Грешните предсказания на баба Ванга
Името на Баба Ванга неотдавна се завърна в интернационалните медии . Поводът е нов материал на английския канал Sky HISTORY, който проучва най-известните и най-грешните ѝ предсказания.
Вангелия Пандева Гущерова (по татко Сурчева) е родена през 1911 година в град Струмица. След тежък случай на 12-годишна възраст, при който губи зрението си, тя стартира да твърди, че има качества да „ вижда “ бъдещето. В идващите десетилетия Ванга се трансформира в една от най-популярните мистични фигури в Източна Европа, а след гибелта си през 1996 година — и в световен феномен.
Според нейните почитатели тя е предсказала редица международни събития — от злополуката в Чернобил през 1986 година и цунамито в Индийския океан през 2004 година до възхода на терористичната формация „ Ислямска страна “. Нейните думи обаче постоянно доближават до обществеността посредством вторични източници, а истински записи от нейните пророчества съвсем не съществуват. Именно това подхранва разногласията сред вярващите и скептиците.
„ Надеждността на нейните предсказания остава противоречива. Част от тях могат да се поясняват като съвпадения, а други са искрено неправилни, “ означават създателите на разбора в Sky HISTORY.
Сред най-често представени неверни прогнози са:
изказванието, че Барак Обама ще бъде последният президент на Съединени американски щати ;
предсказване за инвазия на извънземни през 2023 година , която по този начин и не се случи;
визия за обезлюдяването на Европа до 2016 г.;
предизвестие за Трета международна война, започваща през 2010 година
Международни издания като The Guardian, BBC и National Geographic също са разглеждали феномена „ Баба Ванга “ . Те акцентират, че множеството изказвания за нейните пророчества се появяват постфактум — след настъпването на обещано събитие — и постоянно се базират на тълкования, преразкази и даже преводачески неточности.
Въпреки това въздействието на пророчицата остава осезаемо. Домът ѝ в местността Рупите е трансфорат в музей, посещаван годишно от хиляди поклонници. Там се намира и църквата „ Света Петка Българска “, издигната по нейна самодейност. Според данни на Българската академия на науките мястото е измежду най-посещаваните културно-религиозни обекти в страната.
В интернационален проект Баба Ванга постоянно се появява в известната просвета — нейното име попада в документални филми на History Channel, Discovery и Netflix, а всяка година в края на декември обществените мрежи „ възраждат “ нейните хипотетични прогнози за идната година.
Междувременно редица откриватели акцентират, че феноменът Ванга е значим освен като мистично събитие, само че и като социокултурен феномен . Проф. Елена Маринова от Софийския университет разяснява пред Deutsche Welle, че „ обликът на Баба Ванга отразява потребността на хората от духовна ориентировка и религия в несигурни времена. Тя е знак на национална мъдрост и вътрешен глас, без значение от действителността на нейните пророчества “.
Днес, съвсем три десетилетия след гибелта ѝ, Баба Ванга остава една от най-разпознаваемите персони, произлезли от България. За някои – визионерка с необясними качества. За други – мит, построен от клюки и медийна сензация.
