Приказка за мъдрия просяк
Имало едно време един бедняк. Той по през целия ден бродел из околните обитаеми места и молел за благодеяние. Хората му давали доста ориз, само че той продължавал да проси. Един ден селяните му рекли:
- Ти си натрупал доста ориз. За какво ти е?
- Събраният ориз деля на четири елементи. Първата давам на Дявола, другата я давам като заем, третата я пущам в реката. Четвъртата част пък я слагам в храма.
Селяните доста се озадачили от думите на просяка. Непонятно за тях останало за какъв демон приказва този мъж. Още по-странно им се сторило това, че някой ще желае заем от него.
Не разбрали за какво ще хвърля ориз в река, а и на кой храм подарява последната част. Мъжът обаче по този начин и не дал пояснение на своите думи. Това вбесило останалите хора и те го завели принудително при царя, където да каже какво има поради.
Тогава просякът склонил да изясни. Той споделил, че дяволът в действителност е жена му, която не пипва нищо и по през целия ден единствено спи и яде.
Другата част на ориза той давал в заем на личния си наследник, който в този момент е дребен, само че като порасне ще би трябвало да се грижи за изнемощелия си татко и да го храни.
- А в каква река хвърляш другата част? -попитал царят.
- Третата част давам на щерка си. Но тя ще порасне и един ден ще си замине. При това състояние може да се каже, че все едно мятам ориза в реката.
- А за храма какво ще ми кажеш? - поинтересувал се още владетелят.
Тогава просякът пояснил, че храмът, за който приказва, е неговото лично тяло. Той поставял в него храна, с цел да не губи виталните си сили и да продължи с делата си. Владетелят мощно се впечатлил от мъдрите мисли на селянина и го дарил с благосъстояние за казаното.
