Имайки предвид, че сойката има над 30 подвида, може да

Имайки поради, че сойката има над 30 подвида, може да предположим в какво многообразие от цветове на оперението по отношение на географската територия, която населват. Това е един от най-шарените членове на семейство Corvidae, елементарно отличим от другите по характерните си окраски. Освен това е измежду най-красивите птици.

Идентифицирането на сойката (всички 30 нейни подвида) е сложна задача за орнитолозите, само че един път сполучливо, ще помогне оценяването на птицата даже повече от в този момент. Латинското название на типа е Garrulus glandarius.

Продължителността на живота на птицата е от 3 до 5 години. Размерът ѝ не надвишава 35 сантиметра, а тежестта – 160 грама. Размахът на крилата доближава 58 сантиметра. Тя не е заплашен от изгубване тип (статус „ незастрашен “).

Описание на сойката

Птицата е относително внушителна с размерите си, които в композиция с отличителните окраски могат да бъдат положително начало по пътя към идентификацията на животното. Черният клюн на сойката е относително пай и пълен, леко задебелен и заобиколен от характерни околочовкови „ косъмчета “ в основата му.

Женските и мъжките сойки са сходни на външен тип, само че по отношение на местообитанието оперението и шарките на главата варират. Горните елементи на тялото нормално са оцветени розово-кафяво до ръждиво, като гърба е сиво до сиво-кафяв. Крилата са черни, с дебела бяла линия и бяло връхче на първичните пера.

Горните елементи на крилата пък са светлосини, с ограждение от черно. Коремчето е белезникаво бялo дружно с гушката. Типичен за птицата е черния мустак. Крупата и подопашието са бели. Короната и лицето варират сред черно-кафяво и бяло-кафяво. Челото може да е ярко или мрачно.

Сигурно е за опашката, че е черна и леко заоблена при цялостно разтваряне. Крачетата са светли, както и ириса на очите, който е оцветен от жълто до светлосиньо. Малките сойчета наподобяват по багра родителите си, само че с преобладаване на тъмното оперение и не толкоз добре обособени маркировки на главата.

Познаващите сойката ще ви убедят, че това е една от най-кресливите птици, чийто богат репертоар съставлява серия от писъци, свиркания и викове. Един от най-честите е сухото грачене вид „ ааааак-ааааак “, когато са превъзбудени, усещат опасност или летят. То се повтаря 2-3 пъти нормално, с идентична дължина на звука, и стопира. Сойките се славят с уменията си да имитират звуци (като папагалите), изключително издаваните от хищни птици като ястреби, сови.

Вариацията от сойки е внушителна – дотам, че е мъчно да се каже характерността на всяка локална популация. Африканските и Средноевропейските сойки да вземем за пример имат черна корона, само че първите са с тъмни чела, а вторите – с бели. Европейските птици, въпреки това, са с кафяво-черни маркировки на короната, само че не може да се каже, че тя е изцяло тъмна.

Степента на бяло оперение също варира сред подтиповете. Евразия, Китай и Хокайдо имат типове с канелено-червени оперения на главата и бузите.

Местообитание на сойката

Сойките са фенове на гъсти, широколистни гори, най-вече обитаеми с дъбове и букове, само че популации се срещат в смесени и иглолистни гори, а и освен. Сойките живеят в паркове, градини, дворове, богати на най-разнообразна флора. Птицата целогодишно населява една територия. Ареалът на типа стартира от Англия до Северозападна Африка, включвайки скандинавските страни, Близкия Изток, Русия, Китай, Япония, както и Северна Индия.

Миграция на сойките

Често зимният сезон кара сойката да мигрира, търсеща неуморно хранителен запас от място на място. Това държание обаче не може напълно да се дефинира като миграция, защото не визира огромни дистанции. Възможно е планинските животни да слязат на по-ниска надморска височина при по-сурово време.

Поведение на сойката

Птицата е самостоятелна и рядко се срещат двойки – най-много през размножителния сезон, формирайки дребни ята през по-студения сезон. Интересно при държанието на сойката е, че тя е срамежлива, елементарно се плаши. Бавният, видимо аматьорски летеж с криволичеща траектория е характерен за типа. Смятат се за интелигентни птици, способни даже да играят игри и да се включват в други завладяващи действия.

Хранене на сойката

Кресливците на гората са всеядни и няма да откажат да дегустират всякаква храна. Сойката се храни с ядки, плодове, инсекти, яйца, рожбите на дребни птици, земноводни животни и даже дребни бозайници. Тъй като сойките гъвкаво се приспособяват към всяка софра на времето и мястото, рядко остават гладни. При приготвянето на зимнината интензивно търсят инсекти, човъркат почвата за ядки и складират всичко на несъмнено място. Складираната стока постоянно спомага израстването на нови гори.

Гнездене на сойката

Вярва се, че до живот сойката се развъжда и е моногамна, като двойките се сближават през пролетта. Заедно те основават чашковидно гнездо от тревички, пера, четина, мъх и други меки материали на няколко метра височина от земята, нормално по дървета. Овалните яйчица (обикновено 4-7 за размножителен цикъл) са оцветени кремаво до сиво-зелено, с присъщи пръски.

Обичайния брой на генерации годишно е един за всяка двойка сойки. Мътенето лишава 16 до 19 дни, като дребните кресливци се хранят от двамата родители 21-23 дни след излюпване. Макар след този интервал да са способни на независимо изхранване, известни месеци те остават със фамилията си, до момента в който то не ги изпъди с наближаването на идващия размножителен сезон.

Не е добра концепция да отглеждате сойка като домакински любим, само че в случай че си търсите дръпнат приятел, разгледайте нашите разгласи за папагали.