Имаме си планина, ама какво от това
Имаме си планина, но какво от това. Имаме си и природа, красива природа, но какво от това. Имаме си и надарени българи, но какво от това. Имаме доста неща, ама…
… какво от това.
„ Симеоновският въжен превоз отива в историята “ е едно тъпо, само че предстоящо заглавие от ежедневника на живота ни.
Ей толкоз малко да имаш и него да ти го вземат…
...
Прекрасна, висока, красива планина току под носа на града; столицата ни е сгушена в подножието ѝ. Колко столици по света могат да се похвалят с това? С тази красота; и с това улеснение за спорт и забавление на една ръка разстояние.
Трафикът на коли в тая страна и тоя град явно се толерира най-вече. Сякаш се опитваме някакъв връх на „ Гинес “ да счупим. Кашляме, давим се от фини прахови частици, смог, газове, пушеци и вършим всичко допустимо да ги увеличим.
Планина под носа на града и всички подстъпи са орязани и завардени. Само с коли и рейсове. Нищо зелено не може да вирее тук. И не би трябвало, тъй като току виж ни се проветрил мозъкът.
Не че и достъпът с кола е доста логичен. Зимата би трябвало да се върви по „ курорти “ все пак… а Витоша все по този начин си е там – под носа на хората. Ама, като се качат до такава степен с кола, би трябвало да я оставят на повече от два километра от пистата; и да трамбоват пешком с цялата си екипировка догоре. Защо би трябвало да се стига с кола „ ненапълно “? Нито природата се пази по този начин, нито хората. Половинчата работа и нездравословна за всички. Трябват ни лифтове. И какво направихме? Закрихме и двата.
И „ курортите “ потриват предостатъчно ръце. А Витоша си стои, да ни краси отдалече. Недостъпна. Междувременно, я употребяват за противозаконна сеч, тъй като хубавата природа ни се яде, ни се пие.
Но какво ни интересува нас това? Ние си имаме риалити по малкия екран, салата на масата и същински цирк в политиката. Имаме си самун, дори и кюфтета, имаме и зрелища. Всичко ни е тъкмо и сме отворили необятно вратата, и сме поканили всеки хитрец, който не го мързи, да ни ръководи живота. Ама нали… самун и зрелища има, та сме добре.
Какво да създадем, бе?, питате. А, нищо… спазвайте традицията да ходите за гъби в деня на изборите, а „ наш‘те хора “ отново ще печелят избори и всички компании, свързани с тях, ще ни изкупуват живота, ще го банкрутират, когато им е комфортно, ще го препродават и по този начин. Връзвайте се на всяка медия бухалка, която ви залива с гръмки заглавия против всеки, който се опита да прави промени и промени и чакайте на тия, дето ви дават обещание да ви купят колело, но като пораснете, към този момент двайсет години.
Всеки народ, споделят хората, си заслужавал ориста.
По-горе, изреждайки какво си имаме, споменахме и надарените българи – в листата със застрашените забележителности. Защото… да, имаме ги, но тук виреят връзкари, слагачи, нагаждачи, хора, дето вместо да учат, връзват връзки – да си намерят по-добра позиция; и най-после с лакти се добират до постове и със зъби и нокти ги бранят. И по тази причина имаме такива „ решения “ за живота на хората.
А най-успешните българи… сещате ли се какво общо имат между тях? Че са съумели отвън България.
_________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
