Защо индексният фонд изглежда като най-добрата алтернатива?
Индексният фонд върху необятния щатски показател S&P 500 от дълго време е считан за едно от най-хубавите решения за самостоятелните вложители, изключително за тези, които търсят постоянна и дълготрайна рентабилност без потребност от интензивно ръководство.
Причината за това се корени в метода, по който този вид фондове работят - те просто следват представянето на 500-те най-големи компании в Съединените щати, измежду които са колоси като Apple, Microsoft, Amazon, Johnson & Johnson и доста други.
Когато човек влага в индексен фонд върху S&P 500, той действително става съсобственик на дребни дялове от всички тези компании по едно и също време. Това обезпечава извънредно необятна диверсификация - в случай че една компания се показва зле, останалите в показателя могат да компенсират загубата. Този метод води и до нещо друго - извънредно ниски разноски.
10-те акции от S&P 500, които надминаха биткойна през 2024 година
От лепила до AI разбор на данни
Докато дейните фондове наемат екипи от анализатори и портфейлни мениджъри, които търсят благоприятни условия за пазарна конкуренция, индексните фондове просто копират състава на S&P 500 и не изискват скъпо ръководство. Това разрешава таксите да бъдат съвсем нулеви - постоянно под 0.10% на година, до момента в който при дейните фондове разноските могат да доближат и над 1.5%.
Разликата наподобява дребна на пръв взор, само че в дълготраен проект тя изяжда забележителна част от облагата на вложителя. Именно тук идва основната разлика сред индексното и интензивно ръководство. Статистиката демонстрира, че голямата част от дейните фондове не съумяват да победят пазара в дълготраен проект.
Според отчет на S&P Dow Jones Indices над 85% от интензивно ръководените фондове, инвестиращи в огромни щатски компании, са се показали по-зле от показателя S&P 500 за интервал от 10 години. Причините за това са доста - от по-високи такси, през неточности в ръководството, до чистата и елементарна непредсказуемост на пазарите.
Дори тези фондове, които се показват добре за няколко години, постоянно не могат да задържат преимуществото си. Това значи, че за средностатистическия вложител, който няма нито времето, нито знанията да избира непрекъснато " печелившите ", индексният фонд се оказва надалеч по-надежден избор. Тази философия е в основата на мисленето на Джон Богъл - основателят на първия индексен фонд и създател на капиталовия колос Vanguard.
Богъл е твърдо уверен, че множеството вложители не би трябвало да се пробват да победят пазара, а просто да го имат. " Не се опитвай да бъдеш по-умен от пазара. Инвестирай в него напълно и остави времето да работи за теб " - това е една от постоянно цитираните му мисли. Той счита, че съвкупният пазарен резултат е най-хубавата насочна точка, а ниските разноски и дълготрайният небосвод са решаващи за положителни резултати.
Източник:
Същото мнение споделя и Уорън Бъфет - един от най-успешните вложители в историята. Той нееднократно е казвал, че когато става дума за елементарните хора, най-хубавото, което могат да създадат, е да влагат в нискоразходен индексен фонд върху S&P 500 и да го държат дълготрайно.
" Кръв се лее на Уолстрийт ", тъй че е време да инвестирате?!
Фючърсите на американските акции се намалиха при започване на седмицата
През 2007 година Бъфет направи прочут обществен залог на стойност 1 милион $, че индексният фонд ще надмине доходността на хедж фонд, селекциониран от експерти, за интервал от 10 години. Резултатът? S&P 500 донесе над 7% годишна рентабилност, до момента в който хедж фондът остана към 2% - и това макар дейното му ръководство и високите такси.
Реално, в случай че човек беше вложил 10 000 $ в индексен фонд върху S&P 500 преди 30 години и не бе пипал нищо от този момент, тези пари щяха през днешния ден да са над 170 000 $ при междинна годишна рентабилност от към 10% (включително сребрени и спешни интервали като 2008 година и 2020 г.). Това е силата на комплицираната рента и на пазара като цяло - той постоянно се възвръща и пораства в дълготраен проект.
За разлика от това, множеството дейни фондове освен че не оферират по-добра рентабилност, само че постоянно я комбинират с по-висока волатилност и забележителен риск от неприятно ръководство. Добави към това високите такси и потребността от непрекъснат мониторинг и излиза наяве за какво толкоз доста финансови специалисти насочват вниманието на вложителите към индексните фондове.
Именно това прави индексния фонд върху S&P 500 най-хубавата инвестиция за елементарния човек - той предлага необятен пазарен достъп, невисок риск посредством диверсификация, минимални разноски и потвърдена във времето рентабилност. В свят, в който множеството опити да победим пазара приключват със загуби, най-разумното решение е просто да притежаваш пазара и да му позволиш да работи за теб. Така мислят и Богъл, и Бъфет - и опитът им го потвърждава.
Колко значими са ниските разноски на индексните фондове спрямо хеджфондовете?
Разликата сред ниска и висока годишна такса може да наподобява дребна, само че в дълготраен проект тя има голям резултат върху крайната стойност на инвестицията. Това се дължи на силата на комплицираната рента - когато всяка година върху насъбраните пари се начислява рентабилност, а таксите се удържат от все по-голямата сума.
Така даже на пръв взор скромна разлика от 1.4% годишно - да вземем за пример сред 0.1% такса на индексен фонд и 1.5% такса на хедж фонд - може да изяде стотици хиляди левове от облагата на един вложител.
Да забележим по какъв начин наподобява това на процедура. Да приемем, че един вложител влага 100 000 лв. и държи инвестицията си за 30 години. Предполагаме междинна годишна рентабилност от 9% преди такси - исторически обосновано съмнение за необятния американски пазар. Разликата ще бъде в годишната такса за ръководство - 0.1% за индексен фонд и 1.5% за хедж фонд.
Вид на фонда
Годишна такса
Реална рентабилност (след такси)
Крайна стойност след 30 години
Индексен фонд (S&P 500)
0.1%
8.9%
1 315 000 лева
Хедж фонд
1.5%
7.5%
875 000 лева
Резултатът е безапелационен - при индексния фонд крайната стойност на инвестицията е над 1.3 милиона лв., до момента в който при хедж фонда тя е под 900 хиляди. Разликата е над 440 000 лв., напълно заради таксите. Това значи, че близо една трета от евентуалната облага е отишла в ръцете на ръководещия фонда, а не при вложителя. И това при равна първична инвестиция и една и съща пазарна рентабилност.
Причината е, че годишната такса се ползва върху цялата насъбрана сума - освен върху началния капитал. Така с всяка минала година резултатът ѝ се ускорява. Това е като да пълниш кофа с дупка - колкото по-голяма е дупката (таксата), толкоз по-малко вода (печалба) остава в нея, колкото и да наливаш.
Точно заради тази причина Джак Богъл - основателят на индексния фонд - и Уорън Бъфет, считан за най-хубавия вложител в света, поучават хората да залагат на нискоразходни индексни фондове. Те освен че разрешават на вложителя да взе участие в растежа на стопанската система, само че и го вършат дейно, без да му се лишава несъразмерен дял от облагата под формата на такси.
Ето за какво, когато оценяваме каква инвестиция да изберем, не трябва да гледаме единствено предстоящата рентабилност. Важно е да се вгледаме и в разноските - тъй като в вложенията не печели единствено този, който най-вече печели, а този, който минимум губи по пътя.
Риск и волатилност
Но с цел да разберем за какво индексният фонд върху S&P 500 е толкоз ефикасен, е значимо да си разбираем още две основни понятия: риск (измерен посредством волатилност) и рентабилност, и по какъв начин те се съотнасят посредством по този начин нареченото Шарп съответствие. Когато се приказва за риск в вложенията, най-често става въпрос не за това дали ще изгубим всичко, а за това какъв брой се трансформира цената на инвестицията нагоре или надолу в кратковременен проект.
Това се назовава волатилност. Един актив, който всеки ден се повишава или пада с 3-4%, има по-висока волатилност от подобен, който се движи с 0.5%. S&P 500 като показател е умерено волатилен - не е толкоз постоянен като държавни облигации, само че надалеч по-предвидим от обособени акции или криптовалути. В дълготраен проект тази " умерена тръпка " се оказва извънредно преференциална, тъй като пазарът има податливост да пораства, даже след краткотрайни спадове.
Доходността от своя страна е това, което печелим - тя е възнаграждението за поетия риск. При S&P 500, както към този момент споменахме, междинната годишна рентабилност е към 9-10%, в случай че човек държи инвестицията си дълго време. И тук идва Шарп съотношението - това е индикатор, който ни споделя какъв брой рентабилност получаваме за всеки един пункт риск.
Представи си, че имаш два фонда - единият носи 10% рентабилност с дребна волатилност, а другият носи 12%, само че всеки месец цената му подскача нагоре и надолу с 20%.
Това са най-големите закани пред щатските пазари сега!
Пазарът на облигации още веднъж демонстрира предупредителни знаци
Вторият звучи добре, само че в действителност поемаш доста повече риск. Шарп съотношението ни оказва помощ да забележим " същинската стойност " на инвестицията - дали рискът, който поемаме, си коства по отношение на това, което печелим. За индексния фонд върху S&P 500 Шарп коефициентът исторически е към 0.6 до 0.7, което е доста положително за пасивна инвестиция.
За съпоставяне, при доста дейни фондове или рискови активи този коефициент е под 0.5, което значи, че поемаш повече риск, само че не получаваш задоволително премия за него. С други думи, S&P 500 ни дава един от най-хубавите " удари за парите си " - сдържан риск, само че постоянна рентабилност и потвърден резултат. Това го прави освен наличен, само че и образован избор за всеки, който желае да усили благосъстоянието си без да играе хазарт с бъдещето.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари
Причината за това се корени в метода, по който този вид фондове работят - те просто следват представянето на 500-те най-големи компании в Съединените щати, измежду които са колоси като Apple, Microsoft, Amazon, Johnson & Johnson и доста други.
Когато човек влага в индексен фонд върху S&P 500, той действително става съсобственик на дребни дялове от всички тези компании по едно и също време. Това обезпечава извънредно необятна диверсификация - в случай че една компания се показва зле, останалите в показателя могат да компенсират загубата. Този метод води и до нещо друго - извънредно ниски разноски.
10-те акции от S&P 500, които надминаха биткойна през 2024 година
От лепила до AI разбор на данни
Докато дейните фондове наемат екипи от анализатори и портфейлни мениджъри, които търсят благоприятни условия за пазарна конкуренция, индексните фондове просто копират състава на S&P 500 и не изискват скъпо ръководство. Това разрешава таксите да бъдат съвсем нулеви - постоянно под 0.10% на година, до момента в който при дейните фондове разноските могат да доближат и над 1.5%.
Разликата наподобява дребна на пръв взор, само че в дълготраен проект тя изяжда забележителна част от облагата на вложителя. Именно тук идва основната разлика сред индексното и интензивно ръководство. Статистиката демонстрира, че голямата част от дейните фондове не съумяват да победят пазара в дълготраен проект.
Според отчет на S&P Dow Jones Indices над 85% от интензивно ръководените фондове, инвестиращи в огромни щатски компании, са се показали по-зле от показателя S&P 500 за интервал от 10 години. Причините за това са доста - от по-високи такси, през неточности в ръководството, до чистата и елементарна непредсказуемост на пазарите.
Дори тези фондове, които се показват добре за няколко години, постоянно не могат да задържат преимуществото си. Това значи, че за средностатистическия вложител, който няма нито времето, нито знанията да избира непрекъснато " печелившите ", индексният фонд се оказва надалеч по-надежден избор. Тази философия е в основата на мисленето на Джон Богъл - основателят на първия индексен фонд и създател на капиталовия колос Vanguard.
Богъл е твърдо уверен, че множеството вложители не би трябвало да се пробват да победят пазара, а просто да го имат. " Не се опитвай да бъдеш по-умен от пазара. Инвестирай в него напълно и остави времето да работи за теб " - това е една от постоянно цитираните му мисли. Той счита, че съвкупният пазарен резултат е най-хубавата насочна точка, а ниските разноски и дълготрайният небосвод са решаващи за положителни резултати.
Източник:
Същото мнение споделя и Уорън Бъфет - един от най-успешните вложители в историята. Той нееднократно е казвал, че когато става дума за елементарните хора, най-хубавото, което могат да създадат, е да влагат в нискоразходен индексен фонд върху S&P 500 и да го държат дълготрайно.
" Кръв се лее на Уолстрийт ", тъй че е време да инвестирате?!
Фючърсите на американските акции се намалиха при започване на седмицата
През 2007 година Бъфет направи прочут обществен залог на стойност 1 милион $, че индексният фонд ще надмине доходността на хедж фонд, селекциониран от експерти, за интервал от 10 години. Резултатът? S&P 500 донесе над 7% годишна рентабилност, до момента в който хедж фондът остана към 2% - и това макар дейното му ръководство и високите такси.
Реално, в случай че човек беше вложил 10 000 $ в индексен фонд върху S&P 500 преди 30 години и не бе пипал нищо от този момент, тези пари щяха през днешния ден да са над 170 000 $ при междинна годишна рентабилност от към 10% (включително сребрени и спешни интервали като 2008 година и 2020 г.). Това е силата на комплицираната рента и на пазара като цяло - той постоянно се възвръща и пораства в дълготраен проект.
За разлика от това, множеството дейни фондове освен че не оферират по-добра рентабилност, само че постоянно я комбинират с по-висока волатилност и забележителен риск от неприятно ръководство. Добави към това високите такси и потребността от непрекъснат мониторинг и излиза наяве за какво толкоз доста финансови специалисти насочват вниманието на вложителите към индексните фондове.
Именно това прави индексния фонд върху S&P 500 най-хубавата инвестиция за елементарния човек - той предлага необятен пазарен достъп, невисок риск посредством диверсификация, минимални разноски и потвърдена във времето рентабилност. В свят, в който множеството опити да победим пазара приключват със загуби, най-разумното решение е просто да притежаваш пазара и да му позволиш да работи за теб. Така мислят и Богъл, и Бъфет - и опитът им го потвърждава.
Колко значими са ниските разноски на индексните фондове спрямо хеджфондовете?
Разликата сред ниска и висока годишна такса може да наподобява дребна, само че в дълготраен проект тя има голям резултат върху крайната стойност на инвестицията. Това се дължи на силата на комплицираната рента - когато всяка година върху насъбраните пари се начислява рентабилност, а таксите се удържат от все по-голямата сума.
Така даже на пръв взор скромна разлика от 1.4% годишно - да вземем за пример сред 0.1% такса на индексен фонд и 1.5% такса на хедж фонд - може да изяде стотици хиляди левове от облагата на един вложител.
Да забележим по какъв начин наподобява това на процедура. Да приемем, че един вложител влага 100 000 лв. и държи инвестицията си за 30 години. Предполагаме междинна годишна рентабилност от 9% преди такси - исторически обосновано съмнение за необятния американски пазар. Разликата ще бъде в годишната такса за ръководство - 0.1% за индексен фонд и 1.5% за хедж фонд.
Вид на фонда
Годишна такса
Реална рентабилност (след такси)
Крайна стойност след 30 години
Индексен фонд (S&P 500)
0.1%
8.9%
1 315 000 лева
Хедж фонд
1.5%
7.5%
875 000 лева
Резултатът е безапелационен - при индексния фонд крайната стойност на инвестицията е над 1.3 милиона лв., до момента в който при хедж фонда тя е под 900 хиляди. Разликата е над 440 000 лв., напълно заради таксите. Това значи, че близо една трета от евентуалната облага е отишла в ръцете на ръководещия фонда, а не при вложителя. И това при равна първична инвестиция и една и съща пазарна рентабилност.
Причината е, че годишната такса се ползва върху цялата насъбрана сума - освен върху началния капитал. Така с всяка минала година резултатът ѝ се ускорява. Това е като да пълниш кофа с дупка - колкото по-голяма е дупката (таксата), толкоз по-малко вода (печалба) остава в нея, колкото и да наливаш.
Точно заради тази причина Джак Богъл - основателят на индексния фонд - и Уорън Бъфет, считан за най-хубавия вложител в света, поучават хората да залагат на нискоразходни индексни фондове. Те освен че разрешават на вложителя да взе участие в растежа на стопанската система, само че и го вършат дейно, без да му се лишава несъразмерен дял от облагата под формата на такси.
Ето за какво, когато оценяваме каква инвестиция да изберем, не трябва да гледаме единствено предстоящата рентабилност. Важно е да се вгледаме и в разноските - тъй като в вложенията не печели единствено този, който най-вече печели, а този, който минимум губи по пътя.
Риск и волатилност
Но с цел да разберем за какво индексният фонд върху S&P 500 е толкоз ефикасен, е значимо да си разбираем още две основни понятия: риск (измерен посредством волатилност) и рентабилност, и по какъв начин те се съотнасят посредством по този начин нареченото Шарп съответствие. Когато се приказва за риск в вложенията, най-често става въпрос не за това дали ще изгубим всичко, а за това какъв брой се трансформира цената на инвестицията нагоре или надолу в кратковременен проект.
Това се назовава волатилност. Един актив, който всеки ден се повишава или пада с 3-4%, има по-висока волатилност от подобен, който се движи с 0.5%. S&P 500 като показател е умерено волатилен - не е толкоз постоянен като държавни облигации, само че надалеч по-предвидим от обособени акции или криптовалути. В дълготраен проект тази " умерена тръпка " се оказва извънредно преференциална, тъй като пазарът има податливост да пораства, даже след краткотрайни спадове.
Доходността от своя страна е това, което печелим - тя е възнаграждението за поетия риск. При S&P 500, както към този момент споменахме, междинната годишна рентабилност е към 9-10%, в случай че човек държи инвестицията си дълго време. И тук идва Шарп съотношението - това е индикатор, който ни споделя какъв брой рентабилност получаваме за всеки един пункт риск.
Представи си, че имаш два фонда - единият носи 10% рентабилност с дребна волатилност, а другият носи 12%, само че всеки месец цената му подскача нагоре и надолу с 20%.
Това са най-големите закани пред щатските пазари сега!
Пазарът на облигации още веднъж демонстрира предупредителни знаци
Вторият звучи добре, само че в действителност поемаш доста повече риск. Шарп съотношението ни оказва помощ да забележим " същинската стойност " на инвестицията - дали рискът, който поемаме, си коства по отношение на това, което печелим. За индексния фонд върху S&P 500 Шарп коефициентът исторически е към 0.6 до 0.7, което е доста положително за пасивна инвестиция.
За съпоставяне, при доста дейни фондове или рискови активи този коефициент е под 0.5, което значи, че поемаш повече риск, само че не получаваш задоволително премия за него. С други думи, S&P 500 ни дава един от най-хубавите " удари за парите си " - сдържан риск, само че постоянна рентабилност и потвърден резултат. Това го прави освен наличен, само че и образован избор за всеки, който желае да усили благосъстоянието си без да играе хазарт с бъдещето.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ