Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства.

Имало едно време един остров, на който живеели всички усеща. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, в това число и Любовта. Един ден на възприятията било обявено, че островът ще потъне, по тази причина всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния вероятен миг. Когато островът бил съвсем потопен, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството минало около Любовта… Любовта споделила:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – дало отговор Богатството… – Имам доста злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също минала в хубав транспортен съд:
- Суета, апелирам те помогни ми.
- Не мога да ти оказа помощ, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – дала отговор Суетата.
Тъгата била наоколо, по тази причина Любовта я помолила:
-Тъга, разреши ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че нуждая се да остана сама.
Щастието също минало около Любовта, само че било толкоз щастливо, че даже не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!
Гласът бил на чужд възрастен. Любовта била толкоз разчувствана и щастлива, че не запомнила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той траял по пътя си. Любовта, осъзнавайки какъв брой доста му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми оказа помощ?
- Помогна ти Времето – дало отговор Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, – Но за какво Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и дало отговор:
- Защото единствено Времето е способно да разбере какъв брой велика е Любовта!


Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!