Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински произход и

Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински генезис и през днешния ден се употребяват в съвсем целия свят. До VIII век преди Рождество Христово римският календар има 10 месеца, само че Нума Помпилий – директният правоприемник на Ромул и Рем, прибавя два нови месеца (януари и февруари).
Това той прави, с цел да изравни календарната година, която дотогава е била 304 дни, с лунната, която има 355 дни, написа www.highviewart.com,
В предишното нашите предшественици употребявали напълно български имена за месеците, които ние сме не запомнили през днешния ден, а те звучат толкоз своеобразно и красиво. Ето по какъв начин са ги наричали:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) – по този начин старите българи назовават месец януари.
„ Месецът на горящия пън “ – това е смисъла на старобългарски.
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) – по този начин старите българи назовават месец февруари.
„ Месецът на страшния лед “ – това е смисъла на старобългарски.
3. Сухи (Сух) – по този начин старите българи назовават месец март.
„ Сухият месец “ – това е смисъла на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) – по този начин старите българи назовават месец април.
„ Многоцветният месец “ – това е смисъла на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) – по този начин старите българи назовават месец май.
„ Тревистият месец “ – това е смисъла на старобългарски.
6. Изок (Червеник) – по този начин старите българи назовават месец юни.
„ Червеният месец “ – това е смисъла на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – по този начин старите българи назовават месец юли.
„ Месецът на жътвата “ – това е смисъла на старобългарски.
8. Зарев (Орач) – по този начин старите българи назовават месец август.
„ Месецът на оранта “ – това е смисъла на старобългарски.
9. Руен (Руй) – по този начин старите българи назовават месец септември.
„ Изобилният (плодородният) месец “ – това е смисъла на старобългарски.
10. Листопад – по този начин старите българи назовават месец октомври.
„ Месецът на падащите листа “ – това е смисъла на старобългарски.
11. Груден – по този начин старите българи назовават месец ноември.
„ Месецът на грудките “ – това е смисъла на старобългарски.
12. Студен – по този начин старите българи назовават месец декември.
„ Студеният месец “ – това е смисъла на старобългарски.