След 18 години на върха на световната анимация: Антони Христов отново в България
Името му стои под едни от най-известните анимационни филми на последните десетилетия - измежду тях са „ Търсенето на Немо ”, „ Феноменалните ” и „ Уоли ” .
В продължение на 18 години българинът Антони Христов е живописен шеф в студио „ Pixar ”, отличено с редица „ Оскар ”-и за достижения в анимацията. След блестяща кариера оттатък океана, той взема решение да се завърне още веднъж в България .
Днес лампата на „ Pixar ” е може би най-известната лампа в света. Преди 18 години обаче, крушката на Pixar преди малко е светнала. Именно тогава, в световноизвестното през днешния ден студио попада един българин.
„ Когато започнах да работя там, трябваше да го спелувам, когато се обаждам в банката: „ Къде работиш? ” – „ В Pixar ”, „ Как, PIckStar? ” – „ Не, Pixar – P-i-x-a-r ”, не знаеха, не бяха чували ”, споделя Антон Христов , дълготраен живописен шеф в студиото за анимационни филми. По думите му тогава в Pixar са работели над 200 индивида, до момента в който през днешния ден са към 1400.
Преди да стигне до Pixar , Антони Христов извървява дълъг път - той стартира от София през 80-те, криволичи незаконно през границата с Югославия , с цел да стигне до Америка .-->
На въпрос по какъв начин и за какво е напуснал България , Антони дава отговор: „ По принцип хората сигурно желаят да чуят някаква по-възвишена мотивация. Обаче то си беше от мощно изразено възприятие за безчинство. Споделих с доста хора, тъй като не бях доста интелигентен. Казахме на половината си съученици, че ще бягаме през границата и за благополучие никой не ни съобщи. Но съгласно мен една от повода за това беше, че не ни имаха вяра. Не съм го мислил даже – какво ще стане, откакто избягам. Нямаше проект Б ”.
План А е Америка
„ Повечето хора, които не са били в Щатите, познават Щатите през Холивуд, през филмите, а филмът е идеализирана версия на каквото и да е. Аз си представях, че там всички се състезават със спортни коли по улиците, тъй като съм гледал Bullitt преди време. Да съм почтен, когато се озовах в Щатите след Австрия, беше огромно отчаяние. Ние отидохме в Холивуд. Забиха ни в един хотел в най-гадната част на Холивуд. Там се стрелят нощно време, викат, бият се… всевъзможни неща, обаче беше цветно... Аз обичам такива цветни осъществявания, тъй че ми беше доста занимателно ”, спомня си българинът.
Преди да се потопи във филмовата промишленост , Антони минава през тази за бързо хранене:
„ Първата ми нересторантска работа беше една реклама за американските пощи. Тя представляваше един пощальон, който излиза от пощата и се превръщаше в орел ”.
Годината е 1986-а. Оттам колелото се завърта – от дребната компания, в която работи почасово над рекламата за пощите, Антони се озовава в студиата на Disney, където стартира като помощник, който почиства рисунките.
„ Не съм от хората, които възнамеряват нещата. Аз съм от вида, който като види някаква опция, се възползва от нея. Според мен има доста хора, които са устремени в някаква цел, следват я и я реализират вероятно. Но казусът с подобен типаж е, че нормално изпускат доста благоприятни условия към тях, тъй като не ги виждат, прекомерно са съсредоточени на там, където отиват ”, споделя Антони Христов.
Pixar се появява безусловно инцидентно в живота му: „ Целият ми живот е случайност – хора, които познаваш и нещо се случва … Аз съм малко като Форест Гъмп, на мен ми се случва… Винаги бях там, когато Стив Джобс стартира в Pixar, бях там, когато всичко се случи. Защо бях там? Ами не знам, просто по този начин ми се подреждат нещата, не съм се старал. Късметът на простака, на безгрижния и безхаберния.
Годината е 2000-а. Антони Христов става живописен шеф на Pixar .
Запитан от кое място идва вдъхновението , българинът споделя: От безусловно всичко, аз не изключвам безусловно никакви източници на ентусиазъм, да вземем за пример – Андрю Стентън, който беше нашият шеф на „ Търсенето на Немо ”, зъболекарският офис на Немо – това е неговият детски зъболекарски офис, в който е ходил с смут ”.
Има ли някой Ваш спомен, вграден във филмите, които сте правили?
Например, във „ Феноменалните ” 2 на един от фрагментите има един афиш, на който написа Christov Bulgarian Overall sales. Тези, сукманите за бачкане, работните, и написа Christov Bulgarian Overall sales. Идеята не е моя. Човекът, който беше графичен дизайн го направи и аз като видях, умрях от смях.
Какво е да се работи в подобен един екип, звучи като непрекъсната веселба? Така ли е?
Не, тъй като бачкането си е бачкане. Както споделяме ние, българите, в случай че беше ваучър, нямаше да му споделяме бачкане. Ние си взимаме работата насериозно, само че не се взимаме себе си насериозно. Но работата си е съществено нещо.
Антони Христов напуща България от безчинство, а за какво се прибира? Горе-долу от същото, тъй като човек не би трябвало да прави същото нещо вечно. Просто най-малко един-два пъти да се преориентира, да опита нещо друго.
„ Никога не съм желал да оставам там вечно или отвън България. Събуждам се с усмивка всяка заран, че нямам билет за връщане, тъй като всякога, когато си идвах в България, тоя билет за връщане ми тежеше като брадва над главата. Сега съм доста благополучен, всеки ден съм благополучен, че съм тук. Преди две-три години започнах една академия за цифрови изкуства в Рим , която се разви, в този момент тук отваряме друга, която ще е още по-голяма ”, споделя Антони.
Около Академията на Антони Христов се сплотяват най-големите експерти в областта на гейм дизайна, анимацията и рекламата. Идеята на учебното заведение, което след броени месеци ще отвори порти, е да обезпечи знанията, а и контактите с най-хубавите в региона.
„ Едно нещо, което не желая да върша, е това да упражнявам емигранти. Макар че аз съм отговорен, аз съм излязъл.. Имам едно кофти подозрение, че съм станал причина доста хора да излязат от България с интервютата, които съм давал. Защото ето, аз съм живописен шеф в Pixar и някое дете младо ще си каже: „ О, аз също желая да бъда! ”. Ок, лист: първо, излизам от България, второ, върша това, това и това. Малко съм отговорен, че с предходни телевизионни изявлението съм подтикнал доста младежи да излязат отсам. С това изявление, обаче, желая да накарам доста младежи да останат. Това е моята задача – ще бъде нещо, което желая да направя и да оставя след себе си. И да остане ”, безапелационен е дългогодишният живописен шеф в студиото за анимационни филми Pixar.
В продължение на 18 години българинът Антони Христов е живописен шеф в студио „ Pixar ”, отличено с редица „ Оскар ”-и за достижения в анимацията. След блестяща кариера оттатък океана, той взема решение да се завърне още веднъж в България .
Днес лампата на „ Pixar ” е може би най-известната лампа в света. Преди 18 години обаче, крушката на Pixar преди малко е светнала. Именно тогава, в световноизвестното през днешния ден студио попада един българин.
„ Когато започнах да работя там, трябваше да го спелувам, когато се обаждам в банката: „ Къде работиш? ” – „ В Pixar ”, „ Как, PIckStar? ” – „ Не, Pixar – P-i-x-a-r ”, не знаеха, не бяха чували ”, споделя Антон Христов , дълготраен живописен шеф в студиото за анимационни филми. По думите му тогава в Pixar са работели над 200 индивида, до момента в който през днешния ден са към 1400.
Преди да стигне до Pixar , Антони Христов извървява дълъг път - той стартира от София през 80-те, криволичи незаконно през границата с Югославия , с цел да стигне до Америка .-->
На въпрос по какъв начин и за какво е напуснал България , Антони дава отговор: „ По принцип хората сигурно желаят да чуят някаква по-възвишена мотивация. Обаче то си беше от мощно изразено възприятие за безчинство. Споделих с доста хора, тъй като не бях доста интелигентен. Казахме на половината си съученици, че ще бягаме през границата и за благополучие никой не ни съобщи. Но съгласно мен една от повода за това беше, че не ни имаха вяра. Не съм го мислил даже – какво ще стане, откакто избягам. Нямаше проект Б ”.
План А е Америка
„ Повечето хора, които не са били в Щатите, познават Щатите през Холивуд, през филмите, а филмът е идеализирана версия на каквото и да е. Аз си представях, че там всички се състезават със спортни коли по улиците, тъй като съм гледал Bullitt преди време. Да съм почтен, когато се озовах в Щатите след Австрия, беше огромно отчаяние. Ние отидохме в Холивуд. Забиха ни в един хотел в най-гадната част на Холивуд. Там се стрелят нощно време, викат, бият се… всевъзможни неща, обаче беше цветно... Аз обичам такива цветни осъществявания, тъй че ми беше доста занимателно ”, спомня си българинът.
Преди да се потопи във филмовата промишленост , Антони минава през тази за бързо хранене:
„ Първата ми нересторантска работа беше една реклама за американските пощи. Тя представляваше един пощальон, който излиза от пощата и се превръщаше в орел ”.
Годината е 1986-а. Оттам колелото се завърта – от дребната компания, в която работи почасово над рекламата за пощите, Антони се озовава в студиата на Disney, където стартира като помощник, който почиства рисунките.
„ Не съм от хората, които възнамеряват нещата. Аз съм от вида, който като види някаква опция, се възползва от нея. Според мен има доста хора, които са устремени в някаква цел, следват я и я реализират вероятно. Но казусът с подобен типаж е, че нормално изпускат доста благоприятни условия към тях, тъй като не ги виждат, прекомерно са съсредоточени на там, където отиват ”, споделя Антони Христов.
Pixar се появява безусловно инцидентно в живота му: „ Целият ми живот е случайност – хора, които познаваш и нещо се случва … Аз съм малко като Форест Гъмп, на мен ми се случва… Винаги бях там, когато Стив Джобс стартира в Pixar, бях там, когато всичко се случи. Защо бях там? Ами не знам, просто по този начин ми се подреждат нещата, не съм се старал. Късметът на простака, на безгрижния и безхаберния.
Годината е 2000-а. Антони Христов става живописен шеф на Pixar .
Запитан от кое място идва вдъхновението , българинът споделя: От безусловно всичко, аз не изключвам безусловно никакви източници на ентусиазъм, да вземем за пример – Андрю Стентън, който беше нашият шеф на „ Търсенето на Немо ”, зъболекарският офис на Немо – това е неговият детски зъболекарски офис, в който е ходил с смут ”.
Има ли някой Ваш спомен, вграден във филмите, които сте правили?
Например, във „ Феноменалните ” 2 на един от фрагментите има един афиш, на който написа Christov Bulgarian Overall sales. Тези, сукманите за бачкане, работните, и написа Christov Bulgarian Overall sales. Идеята не е моя. Човекът, който беше графичен дизайн го направи и аз като видях, умрях от смях.
Какво е да се работи в подобен един екип, звучи като непрекъсната веселба? Така ли е?
Не, тъй като бачкането си е бачкане. Както споделяме ние, българите, в случай че беше ваучър, нямаше да му споделяме бачкане. Ние си взимаме работата насериозно, само че не се взимаме себе си насериозно. Но работата си е съществено нещо.
Антони Христов напуща България от безчинство, а за какво се прибира? Горе-долу от същото, тъй като човек не би трябвало да прави същото нещо вечно. Просто най-малко един-два пъти да се преориентира, да опита нещо друго.
„ Никога не съм желал да оставам там вечно или отвън България. Събуждам се с усмивка всяка заран, че нямам билет за връщане, тъй като всякога, когато си идвах в България, тоя билет за връщане ми тежеше като брадва над главата. Сега съм доста благополучен, всеки ден съм благополучен, че съм тук. Преди две-три години започнах една академия за цифрови изкуства в Рим , която се разви, в този момент тук отваряме друга, която ще е още по-голяма ”, споделя Антони.
Около Академията на Антони Христов се сплотяват най-големите експерти в областта на гейм дизайна, анимацията и рекламата. Идеята на учебното заведение, което след броени месеци ще отвори порти, е да обезпечи знанията, а и контактите с най-хубавите в региона.
„ Едно нещо, което не желая да върша, е това да упражнявам емигранти. Макар че аз съм отговорен, аз съм излязъл.. Имам едно кофти подозрение, че съм станал причина доста хора да излязат от България с интервютата, които съм давал. Защото ето, аз съм живописен шеф в Pixar и някое дете младо ще си каже: „ О, аз също желая да бъда! ”. Ок, лист: първо, излизам от България, второ, върша това, това и това. Малко съм отговорен, че с предходни телевизионни изявлението съм подтикнал доста младежи да излязат отсам. С това изявление, обаче, желая да накарам доста младежи да останат. Това е моята задача – ще бъде нещо, което желая да направя и да оставя след себе си. И да остане ”, безапелационен е дългогодишният живописен шеф в студиото за анимационни филми Pixar.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ