Всичко за майка ми, която отгледа повече от 20 деца
Имам към 20 братя и сестри. Не сме кръвно свързани, само че всички сме отгледани от една майка – моята родна. И тяхната приемна. Тя се споделя Валентина и е посветила повече от 20 години от живота си на грижите за деца.
Валентина Марчева е родом от Благоевград, само че от десетки години живее в Трявна. Тя е машинен инженер по обучение и по специалност. А по предопределение е майка . От 2002 година това става и нейна специалност. Тогава Валя стартира работа в SOS Детското населено място в Трявна.
То е част от Сдружение SOS Детски селища България - първата гражданска правозащитна организация в страната, която дава директна грижа за деца в риск. Настанява ги в фамилии, които се назовават SOS. В България Сдружението стартира активността си през 1990 година
Пиша за нея като за Валя, само че тя е тази, която ме е родила и отгледала. В действителността се обръщам към нея с " мамо ". Но надалеч не съм единствената. Колко души още я назовават по този начин? Този въпрос ме е занимавал известно време.
Помня доста добре момента, в който ми се обади, до момента в който бях на студентска бригада в Англия, с цел да ме попита дали съм съгласна тя да стане приемна майка. Въпреки че към този момент бях на 24 години, и двете знаехме, че това ще промени живота ни.
Валя напуща селището през 2022 година, откакто е била приемна майка на повече от 20 деца. Разбира се, не по едно и също време. През първите години, когато е SOS майка, се грижи за сред шест и седем деца, а през последните няколко години - най-вече за три по едно и също време. Някои от тях към момента живеят там, други са осиновени, към този момент пораснали, учат, работят, някои към този момент имат свои фамилии и свои деца. Историите са доста и разнообразни, само че стартират с тъкмо тази дума – " мамо ".
" Никога не съм ги карала да ме назовават " мамо ", споделя тя. Децата, за които се грижи, доста добре знаят, че тя не е тяхната родна майка. Почти всички познават и контактуват с биологичните си родители. Но доста от тях просто изпитват потребност да я назовават " майко ", даже откакто към този момент са пораснали. " Казват ми " мамо ", " лельо ", " майко ", а когато бяха по-малки и " мамо-мамче ". "
Работа, само че не като всяка друга
Валя си спомня всички деца, които са били под нейните грижи за по-дълго или за по-кратко време. Причината някои по-бързо да изоставен фамилията са разнообразни. " Някои деца бяха реинтегрирани (тоест върнати при биологичните им родители), други бяха осиновени ", споделя тя.
През 2010 година приемната грижа публично идва и в България. След мощен интернационален напън е създадена Национална тактика " Визия за деинституционализацията на децата в Република България " . Тогава майките в SOS Детското населено място в Трявна стават доброволни, а от юни 2011 година – професионални приемни родители. Преди това са SOS майки, като в националния указател на специалностите има определение, че са професионални домашни майки.
" Да си майка не е работа, която вършиш от 7 до 17 ч. да вземем за пример. Не можеш след това да се прибереш у дома и да забравиш. Децата не са работа, те са деца, които не престават да имат потребност от внимание ", споделя майка ми. Всъщност тя съвсем не се прибира в дома си в Трявна през тези 20 години, до момента в който работи в SOS Детското населено място. Моделът му е подобен, че там децата получават грижа непрекъснато, те са семейство, което живее в една къща и грижите за децата са непрекъснати.
Ежедневието на Валя постоянно е било с напрежение,но аз знам, че тя по принцип обича да е заета. И това в нея кара и другите хора да бъдат по-дейни.
В детството ми рядко се случваше да имам свободно време. Тогава ме учеше, че " би трябвало да променям физическия с мисловен труд и противоположното ".
Валентина Марчева е родом от Благоевград, само че от десетки години живее в Трявна. Тя е машинен инженер по обучение и по специалност. А по предопределение е майка . От 2002 година това става и нейна специалност. Тогава Валя стартира работа в SOS Детското населено място в Трявна.
То е част от Сдружение SOS Детски селища България - първата гражданска правозащитна организация в страната, която дава директна грижа за деца в риск. Настанява ги в фамилии, които се назовават SOS. В България Сдружението стартира активността си през 1990 година
Пиша за нея като за Валя, само че тя е тази, която ме е родила и отгледала. В действителността се обръщам към нея с " мамо ". Но надалеч не съм единствената. Колко души още я назовават по този начин? Този въпрос ме е занимавал известно време.
Помня доста добре момента, в който ми се обади, до момента в който бях на студентска бригада в Англия, с цел да ме попита дали съм съгласна тя да стане приемна майка. Въпреки че към този момент бях на 24 години, и двете знаехме, че това ще промени живота ни.
Валя напуща селището през 2022 година, откакто е била приемна майка на повече от 20 деца. Разбира се, не по едно и също време. През първите години, когато е SOS майка, се грижи за сред шест и седем деца, а през последните няколко години - най-вече за три по едно и също време. Някои от тях към момента живеят там, други са осиновени, към този момент пораснали, учат, работят, някои към този момент имат свои фамилии и свои деца. Историите са доста и разнообразни, само че стартират с тъкмо тази дума – " мамо ".
" Никога не съм ги карала да ме назовават " мамо ", споделя тя. Децата, за които се грижи, доста добре знаят, че тя не е тяхната родна майка. Почти всички познават и контактуват с биологичните си родители. Но доста от тях просто изпитват потребност да я назовават " майко ", даже откакто към този момент са пораснали. " Казват ми " мамо ", " лельо ", " майко ", а когато бяха по-малки и " мамо-мамче ". "
Работа, само че не като всяка друга
Валя си спомня всички деца, които са били под нейните грижи за по-дълго или за по-кратко време. Причината някои по-бързо да изоставен фамилията са разнообразни. " Някои деца бяха реинтегрирани (тоест върнати при биологичните им родители), други бяха осиновени ", споделя тя.
През 2010 година приемната грижа публично идва и в България. След мощен интернационален напън е създадена Национална тактика " Визия за деинституционализацията на децата в Република България " . Тогава майките в SOS Детското населено място в Трявна стават доброволни, а от юни 2011 година – професионални приемни родители. Преди това са SOS майки, като в националния указател на специалностите има определение, че са професионални домашни майки.
" Да си майка не е работа, която вършиш от 7 до 17 ч. да вземем за пример. Не можеш след това да се прибереш у дома и да забравиш. Децата не са работа, те са деца, които не престават да имат потребност от внимание ", споделя майка ми. Всъщност тя съвсем не се прибира в дома си в Трявна през тези 20 години, до момента в който работи в SOS Детското населено място. Моделът му е подобен, че там децата получават грижа непрекъснато, те са семейство, което живее в една къща и грижите за децата са непрекъснати.
Ежедневието на Валя постоянно е било с напрежение,но аз знам, че тя по принцип обича да е заета. И това в нея кара и другите хора да бъдат по-дейни.
В детството ми рядко се случваше да имам свободно време. Тогава ме учеше, че " би трябвало да променям физическия с мисловен труд и противоположното ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ