Проклятие тегне над съкровището на цар Самуил: Иманяри изчезват безследно, други полудяват
Иманяри ровят от години в опит да открият съкровището на цар Самуил, който съгласно преданията е имал изобилно благосъстояние. Над три хиляди запалянковци обръщат тонове пръст, с цел да търсят шанса.
В своите „ Пътувания по България “ Константин Иречек написа: „ Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало сякаш огромно градище с превъзходни развалини; преди години (1812?) там един път станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, само че нищо не намерили… “.
Добри лаг е дял от Малешевската планина, която е част от Осогово-Беласишката планинска група. В същия регион е село Ключ, където става трагичната Беласишка борба. На 29 юли 1014 година Самуиловите воини са нападнати в тил от византийците. Българите понасят тежко проваляне, а пълководецът с дребен отряд се отдръпва в Преспа. Тук на 6 октомври вижда оживелите си воини, ослепени от император Василий II. Самуил умира от раздор на сърцето.
Според иманярската легенда, до момента в който отстъпвал, със Самуил било царското богатство и той заповядал да бъде укрито, с цел да не тежи по стръмните пътеки.
Обектът е локализиран през евентуалната 1812 година, до която Иречек слага въпросителна. И там стартира огромното копане.
Легендата споделя, че злато, украшения, оръжия и антични артефакти са заровени в подземия, пещери или даже в скални храмове. Съкровището обаче било предпазено освен с загадка, само че и с проклинание, изречено от царския сановник – всеки, който тръгне да го търси с лакомия в сърцето си, ще бъде застигнат от злощастие, безумство или гибел.
През годините не един и двама иманяри са се опитвали да открият това митично благосъстояние. Разказват се истории за хора, които са изчезнали безследно в планините, за други – полудели след поредност от странни сънища и видения, а някои издъхнали от неочаквана болест.
През 60-те години на предишния век група локални поданици от село край Сандански стартират разкопки по старинни карти, открити в черковна библиотека. След няколко дни единият от тях умира при неразбираеми условия, другият се самоубива, а третият в никакъв случай не проговаря за случилото се.
Старите хора в този край и до през днешния ден имат вяра, че духът на Самуил и неговите воини пази съкровището. Някои описват, че в избрани нощи се виждали сенки с факли по скалите, а глухи удари като от чукове по камък ехтели в тишината.
Историци не отхвърлят, че по това време българските царе са имали големи съкровища – от търговия, налози и блага. Но считат, че множеството са били плячкосани от византийците след рухването на царството. Ала неналичието на доказателства единствено подхранва мита – тъй като всяка легенда живее най-дълго, когато е обгърната в мрак.
И до през днешния ден има търсачи на секрети, които имат вяра, че някъде подземен спи благосъстоянието на Самуил. Но не всяко богатство е предопределено да бъде открито, написа " Ретро ".
В своите „ Пътувания по България “ Константин Иречек написа: „ Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало сякаш огромно градище с превъзходни развалини; преди години (1812?) там един път станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, само че нищо не намерили… “.
Добри лаг е дял от Малешевската планина, която е част от Осогово-Беласишката планинска група. В същия регион е село Ключ, където става трагичната Беласишка борба. На 29 юли 1014 година Самуиловите воини са нападнати в тил от византийците. Българите понасят тежко проваляне, а пълководецът с дребен отряд се отдръпва в Преспа. Тук на 6 октомври вижда оживелите си воини, ослепени от император Василий II. Самуил умира от раздор на сърцето.
Според иманярската легенда, до момента в който отстъпвал, със Самуил било царското богатство и той заповядал да бъде укрито, с цел да не тежи по стръмните пътеки.
Обектът е локализиран през евентуалната 1812 година, до която Иречек слага въпросителна. И там стартира огромното копане.
Легендата споделя, че злато, украшения, оръжия и антични артефакти са заровени в подземия, пещери или даже в скални храмове. Съкровището обаче било предпазено освен с загадка, само че и с проклинание, изречено от царския сановник – всеки, който тръгне да го търси с лакомия в сърцето си, ще бъде застигнат от злощастие, безумство или гибел.
През годините не един и двама иманяри са се опитвали да открият това митично благосъстояние. Разказват се истории за хора, които са изчезнали безследно в планините, за други – полудели след поредност от странни сънища и видения, а някои издъхнали от неочаквана болест.
През 60-те години на предишния век група локални поданици от село край Сандански стартират разкопки по старинни карти, открити в черковна библиотека. След няколко дни единият от тях умира при неразбираеми условия, другият се самоубива, а третият в никакъв случай не проговаря за случилото се.
Старите хора в този край и до през днешния ден имат вяра, че духът на Самуил и неговите воини пази съкровището. Някои описват, че в избрани нощи се виждали сенки с факли по скалите, а глухи удари като от чукове по камък ехтели в тишината.
Историци не отхвърлят, че по това време българските царе са имали големи съкровища – от търговия, налози и блага. Но считат, че множеството са били плячкосани от византийците след рухването на царството. Ала неналичието на доказателства единствено подхранва мита – тъй като всяка легенда живее най-дълго, когато е обгърната в мрак.
И до през днешния ден има търсачи на секрети, които имат вяра, че някъде подземен спи благосъстоянието на Самуил. Но не всяко богатство е предопределено да бъде открито, написа " Ретро ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ