Фредерик Шаслен: Имах късмета да срещна един уникален българин
Името на Фредерик Шаслен звучи не по-малко красиво и респектиращо от това на безсмъртния му сътрудник Фредерик Шопен. И тази паронимна заигравка не е инцидентна, тъй като французинът е измежду най-ярките модерни представители на класическата музика. Зад гърба си има впечатляваща биография и опит като диригент, композитор, пианист и публицист.
Той е тънък, внимателен и проницателен, приказва за просвета на звука и „ темперамент “ на оркестъра. Прави асоциации в творчеството си сред медицина и музика, рок и барок, класика и рап. И зад този самобитен фюжън стои една прекомерно необятно скроена персона, трансформирала самия живот в изкуство, въодушевено от музиката.
На 7 март, под диригентската палка на Шаслен, Софийската филхармония ще показа неговите „ Вариации за тромбон и оркестър върху симфония номер 3 от Г. Малер “, Четири последни песни от Рихард Щраус и Симфония номер 38 " Пражка " от Моцарт. Солисти са първият тромбонист на Концертгебау – Йорген ван Райен, и ученичката на Райна Кабаиванска – Мария Радоева.
Снимка: Личен списък на Фредерик Шаслен
Фредерик Шаслен споделя за първите си усещания от родните филхармоници, за своите учители – Даниел Баренбойм и Пиер Булез, до които се подрежда и българинът Владимир Кожухаров, за окарикатуряването на френските оркестри и за вдъхновението да написа освен ноти, само че и думи...
Успяхте ли да усетите характера на Софийската филхармония?
- Първата подготовка беше към три часа, само че усещанията, които си сътворих за това време, че вашите филхармоници са доста благи, доста чувствителни и доста дисциплинирани. А това е причина за един добър оркестър – дисциплинираност, сензитивност и положително отношение.
Коя просвета на звука Ви подхожда на Вас персонално, освен като диригент?
- Виенската просвета, когато приказваме за немска музика – от Моцарт до Рихард Щраус. Ако приказваме за италианската – обичам метода, по който се свири в Милано в Болоня.
За френската музика избирам американците и оркестърът от Кливланд. Защото ние, във Франция, загубихме тази просвета на звука, която беше присъща за френската просвета. Френските оркестри са се трансформирали в подигравка на немските оркестри. Виена – градът, в който съм учил, и в който пребивавам през по-голямата част от моето време, е притежател на тази раннокласическа немска просвета на звука.
Това окарикатуряване, за което говорите, окончателно ли е?
- Този развой е обратим и в това е отговорността на диригента. Американската музикална оркестрова школа, да вземем за пример, е основана и поддържана главно от маджарски диригенти. Докато в Париж се канят немски диригенти, обстановката ще бъде такава. Френските оркестри от години не наемат френски диригенти...
Възможно ли е един диригент да закърнее от неналичието на концерт и подготовки?
- Зависи от професионалния опит, който има диригентът. Много млади сътрудници започнаха да работят преди две-три години и когато беше разгласен локдаун поради пандемията, те се оказаха без насъбран опит.
Снимка: Даниел Димитров
Аз ръководя от 30 години, имам над 2000 постановки единствено като диригент. И напълно умерено мога да си разреша да имам почивка и да си умря, без да изгубя форма. През последната година не съм спирал да работя, имам близо 30 представления.
Ревнив ли сте към осъществяването на личните си произведения?
- Не, в противен случай, доста се веселя, изключително, когато някой го издирижира доста по-добре от мен. Защото, когато си композитор, ти държиш музиката да бъде изпълнявана по този начин, както е в главата ти, и не се сещаш за вариации или импровизации. Когато някои промени темпото или ритъма, и виждаш че може да бъде изсвирено и по различен метод – това е доста прелестно.
За последно се изненадах прелестно от сходна импровизация по време на запис на Диана Дамрау за диска ѝ Damrau Forеver. Първоначалната концепция за този албум, който е единствено от вокализи, е била да го запише с Еньо Мориконе. Но той е сложил изискване музиката да бъде записана по метода, по който е написана. Аз в действителност бях вторият вид. В края на една от вокализите, Дамрау направи такова акселерадо, че аз просто онемях от учудване. След това го записах и в партитурата.
Моцарт е бил бог, или, както Вие казвате, нравствен стопанин за Малер, Малер ли е Вашият господ?
- Да. Той е един от тях. Малер е моят нравствен лидер във връзка с свободата. Той е бил доста преносим и еластичен, и доста вманиачен. Аз, за жалост, не съм подобен. Но да вземем за пример в „ 11-те вариации “ (11 вариации за тромбон и оркестър върху симфония номер 3 от Г. Малер – бел. а.) съм се опитал да го последвам тъкмо по този метод – като разбърквам стилове – от фуга до рап. Минавам през всички музикални стилове сред тези два жанра. По този метод показвам моята респект към него.
Казвате, че нямате лудостта на Малер. А защо имате полуда в остатък?
- Достатъчно вманиачен съм да бъда диригент. (Смее се – бел. а.) Когато си помисля по какъв начин наподобявам в профил до момента в който ръководя, по какъв начин подрипвам и жестикулирам, мисля, че това е безспорната полуда.
В момента образовам двама френски артисти за филм, който се снима във Франция. Историята е за татко и наследник. Единият артист е от остарялото потомство Пиер Ардити (френски артист, роден през 1944 година – бел. а.) и той има някаква визия от диригентство. Но младият, когато ме видя какво върша, сподели: „ Това същинска работа ли е!? На теб ти заплащат да правиш това!? Това не може да е съществено! “ (Смее се – бел. а.)
Автор сте на есета за музиката и разказ за живота на Малер. Кога и по какъв начин усетихте тази нужда да пишете и да споделяте написаното?
- Имам книга, която се споделя „ Усещане за музика “ и това са бележки, които съм си водил през годините за взаимната си работа с други хора – за музиката такава, каквато е и такава, каквато си представям, че ще бъде. В един миг просто усетих, че е време всички тези бележки да бъдат събрани в едно книжно тяло.
Първата ми книга е теоретичен труд, чисто академично произведение. Докато втората, за Малер, е разказ. Случи се в интервал от една година, в който аз реконструирах Десетата симфония на Малер. Първоначалната концепция беше тя да бъде изпълнена тук, в София, само че е прекомерно огромно произведение, с цел да бъде показано при тези изключителни условия.
Докато работех по въпросната реорганизация, ми пристигна концепцията за книгата. В един миг започнах да се чувствам чисто шизофренично, все едно Малер е в мен. Така ми пристигна концепцията за книгата. В нея става въпрос за композитор, който е налегнат от духа на Малер. Той стартира да написа и да реконструира Десетата симфония и незавършените му творби, и в края на книгата става безусловно анормален. Малер изчезва и младият композитор стартира да написа още веднъж като себе си...
Имате мощна връзка прочувствена и професионална връзка с българския диригент Владимир Кожухаров. Казвате, че най-големият музикален урок в живота Ви е от него и обвързван с дирижирането и стабилността на ритъма. Тогава сте на 18. Що за човек беше този българин, който е безусловно чужд в родината си?
- Кожухаров се мести във Франция, когато е на 20 години. Той имаше по-добър френски от моя. Откри за мен доста френски създатели, които преди този момент не познавах.
Живееше доста близо до нашата къща в Париж и по този начин се запознахме. Знаех, че е диригент и че образова група от десетина младежи.
Беше извънредно топъл и сърдечен човек, доста невъздържан и отворен. Беше като вълшебник, разказваше ни доста вълшебни истории – за огромните български гори, в които се е губил, срещал е мечки и вълци... От него научих доста от аспектите на езотериката и религиите.
Снимка: Даниел Димитров
(Докато беседваме и върви превода, Шаслен стартира да написа sms на Кожухаров, с цел да ревизира дали към момента е жив, както споделя той, смеейки се. Междувременно, схваща, че брачната половинка ме Мишел към момента е във Facebook – бел. а.)
Той имаше огромен вкус – безусловно, само че тази вкус беше и към живота. Той харесваше живота, само че животът беше недопечен към него. Случи се огромна персонална покруса в фамилията. Неговият наследник беше мой другар, постоянно спеше в къщи, майка ми го обичаше като свое дете. Един ден, откакто се реалокираха в Монпелие, аз звъня по телефона да го чуя и разбирам, че е умрял в злополука. Бил е блъснат от рейс, до момента в който пресича улицата.
Мисля, че е след тази покруса Кожухаров се отхвърли от своята кариера на диригент и се посвети на преподаването. А той имаше огромно бъдеще.
Предавате ли неговите уроци на Вашите възпитаници?
- Да. Той ни учеше, че най-важното нещо за един музикант е да поддържа темпото. Караше ни постепенно, монотонно и отмерено да бием тарамбуки или барабанчета. Трябва да имате поради, че доста мъчно се поддържа еднообразен и постоянен темп. Младите са нетърпеливи и нормално забързват. Това го виждам и при моите възпитаници.
Най-важното нещо за един диригент е да поддържа непрекъснат и постоянен темп, споделяше той. Защото, в случай че не може да поддържа този темп, оркестърът го схваща.
Аз имах голям шанс, тъй като още по време на първия ми концерт оркестрантите усетиха, че аз мога да подкрепям постоянен темп. Моят шанс беше, че срещнах Кожухаров, когато бях на 18, а първият ми концерт беше на 20-годишна възраст.
Същото нещо се пробвам да предам в този момент и на моите възпитаници. И в случай че този вътрешен темп не излиза от сърцето ти, ти не можеш да бъдеш добър диригент.
За различен от Вашите учители – Даниел Баренбойм, казвате, че е огромен нападател, а за Пиер Булез – голям треньор. Каква е вашата роля на „ терена “?
- Аз съм доста добър наблюдаващ (Смее се – бел. а.). Като начало би трябвало да си призная, че изобщо не одобрявам футбола, макар че върша тези съпоставения. Като възпитаник бях единственият музикант в учебното заведение и всички ме мразеха, тъй като бях по-специален. Имам контузия от този момент, тъй като всички останали деца, които упражняваха футбол, ме биеха, когато дойдеше часа по физическо... И това е контузия, която към момента претърпявам...
Снимка: Даниел Димитров
Иначе, цялото ми семейство е бясно на тематика спорт. Баща ми беше състезателен публицист.
Като диригент се старая да съчетавам офанзивата с положителната треньорска работа. Защото един диригент би трябвало да възпитава оркестъра. Всичко в един оркестър е въпрос на добра подготовка. Например, Малер е бил извънреден екстроверт, само че по време на зрелище е бил доста обран и с доста простичко държание. Много е значимо да бъдеш друг, когато се постанова, и да можеш да концентрираш вниманието на оркестъра върху себе си.
От май 2019 година се приготвя новата Ви опера-мюзикъл „ Монте Кристо “, поръчана от Пласидо Доминго за операта в Лос Анджелис. Що за опера е това и какво пишете сега – думи или ноти?
- Започнах да пиша „ Монте Кристо “ в средата на 2017 и е приключих в средата на 2018-а година. Мои са и либретото, и музиката. Сега пиша нов мюзикъл за един португалски създател – Жозе Сарамаго (писател, драматург и публицист (1922-2010), издаван у нас под имената Жозе Сарамаго и Жузе Сарамаго – бел. а.). Премиерата се чака до година в Лисабон. Планирани са постановки и във Валенсия, Париж, Монте Карло, Болоня, Лисабон и Виена.
Снимка: Даниел Димитров
Фредерик Шаслен е роден през 1963 година в Париж. Получава образованието си в Парижката консерватория и в Моцартеума, в Залцбург. Между 1987 и 1989 година е помощник на Даниел Баренбойм. Бил е музикален шеф на Операта в Руан (1991-1994), Симфоничния оркестър на Йерусалим (1998-2001, 2011-2019), Манхаймския народен спектакъл (2004-2007), Операта на Санта Фе (2009-2013).
Дирижирал е голям брой оперни спектакли – в Метрополитън (Ню Йорк), операта в Лос Анджелис, Дойче опер – Берлин, Баварската щатсопер в Мюнхен, оперите в Лайпциг, Дрезден, Мадрид, Болоня, Рим, Венеция, Торино, Токио, Осло, Копенхаген. От 1997 година е постоянен гост-диригент на Виенската опера, където е дирижирал 250 спектакъла на 34 разнообразни произведения.
Автор е на пет опери, най-известна е „ Брулени хълмове “, и над 50 вокални произведения по стихове на Роберт Фрост и Жан Кокто. Откъси от оперите му са изпълнявани и записвани от Анна Нетребко, Натали Десай, Олга Перетятко, Диана Дамрау. Есето му „ Музика във всяко възприятие “ е оповестено в Париж (изд. France-Empire) и Германия (изд. Bohlau). През 2017 година излиза разказ за живота на Малер „ Да бъдеш Густав Малер “ (изд. Fayard, Париж).
Той е тънък, внимателен и проницателен, приказва за просвета на звука и „ темперамент “ на оркестъра. Прави асоциации в творчеството си сред медицина и музика, рок и барок, класика и рап. И зад този самобитен фюжън стои една прекомерно необятно скроена персона, трансформирала самия живот в изкуство, въодушевено от музиката.
На 7 март, под диригентската палка на Шаслен, Софийската филхармония ще показа неговите „ Вариации за тромбон и оркестър върху симфония номер 3 от Г. Малер “, Четири последни песни от Рихард Щраус и Симфония номер 38 " Пражка " от Моцарт. Солисти са първият тромбонист на Концертгебау – Йорген ван Райен, и ученичката на Райна Кабаиванска – Мария Радоева.
Снимка: Личен списък на Фредерик Шаслен
Фредерик Шаслен споделя за първите си усещания от родните филхармоници, за своите учители – Даниел Баренбойм и Пиер Булез, до които се подрежда и българинът Владимир Кожухаров, за окарикатуряването на френските оркестри и за вдъхновението да написа освен ноти, само че и думи...
Успяхте ли да усетите характера на Софийската филхармония?
- Първата подготовка беше към три часа, само че усещанията, които си сътворих за това време, че вашите филхармоници са доста благи, доста чувствителни и доста дисциплинирани. А това е причина за един добър оркестър – дисциплинираност, сензитивност и положително отношение.
Коя просвета на звука Ви подхожда на Вас персонално, освен като диригент?
- Виенската просвета, когато приказваме за немска музика – от Моцарт до Рихард Щраус. Ако приказваме за италианската – обичам метода, по който се свири в Милано в Болоня.
За френската музика избирам американците и оркестърът от Кливланд. Защото ние, във Франция, загубихме тази просвета на звука, която беше присъща за френската просвета. Френските оркестри са се трансформирали в подигравка на немските оркестри. Виена – градът, в който съм учил, и в който пребивавам през по-голямата част от моето време, е притежател на тази раннокласическа немска просвета на звука.
Това окарикатуряване, за което говорите, окончателно ли е?
- Този развой е обратим и в това е отговорността на диригента. Американската музикална оркестрова школа, да вземем за пример, е основана и поддържана главно от маджарски диригенти. Докато в Париж се канят немски диригенти, обстановката ще бъде такава. Френските оркестри от години не наемат френски диригенти...
Възможно ли е един диригент да закърнее от неналичието на концерт и подготовки?
- Зависи от професионалния опит, който има диригентът. Много млади сътрудници започнаха да работят преди две-три години и когато беше разгласен локдаун поради пандемията, те се оказаха без насъбран опит.
Снимка: Даниел Димитров
Аз ръководя от 30 години, имам над 2000 постановки единствено като диригент. И напълно умерено мога да си разреша да имам почивка и да си умря, без да изгубя форма. През последната година не съм спирал да работя, имам близо 30 представления.
Ревнив ли сте към осъществяването на личните си произведения?
- Не, в противен случай, доста се веселя, изключително, когато някой го издирижира доста по-добре от мен. Защото, когато си композитор, ти държиш музиката да бъде изпълнявана по този начин, както е в главата ти, и не се сещаш за вариации или импровизации. Когато някои промени темпото или ритъма, и виждаш че може да бъде изсвирено и по различен метод – това е доста прелестно.
За последно се изненадах прелестно от сходна импровизация по време на запис на Диана Дамрау за диска ѝ Damrau Forеver. Първоначалната концепция за този албум, който е единствено от вокализи, е била да го запише с Еньо Мориконе. Но той е сложил изискване музиката да бъде записана по метода, по който е написана. Аз в действителност бях вторият вид. В края на една от вокализите, Дамрау направи такова акселерадо, че аз просто онемях от учудване. След това го записах и в партитурата.
Моцарт е бил бог, или, както Вие казвате, нравствен стопанин за Малер, Малер ли е Вашият господ?
- Да. Той е един от тях. Малер е моят нравствен лидер във връзка с свободата. Той е бил доста преносим и еластичен, и доста вманиачен. Аз, за жалост, не съм подобен. Но да вземем за пример в „ 11-те вариации “ (11 вариации за тромбон и оркестър върху симфония номер 3 от Г. Малер – бел. а.) съм се опитал да го последвам тъкмо по този метод – като разбърквам стилове – от фуга до рап. Минавам през всички музикални стилове сред тези два жанра. По този метод показвам моята респект към него.
Казвате, че нямате лудостта на Малер. А защо имате полуда в остатък?
- Достатъчно вманиачен съм да бъда диригент. (Смее се – бел. а.) Когато си помисля по какъв начин наподобявам в профил до момента в който ръководя, по какъв начин подрипвам и жестикулирам, мисля, че това е безспорната полуда.
В момента образовам двама френски артисти за филм, който се снима във Франция. Историята е за татко и наследник. Единият артист е от остарялото потомство Пиер Ардити (френски артист, роден през 1944 година – бел. а.) и той има някаква визия от диригентство. Но младият, когато ме видя какво върша, сподели: „ Това същинска работа ли е!? На теб ти заплащат да правиш това!? Това не може да е съществено! “ (Смее се – бел. а.)
Автор сте на есета за музиката и разказ за живота на Малер. Кога и по какъв начин усетихте тази нужда да пишете и да споделяте написаното?
- Имам книга, която се споделя „ Усещане за музика “ и това са бележки, които съм си водил през годините за взаимната си работа с други хора – за музиката такава, каквато е и такава, каквато си представям, че ще бъде. В един миг просто усетих, че е време всички тези бележки да бъдат събрани в едно книжно тяло.
Първата ми книга е теоретичен труд, чисто академично произведение. Докато втората, за Малер, е разказ. Случи се в интервал от една година, в който аз реконструирах Десетата симфония на Малер. Първоначалната концепция беше тя да бъде изпълнена тук, в София, само че е прекомерно огромно произведение, с цел да бъде показано при тези изключителни условия.
Докато работех по въпросната реорганизация, ми пристигна концепцията за книгата. В един миг започнах да се чувствам чисто шизофренично, все едно Малер е в мен. Така ми пристигна концепцията за книгата. В нея става въпрос за композитор, който е налегнат от духа на Малер. Той стартира да написа и да реконструира Десетата симфония и незавършените му творби, и в края на книгата става безусловно анормален. Малер изчезва и младият композитор стартира да написа още веднъж като себе си...
Имате мощна връзка прочувствена и професионална връзка с българския диригент Владимир Кожухаров. Казвате, че най-големият музикален урок в живота Ви е от него и обвързван с дирижирането и стабилността на ритъма. Тогава сте на 18. Що за човек беше този българин, който е безусловно чужд в родината си?
- Кожухаров се мести във Франция, когато е на 20 години. Той имаше по-добър френски от моя. Откри за мен доста френски създатели, които преди този момент не познавах.
Живееше доста близо до нашата къща в Париж и по този начин се запознахме. Знаех, че е диригент и че образова група от десетина младежи.
Беше извънредно топъл и сърдечен човек, доста невъздържан и отворен. Беше като вълшебник, разказваше ни доста вълшебни истории – за огромните български гори, в които се е губил, срещал е мечки и вълци... От него научих доста от аспектите на езотериката и религиите.
Снимка: Даниел Димитров
(Докато беседваме и върви превода, Шаслен стартира да написа sms на Кожухаров, с цел да ревизира дали към момента е жив, както споделя той, смеейки се. Междувременно, схваща, че брачната половинка ме Мишел към момента е във Facebook – бел. а.)
Той имаше огромен вкус – безусловно, само че тази вкус беше и към живота. Той харесваше живота, само че животът беше недопечен към него. Случи се огромна персонална покруса в фамилията. Неговият наследник беше мой другар, постоянно спеше в къщи, майка ми го обичаше като свое дете. Един ден, откакто се реалокираха в Монпелие, аз звъня по телефона да го чуя и разбирам, че е умрял в злополука. Бил е блъснат от рейс, до момента в който пресича улицата.
Мисля, че е след тази покруса Кожухаров се отхвърли от своята кариера на диригент и се посвети на преподаването. А той имаше огромно бъдеще.
Предавате ли неговите уроци на Вашите възпитаници?
- Да. Той ни учеше, че най-важното нещо за един музикант е да поддържа темпото. Караше ни постепенно, монотонно и отмерено да бием тарамбуки или барабанчета. Трябва да имате поради, че доста мъчно се поддържа еднообразен и постоянен темп. Младите са нетърпеливи и нормално забързват. Това го виждам и при моите възпитаници.
Най-важното нещо за един диригент е да поддържа непрекъснат и постоянен темп, споделяше той. Защото, в случай че не може да поддържа този темп, оркестърът го схваща.
Аз имах голям шанс, тъй като още по време на първия ми концерт оркестрантите усетиха, че аз мога да подкрепям постоянен темп. Моят шанс беше, че срещнах Кожухаров, когато бях на 18, а първият ми концерт беше на 20-годишна възраст.
Същото нещо се пробвам да предам в този момент и на моите възпитаници. И в случай че този вътрешен темп не излиза от сърцето ти, ти не можеш да бъдеш добър диригент.
За различен от Вашите учители – Даниел Баренбойм, казвате, че е огромен нападател, а за Пиер Булез – голям треньор. Каква е вашата роля на „ терена “?
- Аз съм доста добър наблюдаващ (Смее се – бел. а.). Като начало би трябвало да си призная, че изобщо не одобрявам футбола, макар че върша тези съпоставения. Като възпитаник бях единственият музикант в учебното заведение и всички ме мразеха, тъй като бях по-специален. Имам контузия от този момент, тъй като всички останали деца, които упражняваха футбол, ме биеха, когато дойдеше часа по физическо... И това е контузия, която към момента претърпявам...
Снимка: Даниел Димитров
Иначе, цялото ми семейство е бясно на тематика спорт. Баща ми беше състезателен публицист.
Като диригент се старая да съчетавам офанзивата с положителната треньорска работа. Защото един диригент би трябвало да възпитава оркестъра. Всичко в един оркестър е въпрос на добра подготовка. Например, Малер е бил извънреден екстроверт, само че по време на зрелище е бил доста обран и с доста простичко държание. Много е значимо да бъдеш друг, когато се постанова, и да можеш да концентрираш вниманието на оркестъра върху себе си.
От май 2019 година се приготвя новата Ви опера-мюзикъл „ Монте Кристо “, поръчана от Пласидо Доминго за операта в Лос Анджелис. Що за опера е това и какво пишете сега – думи или ноти?
- Започнах да пиша „ Монте Кристо “ в средата на 2017 и е приключих в средата на 2018-а година. Мои са и либретото, и музиката. Сега пиша нов мюзикъл за един португалски създател – Жозе Сарамаго (писател, драматург и публицист (1922-2010), издаван у нас под имената Жозе Сарамаго и Жузе Сарамаго – бел. а.). Премиерата се чака до година в Лисабон. Планирани са постановки и във Валенсия, Париж, Монте Карло, Болоня, Лисабон и Виена.
Снимка: Даниел Димитров
Фредерик Шаслен е роден през 1963 година в Париж. Получава образованието си в Парижката консерватория и в Моцартеума, в Залцбург. Между 1987 и 1989 година е помощник на Даниел Баренбойм. Бил е музикален шеф на Операта в Руан (1991-1994), Симфоничния оркестър на Йерусалим (1998-2001, 2011-2019), Манхаймския народен спектакъл (2004-2007), Операта на Санта Фе (2009-2013).
Дирижирал е голям брой оперни спектакли – в Метрополитън (Ню Йорк), операта в Лос Анджелис, Дойче опер – Берлин, Баварската щатсопер в Мюнхен, оперите в Лайпциг, Дрезден, Мадрид, Болоня, Рим, Венеция, Торино, Токио, Осло, Копенхаген. От 1997 година е постоянен гост-диригент на Виенската опера, където е дирижирал 250 спектакъла на 34 разнообразни произведения.
Автор е на пет опери, най-известна е „ Брулени хълмове “, и над 50 вокални произведения по стихове на Роберт Фрост и Жан Кокто. Откъси от оперите му са изпълнявани и записвани от Анна Нетребко, Натали Десай, Олга Перетятко, Диана Дамрау. Есето му „ Музика във всяко възприятие “ е оповестено в Париж (изд. France-Empire) и Германия (изд. Bohlau). През 2017 година излиза разказ за живота на Малер „ Да бъдеш Густав Малер “ (изд. Fayard, Париж).
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ