Притча за справедливостта в любовта
Имало едно време три сестри. Едната била мързелана. Втората – зла като усойница. А третата била и умница, и хубавица, и работливка – да й се ненарадваш.
Една заран пред вратата им спряла каруца. Сестрите излезли да погледнат кой е пристигнал. В колата седяла непозната стара жена.
- Коя си ти? – попитали девойките.
- Аз съм Съдбата. Дойдох да ви намеря съпрузи.
Тя ги качила при себе си в колата и потеглили. Скоро спрели в едно село. Видели, че в полето един млад момък оре и работата гори в ръцете му. Каквото имало да се поправя или построява в селото – все при него ходели.
- Ето, това е твоят мъж – споделила Съдбата на мързеливата сестра. Тя слязла, а колата траяла нататък.
Отишли в идващото село. Там живеел момък, който не отказвал помощ на никого. Бил добър и грижлив към всички – от първенците до уличните кучета.
- А това е твоят – споделила Съдбата на втората сестра. Тя слязла и колата траяла пътя си.
Стигнали и до трето село. В последната къща, потопен в нечистотия, лежал алкохолик и похърквал. Спряла Съдбата колата си и споделила на третата сестра:
- А този е твоят мъж.
Разплакала се хубавицата.
- Защо на мен се падна подобен? На сестрите ми откри най-хубавите, най-способните момци, а на мен – този непрокопсаник. Няма ли за мен по-добри мъже?
- Има – въздъхнала Съдбата. – Но единствено този не може без тебе.
