"За Йонджи, с огромна любов" - на Йоан и Ангелина, жертви на родителско отчуждение
Името на основния воин от " Историята на дребната панда Йонджи " е композиция от имената на двете деца на създателя на книгата Розанджела де Фатима Свиеркоски - Йоан и Ангелина.
След като родителите им се разделят, бащата ги води скрито през 2015 година, и макар че съдът се произнася неколкократно в интерес на майката, никоя от виновните институции и до през днешния ден не се е заела да ги върне при нея.
В борбата за децата си Розанджела де Фатима Свиеркоски получава подпомагане само за редки и къси срещи с тях. Вече съвсем четири години тя ги вижда единствено няколко пъти, постоянно в наличието на обществени служащи на закрити врата в институции. За последната година и половина тя не може да играе с тях, да ги прегърне, не може даже персонално да им сервира дарове за рождените дни или да прекарат дружно някой празник.
Специалисти са открили, че Йоан и Ангелина са жертви на така наречен синдром на родителско отчуждаване - термин, с който психолозите назовават настъпващата при детето психическа контузия, когато единият родител съзнателно попречва контактите с другия и настройва децата против него. Последиците от тази контузия за детето могат да бъдат тежки и дълготрайни - ниска самокритика и самоомраза, меланхолия, нарушавания в развиването. Интервю с детския психолог Елена Енева по тематиката за родителското отчуждение можете да прочетете тук.
Такива случаи в България не са необичайност. Българският хелзинкски комитет продължава акцията си " Виж детето " за разпространение на казуса и за разяснение на отрицателните последици за децата, станали жертва на родителско отчуждение.
" Детски Дневник " разгласява фрагмент от " За Йонджи, с голяма обич ", възложен от създателя Розанджела де Фатима Свиеркоски с илюстрации от Весела Кучева. С покупката на тази брошура се подкрепя основаването на фондация, която да работи за ефикасни ограничения от институциите, с цел да могат децата да запазят пълноценния си контакт и с майката, и с бащата, даже когато са разграничени.
Йонджи беше доста специфичен - той беше талантлив с толкоз доста любов, че с цел да я съберат, в гърдите му биеха две сърца. Освен майка си Йонджиедома, Йонджи обичаше доста и своя по-голям брат Едо. Едо живееше доста надалеч, с цел да може да учи в университет, само че постоянно ги навестяваше и всички те си играеха дружно на най-различни игри, които мама измисляше.
Обожаваха да пеят и танцуват дружно на музиката на " Пъстричката кокошка " и " Изпяти думички ". Заедно пееха и " Отче наш " и се молеха по този начин: " Благодарим Ти, Отче небесни, че имаме храна, здрави сме и че сме дружно! Благослови също и Едо! "
Знаете ли какво най-вече обичаха да вършат дружно!? Обичаха да играят на " Пет дребни маймунки скачат на леглото ", както и на " Жаба Жабурана " и да се вършат на динозаври Обичаха също да четат " Книгата за числата ", книжката за дребното бяло зайче Флопси, както и доста други книжки.
Играеха си също на кунг-фу панда, тогава Йонджи се качваше " на конче " на гърба на майка си. Тя се преструваше, че пада и започваха да се боричкат през смях. Друг път Йонджи се държеше крепко за краката на майка си, до момента в който тя ходеше и се преструваше, че е коала, а не дребна прелестна панда с черни правоъгълници към очите
Йонджиедома обичаше всички игри, изкуства и планове, свързани с математика. Затова измисляше математически игри, които да играят всички дружно.
Един ден, обаче, до момента в който беше в детската градина, Йонджи беше похитен доста надалеч от мама Йонджиедома. Двете щастливи до неотдавна сърца на дребната панда се извършиха с горест. И както насладата и обичта му до неотдавна бяха двойни, по този начин в този момент се удвои и скръбта на Йонджи.
След като родителите им се разделят, бащата ги води скрито през 2015 година, и макар че съдът се произнася неколкократно в интерес на майката, никоя от виновните институции и до през днешния ден не се е заела да ги върне при нея.
В борбата за децата си Розанджела де Фатима Свиеркоски получава подпомагане само за редки и къси срещи с тях. Вече съвсем четири години тя ги вижда единствено няколко пъти, постоянно в наличието на обществени служащи на закрити врата в институции. За последната година и половина тя не може да играе с тях, да ги прегърне, не може даже персонално да им сервира дарове за рождените дни или да прекарат дружно някой празник.
Специалисти са открили, че Йоан и Ангелина са жертви на така наречен синдром на родителско отчуждаване - термин, с който психолозите назовават настъпващата при детето психическа контузия, когато единият родител съзнателно попречва контактите с другия и настройва децата против него. Последиците от тази контузия за детето могат да бъдат тежки и дълготрайни - ниска самокритика и самоомраза, меланхолия, нарушавания в развиването. Интервю с детския психолог Елена Енева по тематиката за родителското отчуждение можете да прочетете тук.
Такива случаи в България не са необичайност. Българският хелзинкски комитет продължава акцията си " Виж детето " за разпространение на казуса и за разяснение на отрицателните последици за децата, станали жертва на родителско отчуждение.
" Детски Дневник " разгласява фрагмент от " За Йонджи, с голяма обич ", възложен от създателя Розанджела де Фатима Свиеркоски с илюстрации от Весела Кучева. С покупката на тази брошура се подкрепя основаването на фондация, която да работи за ефикасни ограничения от институциите, с цел да могат децата да запазят пълноценния си контакт и с майката, и с бащата, даже когато са разграничени.
Йонджи беше доста специфичен - той беше талантлив с толкоз доста любов, че с цел да я съберат, в гърдите му биеха две сърца. Освен майка си Йонджиедома, Йонджи обичаше доста и своя по-голям брат Едо. Едо живееше доста надалеч, с цел да може да учи в университет, само че постоянно ги навестяваше и всички те си играеха дружно на най-различни игри, които мама измисляше.
Обожаваха да пеят и танцуват дружно на музиката на " Пъстричката кокошка " и " Изпяти думички ". Заедно пееха и " Отче наш " и се молеха по този начин: " Благодарим Ти, Отче небесни, че имаме храна, здрави сме и че сме дружно! Благослови също и Едо! "
Знаете ли какво най-вече обичаха да вършат дружно!? Обичаха да играят на " Пет дребни маймунки скачат на леглото ", както и на " Жаба Жабурана " и да се вършат на динозаври Обичаха също да четат " Книгата за числата ", книжката за дребното бяло зайче Флопси, както и доста други книжки.
Играеха си също на кунг-фу панда, тогава Йонджи се качваше " на конче " на гърба на майка си. Тя се преструваше, че пада и започваха да се боричкат през смях. Друг път Йонджи се държеше крепко за краката на майка си, до момента в който тя ходеше и се преструваше, че е коала, а не дребна прелестна панда с черни правоъгълници към очите
Йонджиедома обичаше всички игри, изкуства и планове, свързани с математика. Затова измисляше математически игри, които да играят всички дружно.
Един ден, обаче, до момента в който беше в детската градина, Йонджи беше похитен доста надалеч от мама Йонджиедома. Двете щастливи до неотдавна сърца на дребната панда се извършиха с горест. И както насладата и обичта му до неотдавна бяха двойни, по този начин в този момент се удвои и скръбта на Йонджи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ