Невероятен разказ за едно авантюристично пътуване на автостоп
Индия е друга с хората и с атмосферата, която основава. Красиви места има на всички места, само че за мен мястото го вършат хората, които живеят там. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “ актьорът-пътешественик Валентин Станков, описал приключенията си в книга. " Живот в едно странствуване “ е книгата, която разказва пътя, компликациите по него, занимателните моменти и комплицираните обстановки на едно пътешестване, чиято първична цел е пешком да се стигне от България до Виетнам, само че след това събитията трансформират.
Актьорът-пътешественик Валентин Станков минава на автостоп през разнообразни страни и култури: Гърция, Грузия, Армения, Иран, Дубай, Индия, Мианмар, Тайланд, с цел да дойде до крайната цел – Камбоджа, като изживява културен потрес от ценовите разлики в Иран и Дубай, с последния интернет в Персийския залив съумява да си купи онлайн билет за Индия, първото усещане от която е хората по улиците. " Индийците са извънредно топли и сърцати хора, извънредно религиозни, което се отразява и в добрината в тях и на това да гледат света с положителни очи. Това се усеща в атмосферата, която основават – индийците са извънредно гостоприемни. “
По думите му хората освен в Индия, само че и в цяла Азия, имат по-малко от нас, само че са по-щастливи, и то е поради гледната им точка към света. " Духовното е по-важно в сравнение с материалното, и те намират благополучие в него. “
Интересното е, че и там се намира българска среда, която е обвързвана с Ванга, описа още той. " В два манастира, в които бях, монасите като разбираха, че съм от България, първото нещо, което споделяха беше името на Ванга. Те мечтаеха да дойдат в България, знаеха всичко за нея, за Рупите, за църквата, и мечтаеха да посетят това място. “
Едно от местата, впечатлили най-силно актьорът-пътешественик в Индия е индийският град на положителното Амритсар. Той не е доста известен за всеобщия туризъм в Индия, само че там се намира Златният храм – най-значимото светилище на сикхската вяра. " Храмът е затрупан целия в злато, среща се по средата на едно езеро, в профил има мраморни алеи, а зад тях – мраморни здания, които обкръжават това място. Денонощно могат да се видят хиляди вярващи, “ описа Валентин Станков, като добави още, че в столовата на храма е голяма – безплатната социална кухня на Златния храм, е най-голямата в света, като на всеки половин час се хранят към 400 индивида, а кухнята работи 24 часа и се обслужва от доброволци. Това е така наречен " сева “– част от религията на сикхите да полагаш непринуден труд.
По думите му славата на мавзолеят Тадж Махал е пресилена и той не е толкоз впечатляващ онлайн, колкото разказите за него. " За да стигнеш до него преминаваш през една нечистотия и воня, която продължава до самите стени на мавзолея. Отвън е обкръжен с 5-метрова стена от алена тухли, като самият пантеон не е толкоз впечатляващ. “ Другото, което мощно го разочарова, е река Джамуна, която минава оттова и е част от легендата за обичта на владетеля към обичаната му жена, тъне в нечистотия, цялостна с отпадъци и трупове на крави.
Индийската храна е присъща с многото подправки в нея и характерните си усети. " Основно се храних с храна от улицата и нямах никакви проблеми. Основното, което упражнявам, отивайки не обещано място, е да хапвам локалната храна и да пия доколкото е допустимо от водата, която те пият. И това някак си те приспособява към бактериите и вирусите, които са там, и не ти разрешава да се разболееш или да имаш някакви стомашни проблеми. Храната им е най-вече постна и извънредно вкусна, “ изясни още той.
Актьорът-пътешественик Валентин Станков минава на автостоп през разнообразни страни и култури: Гърция, Грузия, Армения, Иран, Дубай, Индия, Мианмар, Тайланд, с цел да дойде до крайната цел – Камбоджа, като изживява културен потрес от ценовите разлики в Иран и Дубай, с последния интернет в Персийския залив съумява да си купи онлайн билет за Индия, първото усещане от която е хората по улиците. " Индийците са извънредно топли и сърцати хора, извънредно религиозни, което се отразява и в добрината в тях и на това да гледат света с положителни очи. Това се усеща в атмосферата, която основават – индийците са извънредно гостоприемни. “
По думите му хората освен в Индия, само че и в цяла Азия, имат по-малко от нас, само че са по-щастливи, и то е поради гледната им точка към света. " Духовното е по-важно в сравнение с материалното, и те намират благополучие в него. “
Интересното е, че и там се намира българска среда, която е обвързвана с Ванга, описа още той. " В два манастира, в които бях, монасите като разбираха, че съм от България, първото нещо, което споделяха беше името на Ванга. Те мечтаеха да дойдат в България, знаеха всичко за нея, за Рупите, за църквата, и мечтаеха да посетят това място. “
Едно от местата, впечатлили най-силно актьорът-пътешественик в Индия е индийският град на положителното Амритсар. Той не е доста известен за всеобщия туризъм в Индия, само че там се намира Златният храм – най-значимото светилище на сикхската вяра. " Храмът е затрупан целия в злато, среща се по средата на едно езеро, в профил има мраморни алеи, а зад тях – мраморни здания, които обкръжават това място. Денонощно могат да се видят хиляди вярващи, “ описа Валентин Станков, като добави още, че в столовата на храма е голяма – безплатната социална кухня на Златния храм, е най-голямата в света, като на всеки половин час се хранят към 400 индивида, а кухнята работи 24 часа и се обслужва от доброволци. Това е така наречен " сева “– част от религията на сикхите да полагаш непринуден труд.
По думите му славата на мавзолеят Тадж Махал е пресилена и той не е толкоз впечатляващ онлайн, колкото разказите за него. " За да стигнеш до него преминаваш през една нечистотия и воня, която продължава до самите стени на мавзолея. Отвън е обкръжен с 5-метрова стена от алена тухли, като самият пантеон не е толкоз впечатляващ. “ Другото, което мощно го разочарова, е река Джамуна, която минава оттова и е част от легендата за обичта на владетеля към обичаната му жена, тъне в нечистотия, цялостна с отпадъци и трупове на крави.
Индийската храна е присъща с многото подправки в нея и характерните си усети. " Основно се храних с храна от улицата и нямах никакви проблеми. Основното, което упражнявам, отивайки не обещано място, е да хапвам локалната храна и да пия доколкото е допустимо от водата, която те пият. И това някак си те приспособява към бактериите и вирусите, които са там, и не ти разрешава да се разболееш или да имаш някакви стомашни проблеми. Храната им е най-вече постна и извънредно вкусна, “ изясни още той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ