На тази дата Индже войвода загива до р. Прут
Индже челник е един от най-прославените български хайдути. Изпратен в Цариград за еничар с българското име Стоян, младият българин с разтревожен темперамент не отстъпва пред исляма. Обратно на всички останали български деца, събрани заради „ Девширмето “ (кръвен налог - събиране на християнски момчета за еничарския корпус), той се опълчва на наложените от раята канони и от изпълнителен еничар се трансформира в прочут български бунтовник.
Наричан от турците Индже (от турски „ тъничък “), Стоян разпростира своя яд към турските башибозуци още по време на обучителния си еничарски интервал в Цариград, убивайки своя турски боен началник. Подкрепен от останалите учащи се еничари, той оглавява хайдушката тайфа, бранеща селата по Странджа. Според източниците след няколко години кърджалийство Индже повежда конна хайдушка тайфа из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар на храбрите българи е бил Кара Кольо Омарчалията, съгласно който Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и неизмерима храброст. Дружината подвига протести, пази сиромaсите и избавя дребните момченца от догмите на девширмето.
Преданията сочат, че през 1806 година Индже отпътува за Молдова, където служи в армията на молдoвските князе. По това време българският бунтовник се слави като капитан Индже и Стоян волентир. През 1821 година взе участие във въстанието в Дунавските княжества като хилядник, дружно с байрактаря си Кара Кольо.
До финален мирис Индже брани българското. Смята се, че той намира гибелта си на днешния 17 април 1821 година в борба при Скулени на река Прут, сражaвайки се с турците.
За покровителя на българите можем да черпим ентусиазъм от описа на Йордан Йовков „ Индже “ от цикъла „ Старопланински митове “.
Наричан от турците Индже (от турски „ тъничък “), Стоян разпростира своя яд към турските башибозуци още по време на обучителния си еничарски интервал в Цариград, убивайки своя турски боен началник. Подкрепен от останалите учащи се еничари, той оглавява хайдушката тайфа, бранеща селата по Странджа. Според източниците след няколко години кърджалийство Индже повежда конна хайдушка тайфа из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар на храбрите българи е бил Кара Кольо Омарчалията, съгласно който Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и неизмерима храброст. Дружината подвига протести, пази сиромaсите и избавя дребните момченца от догмите на девширмето.
Преданията сочат, че през 1806 година Индже отпътува за Молдова, където служи в армията на молдoвските князе. По това време българският бунтовник се слави като капитан Индже и Стоян волентир. През 1821 година взе участие във въстанието в Дунавските княжества като хилядник, дружно с байрактаря си Кара Кольо.
До финален мирис Индже брани българското. Смята се, че той намира гибелта си на днешния 17 април 1821 година в борба при Скулени на река Прут, сражaвайки се с турците.
За покровителя на българите можем да черпим ентусиазъм от описа на Йордан Йовков „ Индже “ от цикъла „ Старопланински митове “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ