Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш
Имало едно време един селяндур. Той бил добър и доста спокоен човек. А неговите съседи – те непрекъснато си пъхали носовете в неговите работи и ги обсъждали. Един ден конят му избягал и като научили това, съседите споделили:
– Ех, каква неволя!
– Може би… – дал отговор селянинът.
На другата заран конят се върнал и довел със себе си и два диви коня. Като разбрали за това, съседите коментирали:
– Ех, какво благополучие!
– Може би… – дал отговор селянинът.
На идващия ден синът му се качил да обяздва един от дивите коне. Конят го хвърлил на земята и при рухването младежът си счупил крайници. Съседите не пропуснали да изразят тяхното мнение:
– Ех, каква неволя!
– Може би… – дал отговор селянинът.
След няколко дни в селото пристигнали военни, с цел да набират бойци за фронта. Сина на селянина не го взели, поради счупения крайник.
– Ех, какво благополучие! – възкликнали съседите.
– Може би… – дал отговор селянинът.
И фактически, както се споделя в известния израз: „ Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш “.
Ето защо винаги е от изгода да не се самозабравяме, когато ни сполети нещо хубаво, и в това време да не се отчайваме, когато събитията не се случват в наша изгода.
