Слепи за паметта
Ина МИХАЙЛОВА
Паметникът на Васил Левски в аржентинската столица Буенос Айрес го няма. Изчезнал? Похитен? Демонтиран? " Под носа " на дипломатическата ни задача там?
Каква история единствено!
Оказа се, че паметникът на Апостола е станал обект на опит за кражба, който бил осуетен.
Кога щяха да кажат на сънародниците ни в Аржентина, а и на медиите, какво се е случило? Ако не беше писмото от разтревожените наши сънародници в Аржентина и реакцията на ДУМА, несъмнено вандалският акт щеше да остане загадка.
Само преди две седмици безродници посегнаха на бюст паметника на Христо Ботев в Благоевград. Опитали да го откраднат и предадат за вторични първични материали.
Преди месец до кофите за отпадък на Женския пазар в столицата бе пренебрегнат, никому непотребен, гипсов бюст на Христо Смирненски.
А преди години ограбиха грифоните от паметника на Васил Левски в столицата и се наложи те да бъдат откупувани от апаши, протегнали ръка на паметта българска. Нима национална памет се търгува?
Да не приказваме за вандалските прояви по антифашистки и други монументи. Или за възраждането на безумни хрумвания като тази 70-метровият стълб на " Чинията " на връх Бузлуджа да бъде трансфорат във величествена скулптура на Исус Христос. Примери колкото желаете.
Паметниците са устойчив знак на уроците от историята. Посегателството върху тях е доказателство, че, уви, не сме ги научили. И тук не става въпрос за " наши " и " непознати " монументи, за идеологически разногласия или политкоректност.
Случилото се с паметника на Апостола в Буенос Айрес още един път демонстрира, че слепотата за паметта е тази, която ни убива. А обругателите, без значение от тяхната национална или партийна принадлежност, постоянно би трябвало да бъдат заклеймявани. Иначе болката и срамът остават за нас като народ и нация.
Паметникът на Васил Левски в аржентинската столица Буенос Айрес го няма. Изчезнал? Похитен? Демонтиран? " Под носа " на дипломатическата ни задача там?
Каква история единствено!
Оказа се, че паметникът на Апостола е станал обект на опит за кражба, който бил осуетен.
Кога щяха да кажат на сънародниците ни в Аржентина, а и на медиите, какво се е случило? Ако не беше писмото от разтревожените наши сънародници в Аржентина и реакцията на ДУМА, несъмнено вандалският акт щеше да остане загадка.
Само преди две седмици безродници посегнаха на бюст паметника на Христо Ботев в Благоевград. Опитали да го откраднат и предадат за вторични първични материали.
Преди месец до кофите за отпадък на Женския пазар в столицата бе пренебрегнат, никому непотребен, гипсов бюст на Христо Смирненски.
А преди години ограбиха грифоните от паметника на Васил Левски в столицата и се наложи те да бъдат откупувани от апаши, протегнали ръка на паметта българска. Нима национална памет се търгува?
Да не приказваме за вандалските прояви по антифашистки и други монументи. Или за възраждането на безумни хрумвания като тази 70-метровият стълб на " Чинията " на връх Бузлуджа да бъде трансфорат във величествена скулптура на Исус Христос. Примери колкото желаете.
Паметниците са устойчив знак на уроците от историята. Посегателството върху тях е доказателство, че, уви, не сме ги научили. И тук не става въпрос за " наши " и " непознати " монументи, за идеологически разногласия или политкоректност.
Случилото се с паметника на Апостола в Буенос Айрес още един път демонстрира, че слепотата за паметта е тази, която ни убива. А обругателите, без значение от тяхната национална или партийна принадлежност, постоянно би трябвало да бъдат заклеймявани. Иначе болката и срамът остават за нас като народ и нация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ