Кадрова криза в България: Липсват 250 000 работници
„ Имаме дефицит на чиновници над 50% “, алармира по NOVA NEWS Атанас Димитров, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
По думите му казусът в туризма е извънредно тежък и принуждава бизнеса краткотрайно да „ закърпва ситуацията “ с импорт на служащи от трети страни. Ситуацията е сериозна в съвсем всички браншове, като според Николай Николов от „ Българска конфедерация по заетостта “ общата липса на работна ръка в страната доближава до 250 000 души.
Сезонна работа в България: Предизвикателства за чиновници и компании
" Недостигът на фрагменти е явен факт, с който бизнесът в България се бори ", съобщи Атанас Димитров. По думите му, след пандемията от COVID-19, доста хора трайно са напуснали туристическия бранш, което се е отразило както на продуктивността, по този начин и на качеството на услугата.
За да се оправят със обстановката, хотелиери и ресторантьори прибягват до импорт на служащи от страни като Индия, Непал, Бангладеш, Таджикистан и Узбекистан. Димитров обаче означи, че част от тези чиновници употребяват България като „ трамплин “ към Западна Европа с вярата за по-добри заплати. Интересно наблюдаване е, че някои от тях след това вършат молби за връщане, защото в България работодателите поемат основна част от разноските им за изхранване и настаняване, до момента в който в други страни от Европейски Съюз режийните разноски са извънредно съществени. Проблем остават и административните процедури, като някои компании чакат сред 5 и 7 месеца за издаване на визи за своите задгранични чиновници.
istock
Според Николай Николов, член на „ Българска конфедерация по заетостта “, общата липса на служащи за цялата стопанска система на страната е сред 200 000 и 250 000 души.
„ Ако приемем, че трудовата мощ на България е паднала под 3 милиона, то най-критичните позиции, които липсват, са към 15% “, сподели той. Николов добави, че сезонният бизнес притегля българи от други браншове, което „ оголва “ техните работни места и основава спомагателен дефицит в цялата страна.
Българските хотели: Само една трета виждат усъвършенстване
По публични данни, представени от Николов, предходната година наетите чужденци в България са били 36 000, а тази година се чака броят им да надвиши 50 000. Към момента те са към 24 000, като малко повече от половината са в областта на сезонната претовареност.
В края на диалога беше повдигната и тематиката за въвеждането на четиридневна работна седмица. Според Атанас Димитров, тази концепция звучи „ нереалистично и доста утопично “, сравнявайки я с „ комунизъм “. Той аргументира позицията си с обстоятелството, че при сегашния 50-процентов недостиг на фрагменти, намаляването на работните дни би направило невероятно обезпечаването на работния цикъл в туризма.
Николай Николов добави, че въпреки концепцията да е допустима за някои бизнеси, тя не е реалистична за браншове с непрестанен развой на работа като произвеждане, превоз и опазване на здравето. Той уточни, че в доста случаи се постанова шестдневна работна седмица, а не четиридневна, и заключи, че на този стадий тематиката не стои като въпрос за българския пазар.
По думите му казусът в туризма е извънредно тежък и принуждава бизнеса краткотрайно да „ закърпва ситуацията “ с импорт на служащи от трети страни. Ситуацията е сериозна в съвсем всички браншове, като според Николай Николов от „ Българска конфедерация по заетостта “ общата липса на работна ръка в страната доближава до 250 000 души.
Сезонна работа в България: Предизвикателства за чиновници и компании
" Недостигът на фрагменти е явен факт, с който бизнесът в България се бори ", съобщи Атанас Димитров. По думите му, след пандемията от COVID-19, доста хора трайно са напуснали туристическия бранш, което се е отразило както на продуктивността, по този начин и на качеството на услугата.
За да се оправят със обстановката, хотелиери и ресторантьори прибягват до импорт на служащи от страни като Индия, Непал, Бангладеш, Таджикистан и Узбекистан. Димитров обаче означи, че част от тези чиновници употребяват България като „ трамплин “ към Западна Европа с вярата за по-добри заплати. Интересно наблюдаване е, че някои от тях след това вършат молби за връщане, защото в България работодателите поемат основна част от разноските им за изхранване и настаняване, до момента в който в други страни от Европейски Съюз режийните разноски са извънредно съществени. Проблем остават и административните процедури, като някои компании чакат сред 5 и 7 месеца за издаване на визи за своите задгранични чиновници.
istock Според Николай Николов, член на „ Българска конфедерация по заетостта “, общата липса на служащи за цялата стопанска система на страната е сред 200 000 и 250 000 души.
„ Ако приемем, че трудовата мощ на България е паднала под 3 милиона, то най-критичните позиции, които липсват, са към 15% “, сподели той. Николов добави, че сезонният бизнес притегля българи от други браншове, което „ оголва “ техните работни места и основава спомагателен дефицит в цялата страна.
Българските хотели: Само една трета виждат усъвършенстване
По публични данни, представени от Николов, предходната година наетите чужденци в България са били 36 000, а тази година се чака броят им да надвиши 50 000. Към момента те са към 24 000, като малко повече от половината са в областта на сезонната претовареност.
В края на диалога беше повдигната и тематиката за въвеждането на четиридневна работна седмица. Според Атанас Димитров, тази концепция звучи „ нереалистично и доста утопично “, сравнявайки я с „ комунизъм “. Той аргументира позицията си с обстоятелството, че при сегашния 50-процентов недостиг на фрагменти, намаляването на работните дни би направило невероятно обезпечаването на работния цикъл в туризма.
Николай Николов добави, че въпреки концепцията да е допустима за някои бизнеси, тя не е реалистична за браншове с непрестанен развой на работа като произвеждане, превоз и опазване на здравето. Той уточни, че в доста случаи се постанова шестдневна работна седмица, а не четиридневна, и заключи, че на този стадий тематиката не стои като въпрос за българския пазар.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ