Защо Индия търси ядрено гориво за трилиони долари на Луната
Индийската галактическа стратегия се надява да е първата в историята с задача в южната част на Луната, където да ревизира дали би могла да добива материал за произвеждане на нуклеарна сила за трилиони долари, написа " Блумбърг ".
През октомври Индия ще стартира да изследва непозната към този момент територия на повърхността на Луната. Тя ще търси както вода, по този начин и изотопа Хелий-3. За него се счита, че е наличен на Луната в количества, в които може да задоволи международната потребност от сила за 250 година напред. Поне на доктрина.
Според К. Сиван, който оглавява Индийската организация за галактически проучвания (ISRO), задачата на Индия е не просто да взе участие в преноса на този материал към земята, а да го управлява.
Това ще е една от стъпките, които организацията подхваща за развиване на индийската галактическа стратегия - тя също по този начин ще изведе галактическа станция в орбита и може да изпрати астронавти на луната, само че не е несъмнено по кое време да се случи това.
От началото на века Китай е единствената страна, изпратила уред на Луната (през 2013 г.), само че се надява и повтори начинанието по-късно тази година. Тръмп неотдавна също подписа документ, с който желае " връщане " на американски астронавти на луната при започване на идното десетилетие.
Бюджетът на ISRO е под една десета от оферти за НАСА за тази година (който е 19 млрд), само че индийската организация се оправя сполучливо с неналичието на средства над 50 година За идната задача са заделени едвам 125 млн. $, написа " Блумбърг ".
Луноходът, захранван от слънчева сила, която ще е част от задачата " Чандраяан-2 " ( " Чандраяан-1 " е първият индийски транспортен съд, изстрелян до Луната преди 10 г.), ще събира информация в продължение най-малко на 14 дни и ще покрие регион с радиус 400 м. Впрочем точно " Чандраяан-1 " бе първият, разкрил молекули вода на повърхността на Луната.
Основната цел ще е да се търсят находища Хелий-3, попаднали на Луната в резултат на безоблачен вятър (заради магнитното поле на Земята това е доста по-трудно). За съществуването на този изотоп се знае още от задачите " Аполо ". Според Европейската галактическа организация този изотоп, който не е радиоактивен и не основава рискови боклуци, би могъл да дава опция и за безвредна нуклеарна сила.
Смята се, че количството Хелий-3 на Луната е към милион метрични тона,но едвам към четвърт може да се донесе на Земята, споделя Гералд Кулсински от Университета в Уисконсин-Медисън, който е бил член и на Консултативния съвет на НАСА. По думите му даже тези ресурси биха стигнали да се отговори на търсенето на сила за най-малко два века, а може би даже пет. Ако един звук Хелий-3 коства 5 милиарда, 250 хиляди тона биха коствали трилиони, акцентира той.
На дневен ред остават въпроси като логистиката, обвързвана с материала, и компликациите пред добива му в космоса. В момента няма и интернационален контракт, който да регламентира тези въпроси, и процесът ще замязя на рболов в интернационалните води, считат специалисти,цитирани от организацията.
Единственият астронавт на Индия в същото време не споделя ентусиазма на страната си за възможното преобразяване на Луната в място за правене на бизнес. " Не можеш да отидеш на Луната и да нарисуваш граници, " споделя Ракеш Шарма, прекарал съвсем 8 година на борда на съветски транспортен съд през 1984 година Според него страните и фирмите би трябвало да работят дружно с създаването на човешки колонии там, където на Земята ѝ свършват ресурсите. " Искам Индия да покаже, че сме способни да използваме галактическата технология за положителното на хората. "
През октомври Индия ще стартира да изследва непозната към този момент територия на повърхността на Луната. Тя ще търси както вода, по този начин и изотопа Хелий-3. За него се счита, че е наличен на Луната в количества, в които може да задоволи международната потребност от сила за 250 година напред. Поне на доктрина.
Според К. Сиван, който оглавява Индийската организация за галактически проучвания (ISRO), задачата на Индия е не просто да взе участие в преноса на този материал към земята, а да го управлява.
Това ще е една от стъпките, които организацията подхваща за развиване на индийската галактическа стратегия - тя също по този начин ще изведе галактическа станция в орбита и може да изпрати астронавти на луната, само че не е несъмнено по кое време да се случи това.
От началото на века Китай е единствената страна, изпратила уред на Луната (през 2013 г.), само че се надява и повтори начинанието по-късно тази година. Тръмп неотдавна също подписа документ, с който желае " връщане " на американски астронавти на луната при започване на идното десетилетие.
Бюджетът на ISRO е под една десета от оферти за НАСА за тази година (който е 19 млрд), само че индийската организация се оправя сполучливо с неналичието на средства над 50 година За идната задача са заделени едвам 125 млн. $, написа " Блумбърг ".
Луноходът, захранван от слънчева сила, която ще е част от задачата " Чандраяан-2 " ( " Чандраяан-1 " е първият индийски транспортен съд, изстрелян до Луната преди 10 г.), ще събира информация в продължение най-малко на 14 дни и ще покрие регион с радиус 400 м. Впрочем точно " Чандраяан-1 " бе първият, разкрил молекули вода на повърхността на Луната.
Основната цел ще е да се търсят находища Хелий-3, попаднали на Луната в резултат на безоблачен вятър (заради магнитното поле на Земята това е доста по-трудно). За съществуването на този изотоп се знае още от задачите " Аполо ". Според Европейската галактическа организация този изотоп, който не е радиоактивен и не основава рискови боклуци, би могъл да дава опция и за безвредна нуклеарна сила.
Смята се, че количството Хелий-3 на Луната е към милион метрични тона,но едвам към четвърт може да се донесе на Земята, споделя Гералд Кулсински от Университета в Уисконсин-Медисън, който е бил член и на Консултативния съвет на НАСА. По думите му даже тези ресурси биха стигнали да се отговори на търсенето на сила за най-малко два века, а може би даже пет. Ако един звук Хелий-3 коства 5 милиарда, 250 хиляди тона биха коствали трилиони, акцентира той.
На дневен ред остават въпроси като логистиката, обвързвана с материала, и компликациите пред добива му в космоса. В момента няма и интернационален контракт, който да регламентира тези въпроси, и процесът ще замязя на рболов в интернационалните води, считат специалисти,цитирани от организацията.
Единственият астронавт на Индия в същото време не споделя ентусиазма на страната си за възможното преобразяване на Луната в място за правене на бизнес. " Не можеш да отидеш на Луната и да нарисуваш граници, " споделя Ракеш Шарма, прекарал съвсем 8 година на борда на съветски транспортен съд през 1984 година Според него страните и фирмите би трябвало да работят дружно с създаването на човешки колонии там, където на Земята ѝ свършват ресурсите. " Искам Индия да покаже, че сме способни да използваме галактическата технология за положителното на хората. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ