Империята на инките е била великата сила в района на

Империята на инките е била великата мощ в региона на Андите във времената преди Колумб. Техните ферми, изрязани в планините и високите им окачени структури на мостове и пътища потвърждават, че инките са имали необикновено висока инженерна просвета. От епохи обаче учените се пробват да открият, дали инките са имали книжовност. Сега ново проучване допуска, че доказателствата за съществуване на писмен език са били пред очите ни от самото начало.

Разкриване на античната тайнственост

„ Парадоксът на инките “ – до момента никой не разбираше по какъв начин е допустимо да са осъществени толкоз сложни градежи, схеми от пътища, обхващащи съвсем целия континент без преимуществата на писменото слово. Това не са били просто селца тук и там. Инките са били най-голямата цивилизация на Америка от преди Колумб. Твърде допустимо е към 16 век да са били най-голямата цивилизация на света. Нещо повече, инките са имали солидна информационна мрежа и са успявали да останат обединени, макар че са се простирали на разстояние от порядъка на 5000 км и измежду скалисти планини. Изглеждаше просто необикновено толкоз развито и добре завършено общество да не е съумяло да развие някаква форма на книжовност, само че единствената улика, открита в Андите бяха завързани на възел струни, наречени „ кипу “. Изглеждаше, че те показват единствено числови стойности и се смяташе, че са употребявани при търговски транзакции. Но имаше един проблем: античните словесни обичаи, подкрепени от испански колониални документи твърдяха, че тези корди, овързани на възли съставляват метод за предаване на същински известия, а не просто цената на някоя лама. Модерните археолози в този момент към този момент имат някаква концепция по какъв начин може да е функционирала системата.

Уликата, която извади загадката на фокус, в действителност идва от времена доста след рухването на империята на инките. През 18 век това, което е останало от инките е воювало против испанците, неведнъж под формата на спорадични протести. Според жителите на Сан Хуан де Колата, проектите за един подобен протест са били написани на „ кипу “ и са непокътнати през последните три века. Антропологът Сабине Хюланд взела изказванията на съществено и след цяло десетилетие проучване на добре документираните числови „ кипу “, тя е уверена, че възлите от Сан Хуан де Колата в действителност подхождат на фонетични звуци. Тя е твърди, че известията са излъчени сред две авторитетни за времето си семейства – тъкмо вида хора, които биха възнамерявали въстание против потисника. По-нататъшният превод върви доста постепенно, само че откритието съставлява значима стъпка в разбирането на една от най-влиятелните цивилизации в международната история.

Разбиването на кода

Какво е по-различното на откритите в Сан Хуан де Колата „ кипу “ от всички други откривани до момента? Всъщност доста. Най – добре документираните „ кипу “ нормално са направени от памук и всяка нишка от кордата има дребни възли на избрани шпации. За разлика от тях тук имаме доста разнообразни материали, в това число скотски косми, железни нишки, които са завързани единствено в дъното, с цел да не се разплитат. Събирайки информация от локалните поданици и след подробни изявленията с потомците на хората, за които се допуска, че са пращали известията, Хюланд вероятно е съумяла да преведе последните три корди от едното „ кипу “ под формата на срички и това наподобява е фамилното име на изпращача, което в действителност разрешило да се разбере името и на получатела – авторитетна фамилия от прилежащото село. Съобщението надалеч не е преведено, само че дава огромна вяра за триумф. От една страна значи, че цветовете на числовото „ кипу “, може да не са били случайни, както се счита отдавна, а от друга ни кара да се чудим, за какво антрополозите не са се пробвали да чуят, какво им приказват хората, които се пробват да учат.