Да благодарим и да се разделим
Имало в миналото един човек. Той бил ученолюбив и търсещ, желал да опознае света. И тръгнал на път.
Минавал през разнообразни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на пътя му се изпречил избухлив поток. Спрял се индивидът и се зачудил какво да прави. Не можел да остане в гората, тъй като била цялостна с диви животни, които можело да го раздерат.
Стоял на своя бряг, цялостен с рискове, и виждал отсрещната страна, на която се простирала приказно красива, плодородна низина. Трябвало да премине на другия бряг! Но наоколо нямало нито мост, нито лодка.
И той решил да си направи сал. Сковал го небрежно и се спуснал в буйните води. Започнал обезверено да гребе с ръце, с последните си сили се опитвал да се задържи на повърхността без да потъне. Накрая, с големи старания съумял да стигне до избавителния бряг.
Но преди да продължи пътя си, индивидът почнал да мисли какво да направи със сала: „ Този сал ми свърши голяма работа. Без него в никакъв случай нямаше да доближи до безвредния бряг. Не мога да го захвърля просто по този начин. Ще го взема със себе си. “
Сложил сала на гърба си и траял, превивайки се под тежестта му. Не след дълго срещнал един дъртак.
