Притча за гневната жена
Имало в миналото една доста гневлива жена. Тя се вбесявала за най-малкото нещо. Разбирала, че бърка, само че не можела да направи нещо по въпроса. Един ден отишла при дзен преподавател, с цел да се усъвършенства. След като изслушал недоволствата ѝ, учителят я завел в една стая, заключил вратата и си тръгнал, без да каже и дума. Разбира се, тя на момента изгубила мозъка си. Крещяла и скачала вътре с часове. След което почнала да вика за внимание. Дзен учителят се направил на ням. След време тя замлъкнала. Учителят, който бил пред вратата, попитал:
– Още ли си ядосана?
Жената извикала:
– Да, ядосана съм на себе си. Защо ми беше да пристигам на такова място, с цел да се мъча?
Учителят бързо се отдалечил. По-късно я попитал още веднъж:
– Още ли си ядосана?
– Вече не – дала отговор този път дамата.
– Защо?
– Защото нищо не мога да трансформира.
– Държиш яростта надълбоко в мозъка си – заключил учителят. – Гневът ще излезе на повърхността при първата искра. – споделил учителят и още веднъж си тръгнал.
Когато се върнал за трети път, дамата споделила:
– Вече не съм ядосана. Просто не си заслужава.
– Ти още спориш в мозъка си. Това значи, че паниката още не те е оставила.
Жената попитала:
– Какво е яростта?
Учителят се навел към вратата под залязвашите лъчи на слънцето. Излял чаша гореща вода на земята. Жената съзерцавала вдигащата се пара, до момента в който не изчезнала изцяло. Тя в последна сметка осъзнала. Поклонила се на дзен учителя и си тръгнала.
Защо постоянно се ядосваме? Когато го вършим, наказваме себе си. Гневът постоянно е в близост. Ако не му обръщате внимание, скоро ще си отиде. Животът е прекомерно къс, с цел да се оплитаме в гняв.
Източник: wisdomcommons.org
