Изповедта на Ламбо: Пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами!
„ Имам ли пари, черпя. Мери от време на време се дразнеше, че върша огромни трапези, а по-късно почват мненията: „ Леле, по какъв начин се напихме нощес с Ламбо! “ Това показа Стефан Данаилов в автобиографичната си книга „ Романът на моя живот “, написана взаимно с журналиста Георги Тошев, която излезе през 2017 година по случай 75-ия празник на артиста.
Тази нощ Данаилов отлетя, две седмици преди да навърши 77 години. Lupa.bg предлага дребен фрагмент от изповедта на легендата в „ Романът на моя живот “:
„ Може аз да не съм се напивал, а единствено коментаторите, само че нали споделяха: „ С Ламбо се напихме… “ Жена ми не се гневеше поради изхарчените по познати и непознати пари, а поради некоректността на тези, които седяха на масата ми и по-късно измисляха какви ли не истории да се хвалят с тях.
„ Стига бе, братче, стига си ги мъкнал тези, стига си ги черпил! “, ядосваше се тя. Много от сътрудниците бяха привикнали да не вадят пари от джоба си, когато са с мен. Не укривам – пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами, само че имах мярка.
В почивките по време на фотосите на „ На всеки километър “
Бачках доста, не можех да си разреша да не съм във форма. До тежък алкохолизъм в никакъв случай не стигнах и тъй като Мери постоянно се намесваше. По едно време започнах да пия повечко, изключително когато нямах работа в театъра, а тя ме преследваше като вредител. Не ми позволяваше да се посрамвам.
В киното се случваше да се почерпим, позволявах си го по време на по-леките подиуми. Но когато имах представления, и през разум не ми минаваше да използвам алкохол.
При нашите пътувания из страната Мери обичаше да ме закача: „ Ламбе, по какъв начин пък един шеф на библиотека не пристигна да те поздрави, единствено бармани и шефове на заведения за хранене! “ А аз не й оставах задължен:
„ Мери, душа, времето, когато завършвам фотоси и се прибирам в хотела, библиотеките и музеите са затворени! “.
Обичам веселието и положителните компании. Има артисти, които си купуват питието, качват се сами в стаята си и се напиват като герои на Достоевски. Аз не съм от тях. “
На фотографията горе: Стефан Данаилов
в кадър от „ На всеки километър “.
Фотографиите са от книгата
„ Романът на моя живот “
Инфо: лупа.бг
