Имаш ли чувството, че не си част от собствения си

Имаш ли възприятието, че не си част от личния си живот? Че нещата се случват без твоя надзор и не по твое предпочитание? Времето минава непреклонно и всеки желае като се обърне обратно да означи със удовлетворение, че той е бил създател на всеки ден от живота си. А се получава тъкмо противоположното: прекалено много гласове ти споделят кой си, какво се чака от теб, какво е редно и какво ти е непозволено. Мисля, че е време да се вземеш в ръце и да действаш. Защото време за губене към този момент нямаш.

Освободи се от виновността на предишното и от паниката за бъдещето. Миналото е минало, станало е каквото би трябвало. Дори и за момента да ни се коства като че ли е неприятно – можем ли да сме сигурни въобще предишните условия по какъв начин ще повлияят върху живота ни. Но има ли смисъл да се тревожиш от неща, които още не са станали, които може в никакъв случай да не станат. Дали ще имаме пари, работа или здраве – какво тъкмо зависи от нас? Към предишното можем да се отнасяме с признателност, към бъдещето – с вяра. Единственото несъмнено е да бъдем виновни в настоящия миг.

Премахни зависимостта на непознатото мнение за себе си. Хората са разнообразни, имат друг взор и живот – та дали могат да решат за теб от това, което виждат сега? Можеш ли да отговориш на всички тези упования, формирани въз основа на субективни отзиви? Не можеш. Не би трябвало. Важно е какво мислиш ти, значимо е да чуеш другия, значимо е да приемеш рецензия. Но това не споделя кой си ти.

Освободи се от всеобщите наслагвания. Реклами, медии, политици и водачи на отзиви, фейсбук. Те влачат всеобщи наслагвания, с които е мъчно да се пребориш, тъй като ти въздействат неумишлено, не тъй като не можеш. Вместо да слушаш и да се съгласяваш с това, което всички споделят, поработи върху личното си сериозно мислене и до момента в който не изградиш свое мнение, просто се въздържай от присъди и мнения.

Освободи се от персоналните си „ не ”-та – Не мога, не е допустимо, не ми отива на възрастта или други бариери, които си постановяваме. Не мога е мантрата, която ни прави подвластни от тези, които могат, от тези, които го вършат вместо нас – нова работа, започването на дребен бизнес, само че и по-сложните житейски избори.

Неутрализирай от материалната си обязаност. Човек няма потребност от кой знае какъв брой да живее обикновено и да прави оценка защо да дава парите си. Парите са единствено част от живота, който желаеме, те са средство за независимост, само че не са единственото или най-важното. Важно е отношението ни към тях. Дали ще ги харчим за пътувания или да ги влагаме в персоналното си самоусъвършенстване, повишение на културата и все по-извисени духовни преживявания.

Освободи се от хората, които те дърпат обратно - тормозят те, внушават ти виновност с пасивна експанзия или просто ти губят времето. Не няма място за взаимни отстъпки, що се отнася до това да се разделим с хора, които не ни харесват, с които не поддържаме връзка пълноценно и които желаят да ни навредят. Търсете хора, които се интересуват от вас, които ви слушат, които ви споделят истината.

Разпределяй времето си рационално. Времето е най-ценния ни капитал. Не е прелестно чувството, че си на крайния период, че все имаш да довършваш, че някой е по петите ти, чакайки да се издъниш. Затова подготвяй по този начин нещата си в точния момент, че никой да не може и с пръст да те пипне.

Приеми, че всичко е тук да ти даде урок и се вслушвай в него – даже хората и концепциите, с които се разделяме, са ни дали своя урок. Учи се от всичко и всеки и ще схванеш, че свободата не е в обвързването, а в прекосяването около теб. Не в дълбаенето в някакви минали случки, а в виновното градене на проекти, сбъдването на фантазии, споделените мигове сред пълноценни и равноправни персони.