този начин и по този начин са на море, какво в този момент, значимото, че им се дава място за престой, нищо че май не са виждали от близко морето поради действително функциониращата точка 2. Та концепцията, че в случай че да кажем бизнесът (да се чете горната дефиниция) нещо не е работил добре, той би трябвало да може да изиска от служащия солидарно да се включи в неуспеха и солидарно да не получи заплата. 
 
Автор: Райко Байчев