Много ме е срам, че имам такива деца
Имам възрастен наследник и щерка. Сега пребивавам сама, брачният партньор ми умря преди пет години.
Имам дребна пенсия, съвсем нямам задоволително за всичко, от което се нуждая, а от време на време, когато закупувам медикаменти, безусловно икономисвам от храна.
Децата добре знаят пенсията каква ми е, само че в никакъв случай не са предложили помощ. Някак си загатна, че те ще заплащат половината част от жилището, тъй като апартаментът ще се остане за тях, откакто ще умря.
Синът се престори, че не схваща намека, а дъщерята сподели, че надали е платила за жилището си. Как можете да повярвате в това, в случай че всяка година прекарват почивките си със фамилиите си в чужбина, и то не в Египет, а в скъпи курорти. Имат коли, които също изискват грижи и вложения, само че все пак те не желаят да вървят на работа с градския превоз,защото не е комфортно. Но това въпреки всичко би било доста икономисване.
Дъщеря ми обича да купува новите облекла всеки месец, глезят внучката ми с пари, дават повече за джобни разноски, в сравнение с пенсията ми. По принцип мълча за сина си, снахата управлява всичко там и в случай че той даже искаше да помогне, тя нямаше да го разреши.
Когато една съседка ми каже, че децата й заплащат налозите за жилището, носят храна и я изпращат на морето няколко години поред, аз се усещам тъжна, тъй като помагах на децата си не по-малко от нея. Преди съм вземала пари от нея, само че в този момент съм срамежлива, опасявам се, че тя ще попита за какво децата не оказват помощ финансово.
Не бих имала нищо срещу да се преместя при щерка ми за година-две и да оставя жилището ми, да го давам чартърен, да спестя малко пари, само че се опасявам да й кажа за това.
Не знам по какъв начин живеят другите пенсионери на пенсиите си; Докато брачният партньор ми беше жив, той даже, като се пенсионира, продължи да работи, само че вместо да отложим малко за старостта, ние дадохме всичко на децата. Тогава те се нуждаеха. И такава признателност от тяхна страна.
