Името на д-р Иван Касабов е почти забравено в българската

Името на доктор Иван Касабов е съвсем забравено в българската история. Имал бурно минало и заслуги в политическия живот на България през Възраждането. Той е преподавател, правист и литератор. Превежда от френски романа „ Тайният съд “ от Клеманс Робер. Касабов е измежду създателите на Българското книжовно сдружение през 1869 година, което след това се трансформира в Българска академия на науките.

Д-р Иван Касабов е роден в Лясковец през 1837 година Първоначално учи в родния си град, а след това продължава в Елена при известния по това време преподавател Иван Момчилов. Баща му Христо Касабов се занимавал с търговия и желал синът му да стане търговец. Затова го завел и настанил в Търново в търговски дюкян, с цел да изучи тънкостите на търговията. Младият мъж се задържал там осем, девет месеца. Искал да продължи образованието си в чужбина.

През юли 1851 година се завърнал в Лясковец. Срещнал се с Иван Хаджитодоров, който тогава учел в Белградската гимназия. Касабов го разпитал за живота в Белград и съумял да придума татко си да го изпрати там, с цел да продължи с учението си.

Той се съгласил и в края на август 1851 година Иван Касабов отпътувал с Иван Хаджитодоров и Кънчо Кесариев за Белград. Постъпил възпитаник във втори клас на учебното заведение. Там учи пет години. През това време се сближава с българските емигранти в Белград, трансформира се в техен секретар. Замесен е в доставката на 200 пушки за готвещите се да преминат в българско наши емигранти. Касабов е преследван от властта и се постанова да избяга от Сърбия. Отива във Виена, където с парична поддръжка и рекомендация от български търговци съумява да постъпи в Карловачката гимназия през септември 1857 година

В Карловец живеел в една квартира с приятеля си Иван Хаджитодоров. Двамата сполучливо приключили 7 клас.

След това Иван Касабов се завърнал в Лясковец за малко и отпътувал за Русе, където станал основен класен преподавател. Уредил учебното заведение с три класа. В Русе се сближава със сръбски емигранти, съперници на княз Александър Карагеоргевич. Когато през декември 1858 година сръбската скупщина изгонила Александър Карагеоргевич и поверила княжеското ръководство на княз Милош Обренович, за Касабов се разчистили пътищата към Белград. След като приключил образователната година отпътувал там. Издействал си сръбска стипендия от 8 талера на месец. Записал се студент в юридическия факултет на Висшата школа. За три години приключил курса по правни науки. 

По това време сътрудничи на вестник „ Дунавски лебед “ на Георги Раковски. През 1860 година написал книгата „ Освобождението на сърбите под Кара Георгия и Милоша Обреновича “, отдадена на княжеския престолонаследник Михаил Обренович. Книгата е отпечатана на държавни разходи в държавната печатница. Известно време, два-три месеца, се наложило Иван Касабов да редактира „ Дунавски лебед “ заради отсъствието на Раковски.

През 1862 година княз Михаил Обренович взел сръбския трон, потърсил мотиви и способи да се отърве от турското ръководство. Сърбите внушили на българските емигранти, че е пристигнало време да подкрепят едно българско въстание у нас. Раковски и Касабов се хванали да пишат писма до авторитетни българи в Свищов, Русе, Търново, Виена, Будапеща, Плоещ, Браила, Галац, Одеса и други Увещавали ги да събират пари и изпращат доброволци българи у нас, където ще се образуват български легии. Те ще бъдат готови в Българско, с цел да вдигнат въстание и освободят българите от иго.

В началото на април 1862 година Иван Касабов бил екипиран с пълномощие и бумаги, с които потегля за Браила, Белград, Виена при българите, от които е получил пари за националното дело и ги предал на Раковски. Той трябвало да въоръжи и облече българските доброволци. Така са подготвили към 1000 доброволци, които разделили на две легии. Едната ръководена от Раковски, а другата от Ильо Войвода.

Касабов останал в легията на Раковски, в която бил и Васил Друмев. След известни стъпки от сръбското държавно управление Раковски и Касабов се скарват. Лясковчанинът се включил към легията на Ильо Войвода, който потеглил към Крагуевац, с цел да бъде покрай турската граница, през която да мине в българска земя. Последвало помирение и конвенция сред турци и сърби. Тогава по насила българските легии се разтурили.

Касабов отишъл в Браила. Осигурил си издръжката от българи, с цел да продължи с юридическите науки в университета във Виена. За две години защитил докторат по право. Не можел да се завърне в България - прочут е с делата си пред турската власт и поради тях е преследван.

Гюргевските българи го повикали за основен преподавател, който да уреди новооткритото учебно заведение за българчета. Касабов изработил стратегия. На освещаването произнесъл слово, издадено на български и румънски език – „ Беседа изречена при освещаването и отварянето на българското национално учебно заведение в Гюргево “. Ръководи учебното заведение една образователна година, а след това е поканен от учебното настоятелство на Болградската гимназия за професор по славянска литература. Касабов приел, само че щом отишъл там не харесал средата и останал единствено две седмици.

Установил се в Букурещ към края на октомври 1865 година Живял дружно с Георги Раковски в една квартира, дружно са цяла зима. Касабов помагал на Раковски в книжовната му работа. Правели проекти за повдигане на въстание в България. На 11 февруари 1866 година румънскиятт княз Куза е свален от престола от Братияну и други либерали, които съчувствали на българските емигранти, като са ги употребявали за свои политически задания.

При тяхното ръководство Касабов поставил началото на „ Таен съзаклетен комитет “, по сходство на румънския, който свалил Куза, по пример на тайните италиански и френски сдружения – карбонари. Идеята за този комитет е утвърдена от привременното държавно управление на Йон Братияну.

Касабов намерил хора, които да сформират комитета – Д. Диамандеску, Ст. Репов, Ив. Адженов, Ат. Андреев и Х. Сяров, все забегнали в Румъния българи, които нито преди, нито по-късно са се показали в политически каузи. Този комитет трябвало да се споразумее с тайния централен румънски комитет, с цел да изработят „ една свещена коалиция сред румъните и българите “. Касабов и приятелите му изработили съглашението, само че румънците не подписали, тъй като си наредили добре работите, с избирането на собствен княз Карл I Хохенцолерн.

Този комитет е изпратен от Ат. Андреев в Търново с цел да образува там клон на Букурещкия комитет. Такива комитети са основани още в Свищов, Гюргево и Русе. Раковски не взел участие в централния комитет и се оповестил срещу него. Комитетът не развил някаква забележителна активност. 

Касабов напуснал Букурещ и се отправил към Плоещ, където разкрил българско учебно заведение и работил в него. В края на 1867 година станал редактор на вестник „ Народност “, орган на комитета. Заел мястото на първия редактор доктор Иван Богоров.

Касабов взема присъединяване в подготовката на четата на Хаджи Димитър. Снабдява войводите с една „ Прокламация към българския народ от привременното държавно управление в Балкана “, с един „ адрес “ на френски език даден на Хаджи Димитър за изпращане от Балкана до посланиците на Великите сили в Цариград и „ Мемоар до султан Абдул Азис “, преведен на френски език, отпечатани във вестник „ Народност “.

Той издава този вестник до юли 1869 година През същата година, април, написа разгласа към българския народ, от името на привременното българско държавно управление в Стара планина. Левски стартира основаването на революционни комитети. По напътствие на Касабов Апостолът отива в Лясковец при започване на май 1869 година, основава революционен комитет и оставя там от прокламациите.

Отначало Касабов има положителни връзки с Любен Каравелов и е сътрудничил в неговия вестник „ Свобода “. Но след тази си народополезна работа, доктор Касабов опетнил съгласно Каравелов по-нататъшния си живот в Румъния до Освобождението. Загърбил политичческия живот и се захванал с адвокатската си работа. Отказал се от националност и станал румънски жител.

Оженил се за богата жена, с цел да може да адвокатства в Румъния и да получи румънско гражданство. Това подчинение на Касабов ядосало Каравелов и той написа повестта „ Прогресист “, която отпечатва в сп. „ Знаме “ на 30 ноември 1875 година, бр. 22-23 и 24 от 14 дек 1875 година В повестта жигосва родоотстъпничеството на Иван Касабов, който се трансформира в воин на повестта му с името Ион Чучулигяно.

След Освобождението се завърнал в България. На 25 септември 1878 година е назначен за ръководител на първия Търновски областен съд. Бил е народен представител в Учредителното национално заседание през 1879. Издава вестник „ Народност “ и служи като асистент прокурор в Софийския апелативен съд, а през 1882 година е член на Върховния касационен съд. При същия съд е служил и като прокурор на поделение от 1887 до 27 март 1891 година

На тази дата е задържан от Стамболовото държавно управление, поради смелостта му да порицае неговата политика посредством публикация във в. „ Народни права “. След убийството на финансовия министър Христо Белчев, Касабов е задържан още веднъж – 45 дни е в столичните сектори, без правосъдно разпореждане и разпит. Интернират го в Лясковец, където Иван Москов Бумбалов му обръснал брадата. С помощта на другар Касабов избягал през Дунав в Белгия. Останал четири години и се завърнал в България след рухването на Стамболов. През 1894 година станал арбитър във Върховния касационен съд.

Починал на 19 юни 1911 година в София и е заровен на държавни разходи, поради заслугите му към българския народ и страна.

По време на Стамболовия режим е написал, а по-късно е издал „ Дипломатически индикатор за правата и функционалностите на дипломатическите и консулските сътрудници “, София, 1896 година Също „ Метода за едно рационално предавание на интернационалното право в висший курс и за частно проучване “, София 1897 година Издава и листовка „ Русия и българский въпрос “, С. 1895 година

През 1905 година отпечатва „ Моите мемоари от възраждането на България с революционни хрумвания “. Книгата има посвещение: „ Посвещавам този отпечатък от живота ми в спомен на моите обичани съграждани в Лясковец “.