Психолог: Децата да не гледат оперативките“ за пандемията, като военно положение са
Индивидуалните реакции на рецесията с ковид са ситуирани в една по-широка социална рамка, а в нея сега има много под паника реакции. Това разяснява пред БНР клиничният психолог Иван Иванов. Според него " нещата наподобяват малко на всеобща неуравновесеност ".
Запитан кое е по-добре за хората - суматоха или непукизъм, той отвърна:
" По-добре разсъдък, по-добре действително осъзнаване на обстоятелството, че пандемия има. Хората в актуалната обстановка реагират по няколко метода, първият от които е несъразмерен стрес . Той е присъщ за претърпели болестта, хора на първа линия или за хора с близки, които страдат и се трансформира в посттравматична стресова реакция. При експертите това може да се изрази в професионално прегаряне или бърнаут ", изясни психологът.
Друга реакция са тревожно- депресивните неразположения и паническите офанзиви .
Иванов назова наивно и цинично прекачване на отговорност тезата, че обществото се е провалило на фона на дейностите на формалните институции по преодоляване на пандемията и на разнопосочните сигнали, които те излъчват. При 20 инфектирани имахме КПП-та с пропускателен режим. Сега при 200 инфектирани имаме " неразбираеми, много скромни ограничения ", уточни клиничният психолог.
На въпрос по какъв начин се отразява пандемията на децата, които са затворени у дома и гледат вести, той отговори:
" Децата, които ги караме да поставят маски, да не се гледат в очите, да са на отдалеченост - всичко това е много сериозен удар върху естествения метод, по който те се социализират и преработват рецесията ".
Според Иванов максимален е рискът за децата от 1 до 7 клас. Той предлага те по-малко да гледат телевизия.
" Особено тези " оперативки ", които са съвсем като военно състояние. Колкото по-малко им даваме опция да гледат тези оперативки, толкоз по-добре. ", акцентира той.
Относно отдалеченото образование клиничният психолог поучава родителите да нямат толкоз контролиращо отношение и да оставят децата сами да се оправят, като бъдат " на една ръка разстояние " и се намесват единствено при потребност, тъй като " децата са доста адаптивни " . Освен това е значимо да вършат дружно изобретателни неща - да се учат на нови умения, да четат забавни неща - да вземем за пример за пандемиите в историята, да създадат смяна, тъй че децата да стартират да се грижат за нещо - да вземем за пример домакински любим, " а не да се усещат жертви на тази обстановка ".
Запитан кое е по-добре за хората - суматоха или непукизъм, той отвърна:
" По-добре разсъдък, по-добре действително осъзнаване на обстоятелството, че пандемия има. Хората в актуалната обстановка реагират по няколко метода, първият от които е несъразмерен стрес . Той е присъщ за претърпели болестта, хора на първа линия или за хора с близки, които страдат и се трансформира в посттравматична стресова реакция. При експертите това може да се изрази в професионално прегаряне или бърнаут ", изясни психологът.
Друга реакция са тревожно- депресивните неразположения и паническите офанзиви .
Иванов назова наивно и цинично прекачване на отговорност тезата, че обществото се е провалило на фона на дейностите на формалните институции по преодоляване на пандемията и на разнопосочните сигнали, които те излъчват. При 20 инфектирани имахме КПП-та с пропускателен режим. Сега при 200 инфектирани имаме " неразбираеми, много скромни ограничения ", уточни клиничният психолог.
На въпрос по какъв начин се отразява пандемията на децата, които са затворени у дома и гледат вести, той отговори:
" Децата, които ги караме да поставят маски, да не се гледат в очите, да са на отдалеченост - всичко това е много сериозен удар върху естествения метод, по който те се социализират и преработват рецесията ".
Според Иванов максимален е рискът за децата от 1 до 7 клас. Той предлага те по-малко да гледат телевизия.
" Особено тези " оперативки ", които са съвсем като военно състояние. Колкото по-малко им даваме опция да гледат тези оперативки, толкоз по-добре. ", акцентира той.
Относно отдалеченото образование клиничният психолог поучава родителите да нямат толкоз контролиращо отношение и да оставят децата сами да се оправят, като бъдат " на една ръка разстояние " и се намесват единствено при потребност, тъй като " децата са доста адаптивни " . Освен това е значимо да вършат дружно изобретателни неща - да се учат на нови умения, да четат забавни неща - да вземем за пример за пандемиите в историята, да създадат смяна, тъй че децата да стартират да се грижат за нещо - да вземем за пример домакински любим, " а не да се усещат жертви на тази обстановка ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ