Индийска приказка за българския интернет
Индийският снабдител на интернет Excitel, учреден от Николай Горчилов, Виктор Францес и Пламен Петков, към този момент има над половин милион клиенти. Компанията сплотява стотици дребни снабдители на интернет в Индия. Excitel се приготвя за рунд финансиране на стойност 20 млн. евро.
Три са безспорните гордости на България, с които всеки е склонен: Съединени американски щати `94, киселото мляко и бързият интернет. И до момента в който за първите две главната заслуга е на природата, обяснението за скоростта и цените на интернета в България е малко по-сложно - те се дължат главно на самостоятелните снабдители от началото на века и тяхната сполучливо извоювана борба за дерегулация в зората на всеобщото обтягане на кабели. Днес трима от представителите на това потомство - Николай Горчилов и Виктор Францес от " Орбител " дружно с Пламен Петков от русенската Networx, придвижват този модел на индийския пазар, където таванът за развиване, с който са се срещнали в България, липсва.
По-малко от шест години след старта на Excitel компанията има 560 хиляди клиенти, над 1500 чиновници и близо 1600 локални сътрудници в Индия. Междувременно тече подготовката по набиране на рунд финансиране на стойност 20 млн. евро, чиято цел е броят на покритите семейства бързо да мине от хиляди към милиони.
От " Орбител " до Excitel
Историята на Excitel е неразривно обвързвана с тази на " Орбител ", самостоятелният снабдител на интернет в България, основан през 1997 година от Горчилов и Францес. Малко по-късно към тях се причислява като вложител и след това шеф Константин Петров, който по-късно ще основе и фонда за рисков капитал NEVEQ. " Орбител " е образец както за една от първите сполучливи предприемачески истории, по този начин и за компания с несъразмерно огромна тежест върху цялостния бранш, в който работи.
Първоначално " Орбител " се финансира с помощ от бизнес ангели. В края на 1999 година компанията получава инвестиция за 1 млн. $ от фонда Europa Capital Management, а през 2005 година " Орбител " е добита от Deutsche Telekom Group посредством унгарското звено Magyar Telekom против 8 млн. евро. " Ние станахме пример за стартъп. Бяхме може би първата българска компания, която извървя класическия стартъп път - ангелско финансиране, VC, стратегически вложител. Тогава хората повярваха, че това е допустимо в България, тъй като ние започнахме в най-мутренските години, когато се смяташе, че без " куфарче " си заникъде ", споделя Николай Горчилов.
Капитал - брой 20
Между 1997 година и 2006 година обаче се случва и друго - " битката с вятърните мелници ", както назовава Горчилов опитите на дребните кабелни снабдители да разбият монопола върху инфраструктурата на тогава към момента държавната БТК. Желанието на " Орбител " дружно с други самостоятелни снабдители като " Мегалан " и " Спектър " е да доставя надалеч по-бърз интернет, от това, което предлага БТК, само че за тази цел е нужна дерегулация, каквато страната не желае, тъй като пази своето.
Тогава вятърните мелници в действителност поддават на натиска и в границите на няколко години има регулаторна почивка, която разрешава на доставчиците да " хвърлят кабелите на улицата " и едвам по-късно да внесат ред, когато към този момент имат и потребителска база, и финансова опция да слагат кабелите подземен. На процедура не става дума толкоз за регулаторна почивка, що се касае за обща държавна политика на затваряне на очите за дребните да имат повече независимост.
" Критичната разлика сред България и други места е, че тук кабелите не трябваше да бъдат подземен. Това е така наречен регулаторна почивка, която ние издействахме. Когато влезе в действие една регулация, че кабелите би трябвало да са подземен, цената се подвига по 10, тъй като би трябвало да изкопаеш улицата, и тогава дребният бизнесмен към този момент не е на равни начала ", споделя Горчилов. Добавя, че когато регулаторната почивка е завършила, те към този момент са имали капитала да вкарат кабелите подземен. Проблемът е, че в случай че сходно условие има още от началото, само телекомите биха имали финансовата опция да го създадат. В последна сметка концепцията " да хвърлим едни кабели на улицата и след това да го мислим " проработва и в България се развива една супербърза интернет услуга на най-ниски цени.
Три са безспорните гордости на България, с които всеки е склонен: Съединени американски щати `94, киселото мляко и бързият интернет. И до момента в който за първите две главната заслуга е на природата, обяснението за скоростта и цените на интернета в България е малко по-сложно - те се дължат главно на самостоятелните снабдители от началото на века и тяхната сполучливо извоювана борба за дерегулация в зората на всеобщото обтягане на кабели. Днес трима от представителите на това потомство - Николай Горчилов и Виктор Францес от " Орбител " дружно с Пламен Петков от русенската Networx, придвижват този модел на индийския пазар, където таванът за развиване, с който са се срещнали в България, липсва.
По-малко от шест години след старта на Excitel компанията има 560 хиляди клиенти, над 1500 чиновници и близо 1600 локални сътрудници в Индия. Междувременно тече подготовката по набиране на рунд финансиране на стойност 20 млн. евро, чиято цел е броят на покритите семейства бързо да мине от хиляди към милиони.
От " Орбител " до Excitel
Историята на Excitel е неразривно обвързвана с тази на " Орбител ", самостоятелният снабдител на интернет в България, основан през 1997 година от Горчилов и Францес. Малко по-късно към тях се причислява като вложител и след това шеф Константин Петров, който по-късно ще основе и фонда за рисков капитал NEVEQ. " Орбител " е образец както за една от първите сполучливи предприемачески истории, по този начин и за компания с несъразмерно огромна тежест върху цялостния бранш, в който работи.
Първоначално " Орбител " се финансира с помощ от бизнес ангели. В края на 1999 година компанията получава инвестиция за 1 млн. $ от фонда Europa Capital Management, а през 2005 година " Орбител " е добита от Deutsche Telekom Group посредством унгарското звено Magyar Telekom против 8 млн. евро. " Ние станахме пример за стартъп. Бяхме може би първата българска компания, която извървя класическия стартъп път - ангелско финансиране, VC, стратегически вложител. Тогава хората повярваха, че това е допустимо в България, тъй като ние започнахме в най-мутренските години, когато се смяташе, че без " куфарче " си заникъде ", споделя Николай Горчилов.
Капитал - брой 20
Между 1997 година и 2006 година обаче се случва и друго - " битката с вятърните мелници ", както назовава Горчилов опитите на дребните кабелни снабдители да разбият монопола върху инфраструктурата на тогава към момента държавната БТК. Желанието на " Орбител " дружно с други самостоятелни снабдители като " Мегалан " и " Спектър " е да доставя надалеч по-бърз интернет, от това, което предлага БТК, само че за тази цел е нужна дерегулация, каквато страната не желае, тъй като пази своето.
Тогава вятърните мелници в действителност поддават на натиска и в границите на няколко години има регулаторна почивка, която разрешава на доставчиците да " хвърлят кабелите на улицата " и едвам по-късно да внесат ред, когато към този момент имат и потребителска база, и финансова опция да слагат кабелите подземен. На процедура не става дума толкоз за регулаторна почивка, що се касае за обща държавна политика на затваряне на очите за дребните да имат повече независимост.
" Критичната разлика сред България и други места е, че тук кабелите не трябваше да бъдат подземен. Това е така наречен регулаторна почивка, която ние издействахме. Когато влезе в действие една регулация, че кабелите би трябвало да са подземен, цената се подвига по 10, тъй като би трябвало да изкопаеш улицата, и тогава дребният бизнесмен към този момент не е на равни начала ", споделя Горчилов. Добавя, че когато регулаторната почивка е завършила, те към този момент са имали капитала да вкарат кабелите подземен. Проблемът е, че в случай че сходно условие има още от началото, само телекомите биха имали финансовата опция да го създадат. В последна сметка концепцията " да хвърлим едни кабели на улицата и след това да го мислим " проработва и в България се развива една супербърза интернет услуга на най-ниски цени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ