Името му е Ханс Петер Мюлер, но го наричат просто

Името му е Ханс Петер Мюлер, само че го назовават просто Ханзи и остава в историята като една от първите поп звезди на Бундеслигата. В края на ученическите си години футболистът става шести в телевизионната ранглиста на паметното списание „ Bravo “.

Тийнейджърското списание Bravo с Ашли Тисдейл на корицата

Но Мюлер бързо демонстрира, че на терена го чака още по-бляскаво бъдеще. Дебютира в средата на 70-те с два гола против настоящия международен първенец Байерн Мюнхени това е повече от мечтано начало. За 21-вия си рожден ден халфът получава 6000 приветствени картички от почитатели и последователки. Някои прибавят за цвят и по някоя гола фотография. По-дръзка дама пък непосредствено му написа: „ Ще дойда в съблекалнята. Не бъди страхливец “.

В първата си година в Бундеслигата Ханзи оказва помощ на завърналия се в елита Щутгарт да приключи четвърти в класирането. През 1978-а „ швабите “ стигат и до второто място. А Ханзи към този момент е част от националния тим. Елегантният плеймейкър записва четири мача на международното в Аржентина, само че върхът е две години по-късно, когато победи на европейското състезание.

„ След финала с още 5-6 съотборника искахме да се позабавляваме в Рим. Промъкнахме се през кухнята на ресторанта и скочихме от прозореца. Едно от момчетата даже се наряза на едно счупено стъкло “, споделя Мюлер.

Особено място в сърцето му заема Италия. „ Нерадзурите “ го притеглят след международното в Испания през 1982 година, което е последният огромен конгрес в кариерата на Мюлер.

„ Представителите на Интер бяха донесли на договарянията макет с изключителна акуратност на стадион „ Сан Сиро “ и ми споделиха: „ Тук ще играеш “. Направо настръхнах – спомня си Ханзи. – Първата оферта от тях беше пристигнала още през 1980-а, само че тогава ми се струваше, че наподобява малко несериозно.

Пресата ме подлагаше на критика. Някои даже язвително отбелязваха, че торбата с лед ми е най-хубавият другар. Все отново имах и много хубави моменти там. Вкарах на Милан и хората ме харесваха. Веднъж звъннах на един другар, само че бях сбъркал номера. Вдигна една жена, която бързо ме позна и сподели: „ Изчакайте, синът ми ви е огромен почитател, ще се радва да ви чуе. “ Обади ми се едно малко момче, с което си говорихме 10 минути. “

Рано-рано Мюлер е отписан и за националния тим – след слаб мач през есента на 1983 година против Унгария селекционерът Юп Дервал го зачертава вечно.

„ Ако по това време играеш за тим в чужбина, просто изчезваш от радара – изяснява Ханзи. – Нямаше нито DAZN, нито Sky. В Германия можеше да схванеш какво се случва в Италия единствено с резултатите във вестника. Нищо повече. Аз карах моите родители да ми записват „ Шпортшау “ всеки уикенд и да ми пращат касетата по пощата, с цел да виждам какво се е случило в кръга в Бундеслигата. “

„ Играхме контрола с Бразилия през 1981-ва в Щутгарт – стартира Мюлер. – С жена ми таман се бяхме нанесли в нова къща с подземие за празненства и предложих с отбора да пием по едно след срещата. На селекционера Дервал му хареса концепцията. Шустер трябваше да лети в 6 ч. сутринта за Барселона, тъй като му предстоеше значим мач за Купата на Испания и беше помолил Тони Шумахер да го извини пред треньора. Към 12 вечерта към този момент бяхме съществено подпийнали и Дервал попита къде е Бернд. Точно в този миг обаче Шумахер евентуално е бил до тоалетна. Треньорът звъннал в хотелската стая на Шустер, вдигнала жена му, споделила, че спи и затворила. Това побърка Дервал, който сподели, че Бернд завършва с националния тим. Огромно неразбирателство! “

След напускането на Интер Ханзи Мюлер играе за Комо преди да се причисли към австрийския Сваровски (Тирол). С отбора от Инсбрук стига до две шампионски трофеи на страната и полуфинал за Купата на УЕФА.

Ханзи като по-възрастен

„ С шефа на съдиите даже станахме другари “, смее се Ханзи.

За пиперливия темперамент на Мюлер по сложния метод научава и почитател на ЛАСК Линц, който си потегля със строшен нос от конфликта с футболиста.

„ Бях в някакъв търговски център преди срещата и двама очевидно пияни потеглиха да ме атакуват. Трябваше да се защитя – споделя Ханзи. – Много смешно беше, че един служител на реда влезе в съблекалнята и сподели: „ Г-н Мюлер, апелирам, последвайте ме “. Двамата ми нападатели нещо се бяха оплели в показанията против мен и стана ясно, че съм почтен. Но те са имали време да се обадят в „ Кронен цайтунг “, да се оплачат от мен и да заявят, че не би трябвало да играя в никакъв случай повече. “