Кьовеши и България: Европейската прокуратура в плен на скандала
Името на Лаура Кьовеши се свързва с евентуално най-успешната антикорупционна политика в Европа за последните 20 години. Доста показателно е, че след нейното отдръпване от румънския публичен живот, социологическите изследвания в страната регистрират растеж в броя на хората, които считат корупцията за главния проблем в страната им.
Кьовеши оглави новосъздадената европейска прокуратура през 2019 година Структурата проработи действително две години по-късно откакто всички страни-членки построиха свои звена. Това, което последва, обаче не беше единомислещо удивление от работата ѝ. Вместо това Кьовеши се трансформира в диагностичен инструмент – намесата на европейската прокуратура нормално е сигнал, че локалните институции не се оправят със дилемите си. Но от време на време и европейската прокуратура е безсилна – подобен е казусът с България.
Българското общество имаше нереалистични упования за европейската прокуратура. Уморени и разочаровани от дългогодишните провали на правосъдната система да се оправи с корупцията и да стартира да въздава правдивост, огромна част от българите насочиха очакванията си към институцията, ръководена от Кьовеши. И макар че нееднократно бяха правени опити да се изясни, че тази конструкция има лимитирано поле на деяние и не може да реши вътрешните проблеми, тези послания като че ли не бяха чути.
Ситуацията се усложни още повече от обстоятелството, че хората, работещи за европейската прокуратура, в действителност пристигнаха от средите на българската правосъдна система. Тоест, всеки проблем на тази система не им е непознат.
В капана
Каква е обстановката към днешна дата? Срещу българския европейски прокурор Теодора Георгиева върви дисциплинарна процедура и тя е отстранена от служба поради следствието за разширението на газохранилището " Чирен ". За това дело не се знае доста и то влезе в публичния фокус едвам откакто самата Георгиева съобщи, че е била заплашвана и загатна името на депутата и партиен водач Делян Пеевски.
Всичко това обаче бе предшествано от стартирането на един запис. В него тогавашният следовател, а след това апетитен за търговец на въздействие в правосъдната власт Петьо Петров-Еврото, приказва с жена, на която декларира, че е решено и тя ще стане европейски прокурор. Предполага се, че това е Георгиева, а самата тя не е отрекла.
Присъствието на Петров в тази история (ако се одобри, че записът е достоверен) е доказателство за дълбоките зависимости, в които е изпаднала българската правосъдната система. И излиза наяве, че тези проблеми не могат да бъдат решени от външна мощ като европейската прокуратурата.
Още по тематиката:
Почти несъмнено е, че Георгиева ще бъде отстранена от поста си, а в България даже стартира подготовка за нова процедура по желание на български европейски прокурор, който да я наследи на позицията.
Извън абсурда с нея, в България има цяла конструкция, която би следвало да се занимава с редица следствия като да вземем за пример злоупотреби с пари от европейски фондове. Големият проблем е, че тази конструкция не дава никаква информация за работата си, няма представител, нито пресцентър. Единствената информация, до която медиите могат да се доберат и то мъчно, е неофициална. Иначе въпроси се одобряват, само че се препращат към централната европрокуратурата в Люксембург, откъдето информация не се дава.
Официалните изказвания на пресцентъра от Люксембург нормално не дават доста данни. По предписание централата не разяснява висящи следствия. Това значи, че информация се дава при извършена акция взаимно с полицията или при постановена присъда. Българските европейски прокурори не могат да се похвалят с особени триумфи. Най-често присъдите, които се постанояват, са по каузи за дребни суми. Обичайно подсъдимите са аграрни производители, които са заявили погрешни данни, с цел да получат дотация или различен тип заплащане от европейските фондове.
За значимите, публично значими каузи не се знае нищо или те се оказват неуспех. Едно такова следствие е за обновявяването на градския превоз във Варна, по което бе упрекнат някогашният кмет Иван Портних. Обвинителен акт бе импортиран в съда, само че се оказа, че в него има обикновени нарушавания и делото бе прекъснато. Подобни следствия има за плановете и на други градове като Стара Загора, Враца и Монтана. Тези каузи започнаха в европейската прокуратура още през 2022 година, само че досега няма информация какво се случва с тях.
Още по тематиката:
Същото е ситуацията и с следствието за ремонтите в центъра на София. През 2023 година бе обявено, че са осъществени обиски в столичната община и се проверява възможна корист със средства, платени за възобновяване на центъра. До през днешния ден няма информация на какъв стадий е това дело.
Доколкото има информация за работата на българските европейски прокурори, тя не приказва добре за тях. По информация на Mediapool в голям брой от случаите, когато европейските прокурори желаят използване на специфичните средства за следене и подслушване, съдът им отхвърля. Причината? За огромна част от разследваните закононарушения законът не планува използване на такива средства. Което значи, че или българските европейски прокурори не познават закона, или не се впечатляват, в случай че има нарушаване, стига да е в тяхна изгода.
На хартия работата на европейската прокуратура в България наподобява добре. Статистиката за 2024 година сочи, че се водят над 250 следствия. Само за година са формирани 97 нови каузи. Повдигнати са обаче обвинявания на едвам 14 души. И въпреки че висящите следствия са стотици, импортираните в съда са единствено 12. Осъдените лица пък са единствено 3. Това е статистика към края на 2024 година, само че от този момент нито темповете, нито методите на работа са се трансформирали.
Негативната наклонност в развиването на българския офис на европейската прокуратура в България бе ясна още през 2023 година Тогава се разбра, че редица прокурори напущат или търсят метод да бъдат преназначени на високи позиции в локалната прокуратура. Имаше и напуснали чиновници от администрация. Тогава от централния офис оповестиха, че ще извършат инспекция в България. Резултати по този начин и не бяха обявени.
Година и половина по-късно стартира абсурдът с българския европейски прокурор Георгиева. Преди това и тя, и Кьовеши загатнаха един емблематичен случай с българското Министерство на вътрешните работи – те описаха по какъв начин на българската полиция било подредено да обискира постройка по отношение на следствие за възможна корист с 70 млн. евро.
Още по тематиката:
" И познайте – служителите на реда не влязоха във всички офиси в тази сград. Те " пропуснаха " да влязат в най-важния офис. Защо? Това е добър въпрос ", описа тогава Кьовеши в изявление за " Сега ".
Няма обществена информация за виновните за този " пропуск " да е имало последици.
Горе-долу по това време се появиха първите сигнали, че към Георгиева може да избухне скандал. Бе оповестена информация, че персонално някогашният следовател Петров е подал сигнал, че българският европейски прокурор е взимала подкупи, с цел да въздейства върху следствия. Георгиева назова историята памфлет, само че няколко месеца по-късно се появи записът, след който против нея стартира дисциплинарната инспекция.
В последна сметка обстановката през днешния ден може да се опише по този начин – офисът на европейската прокуратура в България не може да се похвали с присъди, а единствено със кавги. Иначе казано – в България европейската прокуратура работи тъкмо като българската.
Надеждите и реалността
" Имаше доста очаквания, когато България сътвори своя офис на Европейската прокуратура, само че за жалост няма нито един добър образец до момента по тази причина, че българският офис на Европейската прокуратура работи и прави нещо значително ", разяснява пред Mediapool изпълнителният шеф на проверяващата фондация " Антикорупционен фонд " Бойко Станкушев.
Има доста странни събития, които влязоха във фокуса на нашето внимание по линия на следствията на " Антикорупционния фонд ". Основно следствието ни за корупция при разширението на стратегически значимото българско газохранилище в Чирен. Това е един миг, от който нататък просто беше изцяло срината активността на офиса на Европейската прокуратура в България. По това време българският член на ЕППО беше прокурор Теодора Георгиева
Данните от следствието на " Антикорупционния фонд " за Чирен посочваха с просто око, че стотици милиони евро са изхарчени напразно, а не са спазени процедурите, технологиите, едни сондажи са сменени с други, които са несъответствуващи.
Още по тематиката:
" Аз се чудя докога ще чакаме нещо съответно да излезе като информация за следствие на самата прокуратура? Вярно ли е или не е правилно произнесеното от прокурор Теодора Георгиева, че тя се усеща застрашена главно по отношение на делото за Чирен от глобения по " Магнитски " Пеевски ", споделя още Станкушев.
И добавя:
" Мисля, че в забележителна част на българското общество доверието към офиса на ЕППО се срина, тъй като доста хора се питат защо въобще съществува този офис и какъв е смисълът от това да съществува Европейска прокуратура. Никой сега не има вяра, че нещо ще се промени поради ЕППО. За мен персонално и за, доколкото знам, множеството мои сътрудници, както от фондация Антикорупционен фонд, по този начин и други български правосъдни публицисти от други медии, които се занимават с тази проблематика, нищо не е ясно към ЕППО. Това е една черна кутия. В момента този офис, който съществува, не излъчва никакви сигнали. Оттам ние не получаваме безусловно никакви тълкувания, подкрепени с фактология, никакви мнения. Ние все едно нямаме посланичество в Европейската прокуратура ".
Кадрите вземат решение всичко
Основният проблем в българския офис е подборът на прокурорите, уверена е правосъдният анализатор в Института за пазарна стопанска система Екатерина Баксанова.
" Има данни, че българският представител в ЕППО Теодора Георгиева е седяла на диванчето на Петьо Еврото. Колко от другите прокурори в българския офис на ЕППО са стояли на същия диван, ние не знаем ", споделя Баксанова.
Институционалната среда в България допуска неефективност на европейската прокуратура, добавя тя.
" Когато имаме овладяна страна, когато имаме институции, които са овладяни, има различен център на власт, отвън формалния, по какъв начин европейският прокурор да си свърши работата? Когато институциите не просто не оказват помощ, ами пречат и даже санкционират хората, които помогат на ЕППО ", споделя тя.
Митът Кьовеши в Румъния
В Румъния Кьовеши е освен това от прокурор и проверяващ. Тя е знак на един къс интервал, в който невъзможната битка с корупцията изглеждаше като нещо обикновено. Като началник на тамошното антикорупционно звено тя водеше следствия против министри, депутати и даже против свои сътрудници.
Кристиан Първуелску, декан на факултета по политически науки в Университета по обществена администрация разказва назначението ѝ за европейски основен прокурор като " миг на промяна ". Според него това е " опит за доближаване сред европейските правила и националните правни практики, както и тест за границите на автономията на страните членки ".
Според социолога Мирча Киву Кьовеши се е трансформирала в знак на битката с корупцията. След назначението ѝ в европейската прокуратура и неуспехите на няколко каузи с висок публичен интерес в Румъния обаче възприятието за изтощение у жителите се е върнало.
Още по тематиката:
Гръцкият опит
Отношението към Кьовеши в Гърция не е еднопосочно. По предписание медиите, по-близки до ръководещите, пишат за нея внимателно. За опозицонно настроените тя е нещо като модерна Темида от Брюксел, която въздава правораздаване.
От работата на европейската прокуратура в Гърция си заслужава да се упоменат две следствия. В едното става дума за 5.4 млн. евро от фондове, дадени за ремонт на пристанището в Пирея. Второто следствие е за заграбване на 55 млн. евро аграрни дотации. В него бе забъркан и някогашен министър на земеделието.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Самуил Димитров, Красен Николов, Mediapool (България), Mary Drosopoulos (OBCT), Гърция, Sebastian Pricop (Hotnews), Румъния.
Кьовеши оглави новосъздадената европейска прокуратура през 2019 година Структурата проработи действително две години по-късно откакто всички страни-членки построиха свои звена. Това, което последва, обаче не беше единомислещо удивление от работата ѝ. Вместо това Кьовеши се трансформира в диагностичен инструмент – намесата на европейската прокуратура нормално е сигнал, че локалните институции не се оправят със дилемите си. Но от време на време и европейската прокуратура е безсилна – подобен е казусът с България.
Българското общество имаше нереалистични упования за европейската прокуратура. Уморени и разочаровани от дългогодишните провали на правосъдната система да се оправи с корупцията и да стартира да въздава правдивост, огромна част от българите насочиха очакванията си към институцията, ръководена от Кьовеши. И макар че нееднократно бяха правени опити да се изясни, че тази конструкция има лимитирано поле на деяние и не може да реши вътрешните проблеми, тези послания като че ли не бяха чути.
Ситуацията се усложни още повече от обстоятелството, че хората, работещи за европейската прокуратура, в действителност пристигнаха от средите на българската правосъдна система. Тоест, всеки проблем на тази система не им е непознат.
В капана
Каква е обстановката към днешна дата? Срещу българския европейски прокурор Теодора Георгиева върви дисциплинарна процедура и тя е отстранена от служба поради следствието за разширението на газохранилището " Чирен ". За това дело не се знае доста и то влезе в публичния фокус едвам откакто самата Георгиева съобщи, че е била заплашвана и загатна името на депутата и партиен водач Делян Пеевски.
Всичко това обаче бе предшествано от стартирането на един запис. В него тогавашният следовател, а след това апетитен за търговец на въздействие в правосъдната власт Петьо Петров-Еврото, приказва с жена, на която декларира, че е решено и тя ще стане европейски прокурор. Предполага се, че това е Георгиева, а самата тя не е отрекла.
Присъствието на Петров в тази история (ако се одобри, че записът е достоверен) е доказателство за дълбоките зависимости, в които е изпаднала българската правосъдната система. И излиза наяве, че тези проблеми не могат да бъдат решени от външна мощ като европейската прокуратурата.
Още по тематиката:
Почти несъмнено е, че Георгиева ще бъде отстранена от поста си, а в България даже стартира подготовка за нова процедура по желание на български европейски прокурор, който да я наследи на позицията.
Извън абсурда с нея, в България има цяла конструкция, която би следвало да се занимава с редица следствия като да вземем за пример злоупотреби с пари от европейски фондове. Големият проблем е, че тази конструкция не дава никаква информация за работата си, няма представител, нито пресцентър. Единствената информация, до която медиите могат да се доберат и то мъчно, е неофициална. Иначе въпроси се одобряват, само че се препращат към централната европрокуратурата в Люксембург, откъдето информация не се дава.
Официалните изказвания на пресцентъра от Люксембург нормално не дават доста данни. По предписание централата не разяснява висящи следствия. Това значи, че информация се дава при извършена акция взаимно с полицията или при постановена присъда. Българските европейски прокурори не могат да се похвалят с особени триумфи. Най-често присъдите, които се постанояват, са по каузи за дребни суми. Обичайно подсъдимите са аграрни производители, които са заявили погрешни данни, с цел да получат дотация или различен тип заплащане от европейските фондове.
За значимите, публично значими каузи не се знае нищо или те се оказват неуспех. Едно такова следствие е за обновявяването на градския превоз във Варна, по което бе упрекнат някогашният кмет Иван Портних. Обвинителен акт бе импортиран в съда, само че се оказа, че в него има обикновени нарушавания и делото бе прекъснато. Подобни следствия има за плановете и на други градове като Стара Загора, Враца и Монтана. Тези каузи започнаха в европейската прокуратура още през 2022 година, само че досега няма информация какво се случва с тях.
Още по тематиката:
Същото е ситуацията и с следствието за ремонтите в центъра на София. През 2023 година бе обявено, че са осъществени обиски в столичната община и се проверява възможна корист със средства, платени за възобновяване на центъра. До през днешния ден няма информация на какъв стадий е това дело.
Доколкото има информация за работата на българските европейски прокурори, тя не приказва добре за тях. По информация на Mediapool в голям брой от случаите, когато европейските прокурори желаят използване на специфичните средства за следене и подслушване, съдът им отхвърля. Причината? За огромна част от разследваните закононарушения законът не планува използване на такива средства. Което значи, че или българските европейски прокурори не познават закона, или не се впечатляват, в случай че има нарушаване, стига да е в тяхна изгода.
На хартия работата на европейската прокуратура в България наподобява добре. Статистиката за 2024 година сочи, че се водят над 250 следствия. Само за година са формирани 97 нови каузи. Повдигнати са обаче обвинявания на едвам 14 души. И въпреки че висящите следствия са стотици, импортираните в съда са единствено 12. Осъдените лица пък са единствено 3. Това е статистика към края на 2024 година, само че от този момент нито темповете, нито методите на работа са се трансформирали.
Негативната наклонност в развиването на българския офис на европейската прокуратура в България бе ясна още през 2023 година Тогава се разбра, че редица прокурори напущат или търсят метод да бъдат преназначени на високи позиции в локалната прокуратура. Имаше и напуснали чиновници от администрация. Тогава от централния офис оповестиха, че ще извършат инспекция в България. Резултати по този начин и не бяха обявени.
Година и половина по-късно стартира абсурдът с българския европейски прокурор Георгиева. Преди това и тя, и Кьовеши загатнаха един емблематичен случай с българското Министерство на вътрешните работи – те описаха по какъв начин на българската полиция било подредено да обискира постройка по отношение на следствие за възможна корист с 70 млн. евро.
Още по тематиката:
" И познайте – служителите на реда не влязоха във всички офиси в тази сград. Те " пропуснаха " да влязат в най-важния офис. Защо? Това е добър въпрос ", описа тогава Кьовеши в изявление за " Сега ".
Няма обществена информация за виновните за този " пропуск " да е имало последици.
Горе-долу по това време се появиха първите сигнали, че към Георгиева може да избухне скандал. Бе оповестена информация, че персонално някогашният следовател Петров е подал сигнал, че българският европейски прокурор е взимала подкупи, с цел да въздейства върху следствия. Георгиева назова историята памфлет, само че няколко месеца по-късно се появи записът, след който против нея стартира дисциплинарната инспекция.
В последна сметка обстановката през днешния ден може да се опише по този начин – офисът на европейската прокуратура в България не може да се похвали с присъди, а единствено със кавги. Иначе казано – в България европейската прокуратура работи тъкмо като българската.
Надеждите и реалността
" Имаше доста очаквания, когато България сътвори своя офис на Европейската прокуратура, само че за жалост няма нито един добър образец до момента по тази причина, че българският офис на Европейската прокуратура работи и прави нещо значително ", разяснява пред Mediapool изпълнителният шеф на проверяващата фондация " Антикорупционен фонд " Бойко Станкушев.
Има доста странни събития, които влязоха във фокуса на нашето внимание по линия на следствията на " Антикорупционния фонд ". Основно следствието ни за корупция при разширението на стратегически значимото българско газохранилище в Чирен. Това е един миг, от който нататък просто беше изцяло срината активността на офиса на Европейската прокуратура в България. По това време българският член на ЕППО беше прокурор Теодора Георгиева
Данните от следствието на " Антикорупционния фонд " за Чирен посочваха с просто око, че стотици милиони евро са изхарчени напразно, а не са спазени процедурите, технологиите, едни сондажи са сменени с други, които са несъответствуващи.
Още по тематиката:
" Аз се чудя докога ще чакаме нещо съответно да излезе като информация за следствие на самата прокуратура? Вярно ли е или не е правилно произнесеното от прокурор Теодора Георгиева, че тя се усеща застрашена главно по отношение на делото за Чирен от глобения по " Магнитски " Пеевски ", споделя още Станкушев.
И добавя:
" Мисля, че в забележителна част на българското общество доверието към офиса на ЕППО се срина, тъй като доста хора се питат защо въобще съществува този офис и какъв е смисълът от това да съществува Европейска прокуратура. Никой сега не има вяра, че нещо ще се промени поради ЕППО. За мен персонално и за, доколкото знам, множеството мои сътрудници, както от фондация Антикорупционен фонд, по този начин и други български правосъдни публицисти от други медии, които се занимават с тази проблематика, нищо не е ясно към ЕППО. Това е една черна кутия. В момента този офис, който съществува, не излъчва никакви сигнали. Оттам ние не получаваме безусловно никакви тълкувания, подкрепени с фактология, никакви мнения. Ние все едно нямаме посланичество в Европейската прокуратура ".
Кадрите вземат решение всичко
Основният проблем в българския офис е подборът на прокурорите, уверена е правосъдният анализатор в Института за пазарна стопанска система Екатерина Баксанова.
" Има данни, че българският представител в ЕППО Теодора Георгиева е седяла на диванчето на Петьо Еврото. Колко от другите прокурори в българския офис на ЕППО са стояли на същия диван, ние не знаем ", споделя Баксанова.
Институционалната среда в България допуска неефективност на европейската прокуратура, добавя тя.
" Когато имаме овладяна страна, когато имаме институции, които са овладяни, има различен център на власт, отвън формалния, по какъв начин европейският прокурор да си свърши работата? Когато институциите не просто не оказват помощ, ами пречат и даже санкционират хората, които помогат на ЕППО ", споделя тя.
Митът Кьовеши в Румъния
В Румъния Кьовеши е освен това от прокурор и проверяващ. Тя е знак на един къс интервал, в който невъзможната битка с корупцията изглеждаше като нещо обикновено. Като началник на тамошното антикорупционно звено тя водеше следствия против министри, депутати и даже против свои сътрудници.
Кристиан Първуелску, декан на факултета по политически науки в Университета по обществена администрация разказва назначението ѝ за европейски основен прокурор като " миг на промяна ". Според него това е " опит за доближаване сред европейските правила и националните правни практики, както и тест за границите на автономията на страните членки ".
Според социолога Мирча Киву Кьовеши се е трансформирала в знак на битката с корупцията. След назначението ѝ в европейската прокуратура и неуспехите на няколко каузи с висок публичен интерес в Румъния обаче възприятието за изтощение у жителите се е върнало.
Още по тематиката:
Гръцкият опит
Отношението към Кьовеши в Гърция не е еднопосочно. По предписание медиите, по-близки до ръководещите, пишат за нея внимателно. За опозицонно настроените тя е нещо като модерна Темида от Брюксел, която въздава правораздаване.
От работата на европейската прокуратура в Гърция си заслужава да се упоменат две следствия. В едното става дума за 5.4 млн. евро от фондове, дадени за ремонт на пристанището в Пирея. Второто следствие е за заграбване на 55 млн. евро аграрни дотации. В него бе забъркан и някогашен министър на земеделието.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Самуил Димитров, Красен Николов, Mediapool (България), Mary Drosopoulos (OBCT), Гърция, Sebastian Pricop (Hotnews), Румъния.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ