Рабиндранат ТАГОР | Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?
Индийски публицист, стихотворец, мъдрец, възпитател, композитор, държавник. Той трансформира надълбоко бенгалската просвета в края на 19-ти и началото на 20 век. Рабиндранат Тагор стартира да превежда своите песни на британски през 1912 година, до момента в който пътува по море към Англия. Там той продължава своето начинание благодарение на ирландския стихотворец и драматург Уилям Бътлър Йейтс.
През 1913 година е почетен с Нобелова премия за литература. Сътвореното от него, преведените стотици лични и непознати стихотворения, песни и притчи, и опитът му да сътвори мост сред културите на Изтока и Запада, му отреждат почтено място измежду най-великите персони на Индия.
(1861 - 1941)
Всичко безпределно свършва.
Водата в каната е прозрачна; водата в морето е тъмна.
Дори тайфа разбойници би трябвало да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, само че с цел да останат тайфа, не би трябвало да крадат един от различен.
Затворихме вратата, с цел да не влезе заблудата, само че в този момент по какъв начин ще влезе истината?
Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки.
Какъв е твоят език, море? - Езикът на безконечния въпрос. Какъв език е твоят отговор, небе? - Езикът на безконечното безмълвие.
Хората са жестоки, само че индивидът е доблестен.
Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другите.
Спях и сънувах, че животът е наслада.
***
За думите припомнят ми цветята
измежду безглаголието на листата.
♪
Нищо толкоз зло не основава, помни го,
както на благонравните безкористното робство.
♪
Казва звездата: „ Светлина ще запаля в безкрая,
само че дали ще разсея мъглата -
не зная ”.
♪
Единството на любовта със независимост се утвърждава.
С окови силата съединява.
♪
Луната потапя този свят в светлина -
и единствено за себе си пази свойте петна.
♪
Любовта си трансформира в игра, в търговия, в смешка -
и тя отдалече го гледа с подигравка в този момент.
♪
Сияе истината, ярка и красива,
когато в ария своя глас открива.
♪
„ О, плод! О, плод! - крещи цветчето,
къде живееш под небето? ”
Плодът се смее, като че ли е момче:
„ Аз вътре в теб пребивавам, о, цветче! ”
♪
Светликът себе си възвеличава,
не тъй като свети в свода чист,
а по тази причина, че непринудено се смалява
в росата върху всеки лист.
♪
Цветчето хубостта си не осъзнава:
полученото леко то със лекост отдава.
♪
Едно е постоянно едно, машинация няма,
но едно начало прави се от двама.
♪
В небето няма и диря
от моя полет и от мене.
Но аз летях като звезда
и помня своето хвърчене!
♪
Горещо с началото спореше края:
„ Венец съм на всякое дело, аз зная! ”
„ Така е - отвърна началото спряло,
само че всичко стартирам аз изначало! ”
♪
От нас желае господ да вдигнем храм
от обич и съчувствие,
само че хората строят му с жар
от камък здание след здание.
♪
„ Не ти ли? - запитах един път аз ориста,
ме блъскаш без жал в гърба мълчешком? ”
А тя с подигравка към мене изсъска:
„ Напред твоето минало, друже, те блъска. ”
♪
Вятърът пита: „ Лотос, каква
е твоята същина омайна? ”
Лотосът шепне: „ Тя е в това,
че и за себе си аз съм загадка. ”
Превод: Марко Марков
Илюстрация ~ Walther Illner Porträt Rabindranath Tagore
