Имане Хелиф, олимпийска шампионка по бокс от Олимпийските игри през

Имане Хелиф, олимпийска шампионка по бокс от Олимпийските игри през 2024 година, даде изявление за френския вестник Le Monde, в което разкри историята на живота си и описа за абсурда в Париж, в който беше основно настоящо лице. Тя взе златния орден в бокса до 55 кг на Олимпиадата, макар обстоятелството, че пътят й беше възпрепятстван от скандал, подбуден от полемики за нейния пол.

Заради това по време на Игрите назря спор сред управляваната от Русия Международна боксова асоциация (IBA) и Международния олимпийски комитет (МОК), а Хелиф бе подложена на критика, обиждана и упреквана, че в действителност е мъж, който се състезава в специфичното съревнование за дами.

„ Видях разногласието, тъй като започнах да получавам мнения, известия и рецензии от италианци. Спрях да си виждам телефона “, изясни Хелиф в изявлението за Le Monde.

Реакцията против нея се умножи, откакто Анджела Карини, първата й съперничка на Олимпиадата, се отхвърли след 46 секунди, потвърждавайки, че борбата не е била почтена. МОК се застъпи в нейна отбрана и Хелиф завоюва златния орден най-после.

Скандалът се разгоря още веднъж, откакто френски публицист съобщи, че е имал достъп до медицинските документи на Имане Хелиф, от които ясно се вижда, че тя в действителност е мъж с мъжки полови органи, въпреки и закърнели.

МОК разгласи, че спортистката от Алжир има намерение да сезира правораздаването, защото счита, че е била оклеветена посредством погрешна информация.

Сега Хелиф разкри историята си пред френското издание Le Monde. Тя описа за Бибан Месбах, бедното село, в което е израснала, в семейство, в което единствено татко й е работил като пастир, и изясни по какъв начин в последна сметка е продавала самун в профил на пътя, с цел да събере пари, с цел да пътува за подготовка по бокс в Тиарет и да си купи облекла и ръкавици.

„ Като дете ме дразнеха. Като дете ме подлагаха на критика, че съм прекомерно мускулеста или че вървя като момче. Тези мнения постоянно са участвали в живота ми, по повече или по-малко принудителен метод “, сподели Хелиф. „ Когато започнах да се занимавам с бокс, хората в моето село се пробваха да убедят татко ми да не ме пуска да упражнявам. Казваха му, че щерка му се прибира късно и че е срещу обичаите момиче да тренира бокс “, добави тя.

Първоначално Имане тренира футбол и там е видяна от Мохамед Чауа, който я кани в боксова школа. Тя напредва бързо и когато позитивните резултати се натрупват, стартира да тренира в клуб Azur Boxe в Ница, Франция, където има достъп до професионален щаб.

„ Създадох теоретичен проект, който й разреши да работи върху физическите си дефекти. Тя имаше устойчивост, само че имаше проблеми с детонацията, силата и защитните рефлекси “, сподели Насер Йефса, спортният шеф на клуба.
Педро, нейният треньор, я насърчавал от ден на ден и повече, пробвайки се да затвърди облика на златния орден като цел в съзнанието й, само че Световното състезание в Ню Делхи, когато беше дисквалифицирана от IBA, това й донесло тежка меланхолия.

„ Направих сесии за умствена релаксация с инструмент за разпределяне на мозъка ми. Психолозите ми подсетиха, че съм си сложила цел, която би трябвало да реализира и че всеки ще се опита да ме накара да се отклоня от нея “, спомня си Хелиф.

Тя възобновила тренировките си в Ница и по-късно преодоля всичко, печелейки златния орден на Олимпиадата в Париж макар рецензиите от някои персони. „ Тези хора като Доналд Тръмп или Илон Мъск не ме познават повече, в сравнение с аз тях. По непотвърдена информация те са нападнали младо момиче, което е било там единствено с цел да извърши фантазията си “, сподели тя.

Хелиф стана известна в Алжир, нейната страна, подкрепена както от президента, по този начин и от елементарните хора. Румайса Боуалем, нейният съотборник, я разказва по следния метод: „ Тя беше най-хубавата и въодушеви всички ни, оказа помощ ни да вдъхнем нов живот на националния тим. Тя е срамежлива, занимателна и леко наивна жена, която обича да се лута и е запазила сърцето си на малко момиченце. “

trud.bg