Имаме тези навици от деца. Научили сме ги, като сме

Имаме тези привички от деца. Научили сме ги, като сме гледали по какъв начин възрастните поддържат връзка между тях. Получавали сме забележки, когато не сме задоволително общителни и деликатни. Така сме усвоили модел на държание, посредством който демонстрираме, че нашите отзиви и познания не са значими, написа obekti.bg, базирайки се на LifeHack.
Ето три неща, които хората постоянно вършат по време на диалог и с което стават по-малко безапелационни. Помнете, че по-малкото постоянно значи повече. Ако изключите тези три навика от речта си, мигновено ще почувствате, че сте по-уверени и безапелационни.

1. Забравете наречията, изразяващи неустановеност

Това са неразбираеми формулировки, които постоянно се употребяват в общоприетия диалог. Те разрешават да поддържате връзка без себеутвърждаване.
Може би; Вероятно; Би трябвало,
Тези думи „ би трябвало “ да показват уместност и обективност, само че по-често са белег за неустановеност. Използвайте други изрази, които ви носят престиж:
Очевидно; Със сигурност; Определено; Ясно е, че…
Така утвърждавате, че знаете защо говорите и желаете да убедите останалите със знанието, което имате.

2. Не правете ангажименти

Ограничаването на отговорността от правна позиция служи, с цел да предотврати възможни недоразумения. Във всекидневното хората употребяват „ дисклеймъри “ или предварителни ангажименти тогава, когато не са уверени в знанията си. Често сме доста по-осведомени, в сравнение с демонстрираме с неуверения си изказ. Ето някои образци:
„ Не съм изцяло сигурен/а, но… “ „ Не съм специалист по въпроса, но… “ „ Може да бъркам, но… “
Общото сред всички тези изречения е, че запращат представителя в областта на несигурността. Другото общо е използването на „ само че “, след несигурната фраза. Това е дума, която спъва. Когато се усетите, че употребявате предварителни ангажименти, пробвайте някой от следните изрази:
„ Сигурен/а съм, че… “ „ Наскоро научих, че… “ „ Няма да сгрешим, ако… “
3. Бягайте от всевъзможни „ нали “-та

Много от нас имат този табиет в диалога:
…, не сте ли съгласни? …, по какъв начин ви се коства? …, нали?
Най-големият проблем с тези въпроси е посланието, че търсим валидация за мнението си. Уверените представители не търсят валидация за своите гледни точки. Най-добрият метод да се справите с това неумишлено обръщение, което изпращате е да избягвате да завършвате изказванията си с въпрос. Ако е нужно да попитате нещо, дано то е просто „ Имате ли някакви въпроси? “

Помнете, че по-малкото значи повече.